Решение № 1003 от 29.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7921/2023 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Русе към Агенция Митници, представен от юрисконсулт С. Янкова, против решение 195/05.07.2023 г., постановено по адм. д. 358/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/, с което е отменено решение 32-175454/10.05.2023г. на директора на ТД Митница Русе в обжалваната част. Значителна част от касационната жалба възсъздава оспореното пред съда решение на митническия орган предмет. Касаторът оспорва правният извод на съда за осъществяване на предпоставките за освобождаване от вносни мита и от ДДС при внос на стоките по акта на митническия орган, за които освобождаването е отказано. Ревокира доводите си от извънсъдебната фаза на производството, че част от внесеното лично имущество представлява търговско превозно средство, а за друга част от тях не е установено вносителят да е упражнявал фактическа власт или да ги е ползвал на мястото на обичайното му пребиваване поне шест месеца преди да е преустановил пребиваването там. Твърди наличие на отрицателната материална предпоставка по чл. 6, б. в и отсъствието на положителната предпоставка по чл. 4, § 1, б. а от Регламент (ЕО) 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация А. Симеонов отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: Пред АСВТ е оспорено решение 32-175454/10.05.2023г. на директора на ТД Митница Русе в частта, с която не е разрешено допускането за свободно обращение с освобождаване от заплащане на мито и ДДС на употребяван градински трактор John Deer, модел 1025R, ведно с прикачен инвентар и ремарке марка LAMAR, модел mini dump, собственост на А. Симеонов; частта от внасянето домакинско имущество, която не отговаря на разпоредбите на член 4, буква а) от Регламент (ЕО) 1186/2009 година на Съвета 65 кутии ламинат и 18 кутии плочки за баня, заявено в искане 32-72068/22.02.2023г. Първостепенният съд е отменил решението на митническия орган и е върнал преписката на митническия орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. По установяванията на съда внесения от Симеонов градински трактор-товарач с обратна лопата не представлява търговско превозно средство. С позоваване на регистрацията му по националното право е приел, че превозното средство не е градински трактор, а товарач с обратна лопата. Регистрирането му по реда на Наредба 2 от 03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника изключвало поставянето на табели по чл. 138 и чл. 140 ЗДвП, а това го правело негодно за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. От регистрационния талон на ремаркето се установявало, че представлява ремарке за автомобил и не било предназначена за прикачване към трактор. С гласни и писмени доказателствени средства е обоснован фактически извод, че тракторът не е в състояние да тегли ремаркето, а тракторът се товари на ремаркето. Възприети са констатациите на митническия орган, че въведените на територията на Съюза стоки ламинат и плочки не са в търговски количества и са в стари опаковки със следи от предишно съхранение. По решаващите изводи на съда оспореното решение е издадено от компетентен митнически орган във формата на действителност, но при отсъствие на сочените в него материални предпоставки. Според съда характеристиките на т.нар. градински трактор и ремаркето не ги определят като търговски превозни средства, а това изключва за тях ограничението от освобождаване от мита по чл. 6, б. в от Регламент (ЕО) 1186/2009 година на Съвета. Неприложимо към освобождаването на внесените от Симеонов фаянсови плочки и ламинат било търсеното от администрация условие по чл. 4, б. а от Регламента, тъй като се отнасяло за непотребими вещи, а конкретните се потребявали при използването им чрез поставяне. Решение е правилно. Според второто съображение на Регламент (ЕО) 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания: Поради отсъствие на конкретна мярка за дерогация, приета в съответствие разпоредбите на Договора, митата по Общата митническа тарифа се прилагат за всички стоки, внасяни в Общността.. Въпреки това третото съображение от Регламента отчита, че: При някои точно определени обстоятелства подобно облагане не е оправдано, когато по силата на особените условия при които стоките са внесени, отсъства обичайната нужда за защита на икономиката.. Освобождаването от вносни мита е за внасяно от физически лица лично имущество при премесване на обичайното им място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Съюза /вж. чл. 3 от Регламента/. Понятието за лично имущество е дефинирано в чл. 2, § 1, б. в от акта на вторичното право, като с т. ii, изр. последно от обхвата на личното имущество са изключени вещите, които поради естество или количество могат да имат търговски характер. Изискванията към личното имущество, за което си иска освобождаването е с изключение на конкретни случаи, обосновани от обстоятелствата, да се намира във владение и, в случая на непотребими вещи, да е използвано от заинтересуваното лице в предишното му обичайно място на пребиваване поне шест месеца преди датата, на която то е преустановило своето обичайно място на пребиваване в третата държава, която напуска, както и да е предназначено да бъде използвано за същите цели в новото му обичайно място на пребиваване /вж. чл. 4, б. а и б от Регламента/. Извън приложното поле на освобождаванията са вещите по чл. 6 от Регламента. В отлика от този на съда, фактическият извод на митническия орган, възпроизведен и в касационната жалба, за предназначението на внесените градински трактор и ремарке, е необоснован. Ремаркето е регистрирано като такова за автомобил и не е отредено за прикрепване към трактора. Произволно е определянето на ремаркето за автомобил за търговско превозно средство. Специалната регистрация на товарача с обратна лопата сочи за приложими към него на ограниченията за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, въведени с чл. 140, ал. 7 ЗДвП. В тази връзка не е установено товарача да представлява превозно средство /арг. от чл. 9, ал. 3 ЗРКЗГТ/, нито да е търговско превозно средство, та да е извън обхвата на освобождаванията заради изключването по чл. 6, б. в от Регламент (ЕО) 1186/2009 на Съвета. Касаторът не е оспорил въведеното от заинтересованото лице с обяснението му в извънсъдебната фаза на производството твърдение за многогодишно съхранение на вещите плочки и ламинат. Затова и вещите са били в негово владение поне шест месеца в предишното му място на обичайно пребиваване. Наред с това, видът и количеството на вещите, определят конкретния внос като конкретен случай, обоснован с обстоятелството, за който прилагането на вносните мита не е оправдано, тъй като отсъства обичайната нужда от защита на икономиката. Материалните предпоставки за освобождаване от ДДС на вноса по чл. 58, ал. 14, т. 4 ЗДДС са сходни с тези за освобождаване от мито и са осъществени за стоките по искането на А. Симеонов. При отсъствието на възприетите от администрацията основания да се откаже исканото освобождаване от вносни мита и от ДДС при внос на употребявано лично имущество актът, с който се отказва търсената правна промяна е неправомерен, а решението за отмяната му правилно. Съобразено с процесуалния закон е изпращането от съда на преписката на компетентния административен орган /вж. чл. 173, ал. 2 АПК/. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,