Решение № 9831 от 17.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3134/2022 г.

З. К. К. е подал на 10.07.2023 г. искане по чл.176 АПК за постановяване на допълнително решение по адм.дело 3134/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Поддържа се, че съдът не се е произнесъл по неговото искане за обявяване на нищожността на заповед ЛС-04-227/14.02.2013 г. на министъра на правосъдието поради нарушаване на чл.10, ал.1 и 2 ЗНА, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и поради нарушение на чл.5 КРБ, чл.78 ал.2 АПК и чл.37 ЗНА. Поискано е постановяването на допълнително решение и присъждане на разноски. Министърът на правосъдието е поискал молбата да се остави без уважение като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че искането е неоснователно. Върховният административен съд, като провери допустимостта и основателността на молбата по чл.176 АПК, прие следното Искането е допустимо, тъй като е подадено в едномесечния срок по чл.176, ал.1 АПК от постановяването на решението. Искането е неоснователно. С решение 7440/6.07.2023 г. по адм.дело 3134/2022 г. по описа на Върховния административен съд са отменени утвърдените със заповед ЛС-04-227 от 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието Условия за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост. Съдът е приел, че се оспорва подзаконов нормативен акт, поради което го е отменил. Заповедта на министъра на правосъдието, с която нормативният акт е приет, не представлява самостоятелен предмет на съдебното производство, поради което няма основание за постановяването на допълнително решение. Искането на З. К. следва да се остави без уважение. В полза на Министерството на правосъдието следва да се присъди юриконсултско възнаграждение от 100 лева. По изложените съображения и на основание чл.176 АПК Върховният административен съд