Решение № 13682 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10934/2012 г.

Решение № 13682 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10934/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител Ивка Илиева, против решение № 118 от 20.07.2012 г., постановено по адм. дело № 215/2011 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23869 от 13.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на приложимия материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Благой Димитров Цолов от гр. Угърчин, област Ловеч, в писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита обжалваното решение за обосновано и правилно. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Благой Димитров Цолов, е отменил посочения по-горе АУПДВ на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с който е установена, като недължимо платена сума в размер на 423,58 лв., за 2009 г. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 11/150709/18697. Съображенията за това са, че оспореният административен акт е немотивиран, тъй като не било посочено на какво се дължи намаляването на годната за подпомагане площ. Липсата на мотиви била в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което възпрепятствало съдебния контрол и рефлектирало върху правото на защита на адресата на акта. Също така при издаването на оспорвания АУПДВ, административният орган бил нарушил и разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, което също възпрепятствало защитата на жалбоподателя. Съдът е приел също, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон относно липсата на недобросъвестно поведение на жалбоподателя, което го освобождава от санкция. От посочените в акта окончателни изчисления не се установявало умишлено наддеклариране от страна на Благой Димитров Цолов, което обуславяло приложението на основанието, предвидено в чл. 73, ал. 4, от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, и сумата не подлежала на възстановяване. Така приетото е законосъобразно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон, е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав, напълно споделя направените изводи в решението. Съгласно чл. 59 АПК, посочен и в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като атрибути фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. От съдържанието на АУПДВ, предмет на делото, липсват изложени фактически основания за издаването му. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на процесуалните норми на АПК, защото административният орган не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство, и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение е съществено, защото, ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. С оглед изложеното до тук, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,