Решение № 6422 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11719/2024 г.
ВАСПето отделение13.06.2025 г.докладчик Диана Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 14427 от 10.08.2024 г., постановено по адм. дело 806/2024 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Н. А. Н. от гр. Варна, [жк], [адрес] да заплати на Министерството на вътрешните работи гр. София, ул. "6-ти септември" 29 сумата 100 (сто) лева разноски.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА Членове: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н., подадена против решение 14427 от 10.08.2024 г., постановено по адм. дело 806/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение ППН-01-561/2021 от 23.06.2023 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). С този административен акт е обявена за неоснователна жалбата на Н., подадена срещу министъра на вътрешните работи за неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя. Иска се отмяна на първоинстанционното решение с доводи за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не се претендират разноски. Ответникът КЗЛД, чрез юрисконсулт Райчева оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Ответникът Министър на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Табакова, поддържа същото становище с доводи, изложени в писмения отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на прокуратурата дава мотивирано заключение решението да се потвърди като законосъобразно и обосновано. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, тъй като жалбата е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледано по същество, е неоснователно. При постановяването на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат отмяната му. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата поотделно и в съвкупност, обсъдил е възраженията на страните и е достигнал до законосъобразни изводи за неоснователност на жалбата. Касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че Решение ППН-01-561/23.06.2023г. е постановено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 38, ал. З 33ЛД, в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдено е възражението за изтекъл мандат на административния орган, като е съобразена разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗЗЛД , според която председателят и членовете на Комисията изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до избора на новите председател и членове. Основанието за обработването на личните данни на жалбоподателя се съдържа в нормата на чл. 69 ЗМВР. Съгласно разпоредбата
Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия.
Полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.
В неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило. Министърът на вътрешните работи е администратор на лични данни (чл 29 ЗМВР), за целите на Автоматизираната информационна система (АИС) Български документи за самоличност. В изпълнение на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни - чл. 25 ЗМВР. На тези основания е възникнала необходимост и са достъпени личните данни от служител на МВР, съобразно длъжностната му характеристика, за да се установи и призове по телефон жалбоподателя във връзка със снемането му на обяснения по подаден от него сигнал. Съдът е направил правилен правен извод, споделящ извода на КЗЛД за липса на нарушение на материалния закон при процедирането от органите на МВР. Същото е и заключението на касационната инстанция и по отношение на оплакването, че при съставяне на Акт за установяване на административно нарушение е посочен единният граждански номер на Н.. Правилно първоинстанционният съд е споделил извода на административния орган, че липсва нарушение на материалния закон. Предвид разпоредбата на чл. 40, ал.2 ЗАНН е налице възможност за съставяне на АУАН и в отсъствие на нарушителя. На основание чл. 70, ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване на самоличността на лице когато това е необходимо при образувано административнонаказателно производство. На това основание са били обработени личните данни на касатора (ЕГН), като съдът е направил мотивиран и законосъобразен извод за липса на нарушение в решението на КЗЛД и по този въпрос. По изложените мотиви обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на министъра за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което Н. следва да се осъди да заплати на МВР сумата 100 лева.