Решение № 11518 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6051/2010 г.

Решение № 11518 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6051/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Асен Ангелов Огнянов, от с. Първенец, община - Родопи, област - Пловдив, чрез пълномощника му - адв. Михайлов, против Решение № 176/11.02.2010 г. по адм. дело № 1413/2009 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно. Ответникът - Началника на РДНСК - Пловдив, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - Димитър Грозданов е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответницата Елена Иванова Чакова, чрез пълномощника си - адв. Несторов, с писмено становище, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Асен Ангелов Огнянов, против Заповед № ДК-02-19/15.07.2009 г. на Началника на РДНСК - Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Масивна ограда", изградена от жалбоподателя в УПИ I - общ., кв. 7а по плана на с. Първенец, община - Родопи. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материалния закон. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, за наличието на незаконен строеж, изграден от касатора преди 2007 г., за който е приложим редът за премахването му по чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От данните по делото е установено, че процесната масивна ограда, с технически характеристики по оспорената заповед, представлява "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За същия, съгласно извършената проверка от длъжностни лица по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ и съставен от тях Констативен акт № 9/8.06.2009 г., няма издадени строителни книжа - разрешение за строеж, каквото се изисква, съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Строежът не е сред визираните в чл. 151, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗУТ, за които не се изисква такова разрешение. С оглед времето на изграждане /включващо периода от закупуване на имот пл. № 1233, кв. 7а на с. Първенец от касатора по приложения към делото нот. акт № 65/2001 г., а именно 6.11.2001 г. до 2007 г./, за строежа са неприложими разпоредбите на § 16, ал. 1 - ал. 3 от ПР на ЗУТ, визиращи търпимостта му, както и разпоредбата на § 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/22.07.2003 г./, за узаконяването му, тъй като е пропуснат срока за това, в сила до 25.01.2004 г. Поради това изводите на съда, че изграденият от касатора строеж е незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, са правилни и законосъобразни. Касаторът, въпреки указанията на съда, не е оборил с нищо констатациите на административния орган по съставения КА № 9/8.06.2009 г. и не е ангажирал доказателства за наличието на разрешение за строеж за масивната ограда. В касационната жалба не са наведени конкретни отменителни основания за отмяна на обжалваното решение, като неправилно, на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите са по отношение на оспорения административен акт, за наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, по които касационния съд не дължи произнасяне, а решаващия съд се е произнесъл, като не ги е намерил за основателни, което се споделя и от настоящата инстанция. Всички те касаят допуснатите в заповедта очевидни фактически грешки, предмет на друга заповед № ДК-02-30/9.09.2009 г. на началника на РДНСК - Пловдив, която не е обжалвана и е влязла в сила. Изложеното мотивира краен извод за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,