Решение № 791 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8206/2010 г.

Решение № 791 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8206/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Диана Драганова, в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "Диана Драганова - 70", със седалище в гр. Асеновград срещу решение № 599 от 23.04.2010 г. по адм. дело № 1304/2009 г. на Пловдивския административен съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително касационно основание, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "ОУИ"-Пловдив не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Пловдивския административен съд е била заповед № 30849-0046828/15.07.2009 г., с която на едноличния търговец, е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект - заведение за хранене - ресторант "Водопада", находящ се в гр. Бачково. Наложена е и "забрана на достъпа до обекта". Първоинстанционният съд е приел за установено, че при издаване на административния акт във фактическите основания за издаването му е посочено издадено наказателно постановление № 30848-0046828 от 15.07.2009 г. Като правни основания за същия акт са посочени разпоредбите на чл. 186, ал. 1, б. "а" и чл. 187 от ЗДДС. По делото не се оспорва фактът, че при направена проверка на 7.04.2009 г. на заведение за хранене "Водопада", находящо се в с. Бачково и стопанисвано от ЕТ "Диана Драганова - 70", е констатирано, че при консумация на храна и напитки за сума на стойност 49,20 лв., заплатена в брой, не е била издадена фискална касова бележка от въведен в експлоатация ЕКАФП, нито от прономерован и прошнурован кочан с ръчни касови бележки. В тази връзка проверяващите са установили нарушение на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 3 от ЗДДС. Поради това е и съставен АУАН и е издадено НП № 30848-0046828 от 15.07.2009 г. на зам.-директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, както и процесната заповед. За да отхвърли жалбата против обжалвания пред него индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, без съществени нарушения на процесуалните правила в съответствие с материалния закон и целта му, поради което актът е законосъобразен. Решаващият съд е обосновал извода, че съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции и тази мярка се налага задължително наред с административните наказания. В мотивите на решението е посочено, че в обжалваната заповед изрично е посочен срокът на наложената принудителна административна мярка, поради което е отхвърлил възраженията на жалбоподателя. Така постановеното решение е неправилно. Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на касатора, че в обжалваната заповед липсват конкретни мотиви обосноваващи продължителността на срока за наложената ПАМ и защо именно следва да бъде определен максималният срок. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално предвидения срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. Бланкетно изложените в заповедта мотиви за налагане на ПАМ, не касаят определения срок на мярката в конкретния случай. Липсата на мотиви относно срока е съществено процесуално нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като препятства съда да провери, доколко актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, което налага отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Следва да се посочи, че в този смисъл е налице практика на настоящия съдебен състав (решение № 1842 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11180/09 г. и решение № 1825 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11248/09 г.). Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил необосновано и неправилно решение. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, отменящо обжалваната заповед. Воден от горното Върховният административен съд,