Решение № 207 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12296/2017 г.

Решение № 207 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12296/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив срещу решение № 1525 от 15.09.2017 г. по адм. д. № 674/2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 919/07.12.2016 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив, потвърден с решение № 2/20.02.2017 г. на Директора на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив, с който по отношение на А. В. са установени задължения за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 88,76 лв. и такса битови отпадъци в размер на 70,83 лв., ведно със съответните лихви за просрочие и е върната преписката на органа по чл. 4, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗМДТ при Община Пловдив за ново произнасяне по искането на А. В. с вх. № 16 П12904/15.11.2016 г. по описа на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 04.10.2017 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 21.09.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е, че с коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 6609011177/12.07.2016 г., подадена от А. В., във връзка с ползване на облекчение по чл. 25, ал. 2 от ЗМДТ за А. В. и приложено експертно решение на ТЕЛК № 1090 от 097/07.06.2016 г. е декларирана корекция относно недвижимия имот, находящ се в [населено място], ул. [адрес] № [номер], както следва: жилище - 91.00 кв. м., мазе - 15.70 кв. м. и таван - 20.70 кв. м. и жилище (сутерен) с РЗП - 31.80 кв. м. Жилището - 91.00 кв. м. е декларирано като ’’основно" и за двамата собственици, а за жилището (сутерен) с РЗП - 31.80 кв. м. е посочено, че се намира на първия етаж на сградата и не се ползва като"основно" жилище от собствениците. С жалба, вх. № 16 СГ 303/22.08.2016 г., ведно с приложения към нея, подадена от А. В. до Директора на Дирекция ’’Местни данъци и такси" при Община Пловдив е заявено, че помещенията декларирани като жилище (сутерен) са проектирани и се ползват като избени помещения, за което е представено Удостоверение от отдел ТСУ при Район ’’Южен" - Община Пловдив, с изх. № 46 П - 2192/08.08.2016 г. В удостоверението е посочено, че описаните в нотариален акт за собственост на недвижим имот № 108/06.07.1979 г., том 6, дело № 2650/1979 г. и одобрени от Народен Общински съвет - гр. Пловдив от 20.03.1973 г. избени помещения № 5 и № 6 с обща площ - 31. 80 кв. м. /прилежащи към основното жилище - ап. 4, ет. 2/, находящи се на приземен първи конструктивен етаж /височина - 2. 15 м., подпрозоречна височина на помещенията - 0. 85 м. / са проектирани и се ползват като избени помещения. Съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 108/06.07.1979 г., том 6, дело № 2650/1979 г. - А. В. и Б. В.а са придобили собственост върху: "... - едно избено помещение № 9 от 15. 70 кв. м. и приземни помещения № 5 и 6 от 31. 80 кв. м. които приземни помещения са посочени в Удостоверение от отдел ТСУ при Район ’’Южен" - Община Пловдив, с изх. № 46 П - 2192/08.08.2016 г. като избени помещения. За да отмени оспорения акт съдът е посочил, че спорът по делото е свързан с квалифицирането на притежаваните от жалбоподателя приземни помещения - № 5 и 6 с РЗП - 31. 80 кв. м. като "второ жилище в сградата, извън основното такова" или като "помещения, обслужващи жилищния обект в сградата", т. е. несамостоятелни части от недвижим имот, което предопределя и данъчната основа, върху която се начисляват задълженията за данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци. Приел е, че от заключението на вещото лице се установява, че процесните помещения не отговарят на изискванията за жилище и по своето предназначение са складови помещения, които се намират извън жилището. Направил извод, че приземни помещения № 5 и № 6 от 31, 80 кв. м. представляват складови помещения към притежаваното от жалбоподателя жилище, а не както е прието от административния орган - второ жилище в сградата, извън основното жилище, поради което отменил акта за установяване на задължения по декларация. Решението е правилно като правен резултат. Неправилно съдът е приел, че помещения № 5 и 6 са складови помещения, които следва да се облагат с данък като изба, но правилно е приел, че не представляват самостоятелен жилищен обект, подлежащ на данъчно облагане като отделен жилищен имот. Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот № 108/06.07.1979 г. е, че процесните помещения (приземни помещения № 5 и 6 от 31. 80 кв. м) граничат с коридор и WC /клозет/. Към жилищния имот има отделно избено помещение (избено помещение № 9 от 15. 70 кв. м), което да служи за килер и склад и което представлява и следва да се декларира като мазе (съгласно номенклатурата на ЗМДТ). Приземните помещения (№ 5 и 6 от 31. 80 кв. м) не биха могли да се разглеждат (третират) като мазе /изба/', което се потвърждава от становище на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране - Регионална колегия Пловдив, обективирано в писмо с изх. № 009/20.02.2017 г. получено по повод направено запитване от Дирекция ’’Местни данъци и такси" при Община Пловдив, с изх. № 17 РЗК 181/16.02.2017 г., относно това дали съгласно архитектурните проекти - приземни помещения № 5 и 6 (посочени в Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 108/06.07.1979 г., том 6, дело № 2650/1979 г. на Нотариус при Пловдивския Районен съд - Д. Събева) могат да бъдат признати като избени помещения. В писмо с изх. № 009/20.02.2017 г. на Председателя на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране - Регионална колегия Пловдив е посочено, че приземните помещения са разположени над нивото на околния терен на сградата, за разлика от избените помещения, които са разположени под нивото на околния терен на сградата и в този смисъл помещения № 5 и 6 на недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. Михалаки Георгиев" № 22 не могат да се разглеждат като избени помещения. Становище, че приземни помещения № 5 и 6 от 31. 80 кв. м., посочени в нотариален акт за собственост на недвижим имот № 108/06.07.1979 г., не биха могли да бъдът определени като мазе, тъй като са на кота "0", е заявено и от вещото лице по делото - В. Ризова в съдебно заседание на 20.06.2017 г. ЗМДТ предвижда понятието склад (в частност складови помещения) да се използва само когато той изпълнява функция на нежилищен обект или представлява прилежаща част към такъв обект. В ЗМДТ не е предвидена възможност за деклариране на складове (в частност складови помещения) към жилищни обекти, освен посочените мазета и тавани (които съгласно номенклатурата на ЗМДТ представляват обслужващи части), разположени в или извън жилището, към което са прилежащи. В този смисъл основателни са доводите в жалбата, че неправилно административният съд е приел, че помещенията са складови. Но от друга страна правилно е прието от съда, че помещенията не са самостоятелен жилищен обект, тъй като не отговарят на изискванията за жилище, поради което неправилно са обложени с данък като втори жилищен имот. Площта на помещения № 5 и 6 от 31, 80 кв. м. следва да се приеме, че е част от площта на жилищния имот и да се включи в площта на жилищния имот като подлежаща на данъчно облагане, т. е. данъкът и съответно такса битови отпадъци не следва да се определя като за изба, а като за част от жилищната площ на жилището. В този смисъл указанията по тълкуването и прилагането на закона, които се дават от касационната инстанция са различни от тези на административния съд и следва да се считат задължителни за административния орган. Жалбоподателят пред съда не е посочил за какво се ползват помещения № 5 и 6 декларирани като жилищен обект, дали се ползват от собствениците за жилищни нужди или се отдават под наем за жилищни нужди. При положение, че тази част от жилището не се ползва от собствениците за жилищни нужди, а от наематели, те следва да са подали декларация по съответния ред. Няма данни помещенията, като част от жилището, да са преустроени и да се ползват за ателие, кабинети или търговски цели и да са други нежилищни помещения по смисъла на ЗМДТ, доказателствената тежест за което е на административния орган. Обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила като правилно като правен резултат, с указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени от настоящата инстанция и на ответната страна да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., за което са представени писмени доказателства. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение