Решение № 2938 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9539/2018 г.

Решение № 2938 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9539/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" гр. Варна, срещу решение № 1255 от 11.06.2018 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2826 по описа на съда за 2017 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 17/11.09.2017 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" гр. Варна. В жалбата се претендира отмяна на решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът – "В и К - Варна" ООД изразява чрез юриск. Василева в писмен отговор, становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, счита че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 17/11.09.2017 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" гр. Варна, с който на "В и К - Варна" ООД е установено публично задължение в размер на 17 426, 38 лева главница, ведно с дължимата лихва, считано от 1.04.2016 г. до окончателното й изплащане, представляваща непогасен остатък от такса за периода 1.01.2015 г. -31.12.2015 г. за правото на използване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 21110013/25.08.2010 г., продължено с Решение № 950/12.07.2012 г. издадени от директора на БДЧР, за използване на воден обект "Река Девненска, вливаща се в река Провадийска за заустване на отпадъчни води от повърхностни води за експлоатация на обект "Канализационна система-Девня", изчислена съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., при единичен размер на таксата от 0, 005 лв. /куб. м. за заустени 4 321 652 куб. м. отпадъчни води, възлизаща в общ размер на 21 608, 26 лева, частично погасена с плащане в размер на 4 181, 88 лева. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че размерът на дължимата от "В и К Варна" ООД такса за заустване за периода от 1.01.2015 г. до 2.08.2015 г. е определен при правилно приложение на материалния закон, конкретно - на база заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства. Този извод е обосновал като е съобразил, че предвиденото в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Тарифата изключение от общото правило за изчисляване на таксите за заустване, според което всички "В и К" оператори следва да заплащат такси не въз основа на заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства, а въз основа на фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателя, е в противоречие с разпоредбите на Закона за водите, поради което въз основа на чл. 15, ал. 3 от ЗНА приложение следва да намери разпоредбата на закона като нормативен акт от по-висока степен. За останалия отчетен период, обаче, от 3.08.2015 г. до 31.12.2015 г. съдът е преценил оспореният акт като незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон - неспазване на разпоредбата на Закона за водите, конкретно на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а", в редакцията след изменението със Закон за изменение и допълнение на Закона за водите /ДВ, бр. 58 от 2015 г./ Изложил е съображения, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за водите /ДВ бр. 58 от 2015 г. в сила от 3.08.2015 г./ в чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а", е въведено по-благоприятното за "В и К" - операторите правило за изчисляване на таксата въз основа на годишното фактурирано количество. Посочил е, че тази разпоредба е материалноправна, влязла е в сила с нейното приемане, законът не предвижда влизането й в сила на по-късен етап, поради което размерът на задължението трябва да се определи в съответствие с регламента й преди и след изменението на закона, т. е. размерът на задължението за такса заустване следва да се определи на база на заустеното количество вода за периода от 1.01.2015 г. до 2.08.2015 г., съобразно действащата редакция на закона, а за периода от 3.08.2015 г. до 31.12.2015 г. - на база на фактурираното количество, съответно с последвалото изменение. Според съда този извод не се променя и от редакцията на § 62, ал. 4 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите / ДВ бр. 58 от 2015 г. в сила от 3.08.2015 г. /, според който до привеждането на Тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на ЗВ таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред. Решение е валидно, допустимо и правилно. Не е допуснато твърдяното от касатора нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. Оспореният пред първоинстанционния съд АУПДВ е издаден на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" във вр. с ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ, според който, в редакцията ДВ бр. 61 от 2010 г. таксата за заустване на отпадъчни води се дължи за реално заустени водни количества, отчетени с функциониращо разходомерно устройство. За периода 1.01.2015 г. до 2.08.2015 г. по този въпрос спор между страните не е формиран. Спорът е относно реда за формиране на дължимите такси за периода 3.08.2015 г. до 31.12.2015 година. Изменената разпоредба на чл. 194, ал. 5 от ЗВ постановява, че таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води се определя въз основа на годишното фактурирано водно количество от "В и К" оператора за потребителите, а ал. 6 постановява, че размера на тази такса се определя с Тарифа на МС, като по този начин е преодоляно съществуващото преди изменението на ЗВ противоречие между закона и тарифата относно реда за определяне на таксата. Правилен е изводът на съда, че § 62, ал. 4 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите /ДВ бр. 58 от 2015 г. в сила от 3.08.2015 г./ не следва да се разбира в смисъл, че законът в новата му редакция не намира приложение преди съгласуването му с Тарифата. Дори да се приеме, че следва да се прилага "досегашния ред" както указва § 62, то той пак сочи на приложение на разпоредбата на ЗВ, доколкото той е нормативен акт от по-висока степен и съгласно принципа, установен в чл. 15, ал. 3 ЗНА, ще намери приложение вместо Тарифата, ако тя му противоречи. Именно по този "досегашен" ред е преодолявано противоречието между двата акта преди изменението на ЗВ. Предвид на това, че разпоредбата на чл. 194 от ЗВ е материалноправна по характера си, е обоснован изводът на съда за влизането й в сила съгласно общото правило за действие на правните норми по време. Тя е била действаща норма към 3.08.2015 г., още повече, че и новата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване е в сила от 1.01.2017 г., т. е. преди издаване на АУПДВ. Въз основа на изложеното настоящата касационна инстанция счита за правилен извода на съда, че при определяне размера на процесната такса намира приложение изменената разпоредба на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от Закона за водите, поради което обжалваният акт е постановен в противоречие с материалния закон относно реда за формиране на дължимите такси за периода 3.08.2015 г. до 31.12.2015 година. Предвид на обстоятелството, че съдът не може сам да определи размера на дължимите задължения за такса заустване съобразно приложимите законови разпоредби за двата периода, правилно обжалваният акт е отменен и съответно преписката върната на административния орган за ново произнасяне съобразно с дадените указания. Съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 505 /петстотин и пет/ лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение