Решение № 16417 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12196/2012 г.

Решение № 16417 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12196/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Директора на ДНСК, гр. София срещу решение № 4478 от 31.07.2012 г. по адм. дело № 3955/2011 г. на Административен съд София - град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответникът "Лаго - 1" ООД ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението следва да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу решение, подлежащо на касационен контрол по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, тъй като се касае за строеж V категория (вилна сграда) и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-14-25/8.04.2011 г. на зам.-началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахната незаконна част от строеж "Стопанска сграда и навес № 1" в ПИ 000730, м. "Коеджик", землището на яз. Искър, изпълнен при съществени отклонения от одобрените проекти по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 3 ЗУТ, в нарушение на чл. 154, ал. 4 ЗУТ; Прието е от съда, че не е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, като са обсъдени всички възражения на страните и доказателствата по административната преписка, както и твърдяното противоречие с изискванията по чл. 154, ал. 2, т. 3 и 5 и Наредба № 2/10.04.1998 г. Така постановеното решение е законосъобразно и постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Съобразено е наличието на противоречие между правното основание за издаване на заповедта по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ и нарушенията по т. 3 и 5, ал. 2 на чл. 154 ЗУТ. Съдът правилно е приел, че не са налице двете нарушения и че основанието по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ съдържа съществени отклонения от проекта само по т. 1, 2, 3 и 4 на ал. 2, чл. 154 ЗУТ, т. е. не и такива по т. 5. Безспорно е установено по делото, че процесният строеж не съставлява стопанска сграда, а жилищна сграда, с променена конструкция по архитектурния проект от 23.03.2006 г. и разрешение за строеж № 109 от 28.03.2008 г. и одобрения на 31.07.2008 г. проект за преработка, т. е. не се касае за стопанска постройка, изградена в противовес с правилата на Наредба № 2/1998 г., която регламентира строителство в земеделски земи и е приложима, само ако не противоречи на нормите на ЗУТ. Съгласно чл. 7 ЗУТ, предназначението на териториите се определя с устройствените планове и схеми, а в земеделските територии се включват обработваеми земи. Промяната на предназначението на териториите и поземлените имоти с цел строителство се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този закон, съгласно нормата на чл. 9, ал. 2 ЗУТ. В конкретния случай е установено безспорно, че към момента на издаване на разрешението за строеж и одобряване на проекта няма одобрен устройствен план/схема, но към момента на издаване на оспорената заповед е одобрен Общ устройствен план на София от 2009 г., според който процесният строеж попада в зона за нискоетажно жилищно застрояване. Следователно не е приложим режимът по Наредба № 2/1998 г. и не е налице нарушението по чл. 154, ал. 2, т. 3 ЗУТ. С оспорената заповед е прието, че само конкретна част от постройката е незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, а при несъвместимост с предназначението на територията следва целият строеж да е такъв. В оспорената заповед е прието, че извън визираната за премахване част строежът е законен, извършен с разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, от което следва неприложимостта на хипотезата за отклонение от одобрения инвестиционен проект по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, още повече, че е установено наличието на изграден строеж с друга характеристика, който не е предмет на оспорената заповед. От изложеното следва изводът, че в приложното поле на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, която разпоредба е правното основание на процесната заповед, не попада хипотезата на т. 5, ал. 2, чл. 154 ЗУТ, а несъвместимостта на строежа с предназначението на територията по т. 3, ал. 2, чл. 154 ЗУТ не е налице. Следователно, както правилно е приел административният съд, оспорената заповедта се явява незаконосъобразна, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,