Решение № 2317 от 6.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София-град против решение 5083 от 26.07.2022 год. постановено по адм. дело 4371/2022 год. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения се иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендират се присъждане на разноски по делото. Възразява се срещу размера на адвокатското възнаграждение. Ответникът С. Казакова от гр.София в писмен отговор чрез адв. Х. Банов оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения в тази насока. Прави искане съдът да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд София-град е отменил по жалба на С. Казакова Решение 2153-21-181/20.04.2022 год. на Директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/85 от 05.11.2021 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град, с което е постановен отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.168 във връзка с чл. 69б, ал. 5 от КСО и изпратил преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. 2113-21-6263/24.08.2021 год. при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният акт е издаден в нарушение на нормата на чл. 35 от АПК, при неспазване задължението на административния орган по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай и не е осигурена възможност на страните да вземат отношение към тяхното събиране. Съдът е констатирал, че след извършена по преписката служебна проверка от длъжностното лице по пенсионно осигуряване административният орган се е произнесъл преди да приключи процедурата по събиране на липсващи документи. Допуснато е нарушение на чл. 1, ал. 5 от НПОС като при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, длъжностното лице не е изпълнило задължението си да уведоми лицето за констатираните неизправности с оглед да му даде възможност да се набавят липсващите документи. В случая след подаденото заявление на 24.08.2021 год. с искане за отпускане на пенсия и констатираната от органа липса на заявление за прехвърляне на средствата от индивидуалната партида на лицето в професионален пенсионен фонд във фонд Пенсии на ДОО, органът е следвало да укаже на лицето, че не е подало този документ като му предостави едномесечен срок за представянето му. Според съда административният орган дължи произнасяне едва след изтичане на срока на заявителя за представяне на документи, който е едномесечен и е съобразен с необходимостта същите да бъдат набавени от заявителя. Такава възможност не е предоставена на заявителя, поради което това обстоятелство е следвало да бъде констатирано от Директора на ТП на НОИ при постановяване на решението. Като е установил горното първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и го е отменил. В следствие на това преписката е върната на органа за ново произнасяне. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. От данните по делото се установява, че с разпореждане [номер]/85 от 05.11.2021 год. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ София-град на С. Казакова е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 5 от КСО, тъй като е преценено, че същата има право на срочна пенсия от ППФ на основание чл.168 от КСО и не е променила осигуряването си от ППФ във фонд Пенсии на ДОО по реда на чл.4в от КСО. Към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст лицето не е приложило заявление за прехвърляне на средства. Съгласно чл.2, т.3 от НПОС към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се прилагат подробно изброени документи, един от които е заявление за прехвърляне на средствата от индивидуалната партида на лицето в ППФ във фонд Пенсии на ДОО в случаите по чл.69б, ал.7 от КСО. Съгласно нормата, когато няма подадено заявление се прилага редът по чл.1, ал.5. Съгласно чл.1, ал.5 от НПОС при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или по електронен път по реда на ЗЕУ в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. От съдържащите се в административната преписка писмени доказателства се установява, че лицето не е уведомено по надлежния ред за липсващия документ към заявлението си и съответно не му е даден срок за отстраняване на тази нередовност. Административният орган се е произнесъл по заявлението на Казакова без да изпълни законоустановените си задължения и да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Същият в разрез с административнопроизводствените правила е издал обжалвания пред Административен съд София-град акт, който правилно е отменен от първоинстанционния съд. Предвид гореизложената фактическа обстановка правилни и законосъобразни са изводите на административния съд, че при издаване на оспорения акт не е спазена разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от НПОС във вр. с чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК, на които основания е отменено оспореното решение. Касационната инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд на нарушаване на чл. 9 от АПК при постановяване на оспорения акт. В тази връзка са правилни мотивите на съда, че административният орган следва да извърши пълна проверка на наличните документи, при установяване на нередовност или липсващи такива да събере служебно при възможност документите, а при невъзможност да предостави възможност на заявителя да представи такива в определения в чл. 1, ал. 5 от НПОС срок, едва след което да се произнесе по заявлението. Нарушението на горните административно-производствени правила е съществено, както правилно е приел административният съд. Като е отменил оспорените административни актове и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, Административен съд София-град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. И двете страни са направили искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора съдът намира искането на ответника по касация за основателно, поради което следва да се осъди ТП на НОИ София-град да заплати на С. Казакова разноски по делото в размер на 400 лева съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Съдът намира възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция към датата на подписване на договора за правна защита и съдействие/ за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по КСО минималното адвокатско възнаграждение е 350 лева. В случая договореният и заплатен от Казакова адвокатски хонорар е в размер на 400 лева, поради което съдът преценя, че не е прекомерен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение