Решение № 7783 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9422/2014 г.
ВАСV отделение26.06.2015 г.докладчик Марина Михайлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 9.06.2014 г., постановено по адм. дело № 99/2014 година на Административен съд град Русе. ОСЪЖДА Областна дирекция "Земеделие" - Русе да заплати на Николай Петров Тончев сумата от 510.00 (петстотин и десет) лева разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7783 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9422/2014 г., V о., докладчик председателя Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Русе против решение № 19 от 9.06.2014 г., постановено от Административен съд град Русе по адм. дело № 99/2014 година. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Ответната страна - Николай Петров Тончев оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: С обжалваното решение е отменена заповед № РД - 08-10/14.02.2014 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Русе, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране е прекратено служебното правоотношение на Николай Петров Тончев за длъжността "началник" на Общинска служба по земеделие - Ветово към Главна дирекция "Аграрно развитие", в Областна дирекция "Земеделие" - Русе, считано от 17.02.2014 година. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентния орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, но същият е издаден в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, а направените въз основа на нея правни изводи са правилни и обосновани. Безспорно е по делото, че до прекратяване на служебното си правоотношение Николай Петров Тончев е заемала длъжността "началник" на Общинска служба по земеделие - Ветово към Главна дирекция "Аграрно развитие", в Областна дирекция "Земеделие" - Русе. За периода 1.01.2013 - 31.12.2013 г. служителят е бил атестиран по реда на НУРОИСДА. По делото е приложен работен план съгласуван с оценяващия ръководител (лист 91 от делото), на 9.07.2013 г. е проведена междинна среща между оценяващия ръководител и оценявания (лист 93 от делото), на 30.01.2014 г. е проведена заключителна среща. Попълнен е съответният раздел за обща оценка. Поставена е обща оценка на изпълнение за периода 5 - неприемливо изпълнение. Формулярът е подписан от жалбоподателя на 30.01.2014 г., като в графата "коментар на оценявания" е записано, че не е съгласен с така определената оценка от оценяващия ръководител. На 5.02.2014 г. Тончев е депозирал възражение относно поставената му оценка. С процесната заповед № РД - 08-10/14.02.2014 г. служебното правоотношение на Тончев е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл във връзка с чл. 108 от ЗДСл поради получена най-ниска обща оценка при атестиране. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 5 от ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността въз основа на постигането на предварително съгласувани цели и показаните компетентности. Оценяването се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са регламентирани с разпоредбите на чл. 9 - 11 от НУРОИСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от НУРОИСДА). Изводът на първоинстанционния съд за нарушения при изготвяне на работния план следва да бъдат споделен. В случая в нарушение на цитираните по-горе разпоредби от наредбата представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и компетентностите на служителя за оценявания период. В противоречие с нормата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА, като цели на работния план са възпроизведени голяма част от преките задължения на служителя по длъжностната характеристика, а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели. Описаните нарушения са съществени, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на постигане на целите на междинната среща, както и на заключителната. Констатираните и посочени по-горе нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. Правилен е и изводът на съда, че в нарушение на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена с декларативни изводи за това, че "заеманата длъжност не предполага занижена управленска, професионална и комуникативна компетентност с недостатъчно покриване на целите, заложени в индивидуалния работен план на служителя", "наблюдава се занижен управленски контрол и пропуски в работата на ОСЗ при комплектоване на цялостната документация", "налични са пропуски при поставянето на резолюции", "обикновено не използва наличните ресурси по ефективен начин", "възможно е пренебрегване на изискванията за качество на работата за сметка на кратки срокове за изпълнението ?", "не полага ефективни усилия, не търси нови подходи". Съгласно чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, оценяващият ръководител е длъжен да извърши преценката на изпълнението на длъжността безпристрастно, честно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Той е длъжен да мотивира писмено своите оценки. Изискването на Наредбата за преценка въз основа на "обективно установими факти и обстоятелства" при изготвянето на формуляра, не е изпълнено. Изложени са противоположни, понякога взаимно изключващи се преценки на изпълняващия длъжността "Главен директор" на дирекция "Аграрно развитие" при ОД - "Земеделие" - Русе при оценката на изпълнението на служебните функции и задължения и работния план от страна на Тончев за периода на оценяване. От приложения формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността става ясно, че оценяващият ръководител е приел, че Тончев не изпълнил целите по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 от заложения годишен план, като неизпълнението по т. 1 и т. 4 не е обосновано с обективно установени факти и обстоятелства, отбелязано е също, че е необходимо изграждане на по-добра организация в работата на ОСЗ - Ветово, свързана със сключването на доброволни споразумения, съгласно чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2013/2014 година и неизпълнение на цел № 3 от работния план за 2013 г., което не кореспондира с т. VII. Дейности и документация по чл. 37в от ЗСПЗЗ от приложения констативен протокол от 13.01.2014 г., където е констатирано, че споразуменията по чл. 37 от ЗСПЗЗ са подредени по надлежния ред и има информация за дължимите/платени суми за "бели петна" за съответното землище, като пропуски в работата на атестирания служител по т. 2, т. 5, и т. 6 не са констатирани и поради това направените коментари не са конкретни и основаващи се на надлежно установени факти, в който случай би могло да се обоснове преценка за неприемливо изпълнение на работата под нивото на изискванията на длъжността. Следва да бъде отбелязан и фактът, че оценяващият ръководител има преки впечатления от работата на Тончев едва след назначаването му, като изпълняващ длъжността "Главен директор" на дирекция "Аграрно развитие" при ОД - "Земеделие" - Русе до 30.01.2014 г. (датата на заключителната среща) - т.е. личните впечатления са изградени за кратък период от време на конкретната длъжност. В същото време на проведената междинна среща на 9.07.2013 г. тогавашният оценяващ ръководител, който е имал преки и непосредствени впечатления от работата на Тончев за изпълняваната от него длъжност, която е предмет на атестирането за период от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. - т. е. за периода от близо седем месеца, е посочил, че същият изгражда продуктивни работни взаимоотношения с колегите си в екипа, подпомага работата на експертите, като следи за изпълнението на поставените задачи, осигурява добър работен климат за срочното и качествено изпълнение на приоритетните задачи, контролира и координира работата на ОСЗ по приоритетни задачи, регистрацията на бенефициентите в ИСАК е приключила в срок, като към момента на междинната среща целите в работния план и задълженията по длъжностна характеристика се изпълняват. Не без значение е и фактът, че предходната годишна оценка на изпълнението на длъжността на служителя е, че изпълнение напълно отговаря на изискванията, а оценяващият ръководител в случая реално е имал наблюдения над работата на Тончев по-малко от шест месеца. В противоречие с първия период от оценяването на държавния служител, в заключителната среща са направени коментари за неприемливо изпълнение на служебните му задължения, без да е обвързана степента на това неизпълнение с липсата на отразено неизпълнение през първата половина от едногодишния период на оценяването. Това противоречие води до липса на мотиви за оценката по чл. 18, ал. 1 от Наредбата и поради това направените коментари не са конкретни и основаващи се на надлежно установени факти, в който случай би могло да се обоснове преценка за неприемливо изпълнение на работата под нивото на изискванията на длъжността. Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18 от НУРОИСДА са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и компетентно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от служителя професионални компетентности за периода на оценяване. Така постановена оспорената заповед е в противоречие и с целта на закона - годишната оценката на изпълнението на длъжността да се извършва безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, като годишната оценка на изпълнението на длъжността се мотивира писмено. По изложените съображения правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че оценяващият ръководител не е оформил надлежно атестационния формуляр при атестирането на държавния служител. При липсата на доказателства, че нормативноустановената процедура за атестация на държавните служители е спазена, изготвената по надлежния ред оценка не може да бъде материалноправното основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най - ниска обща оценка при атестиране, с оглед на което като е отменил оспорената заповед на това основание съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски Областна дирекция "Земеделие" - Русе следва да бъде осъдена да заплати на Николай Петров Тончев сумата от 510 (петстотин и десет) лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 22, ал. 2 АПК
- чл. 107, ал. 2