Решение № 2199 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12519/2008 г.

Решение № 2199 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12519/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от "ЛУПУС" - ЕООД - гр. Стара Загора чрез процесуалния му представител адв. Панов касационна жалба срещу решение № 298 от 30.06.08 г. на Окръжен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1660/06 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2400647/12.07.06 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 901/05.09.06 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС и лихви за забава върху приетите за налични към датата на дерегистрацията ДМА на стойност 67 517. 78 лв. (сграда и разходи за придобиване на ДМА). В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, констатациите на органа по приходите за наличието на сграда - хлебопекарна на стойност 13 134.97 г. и на разходи за придобиване на ДМА в размер на 54 382.81лв. към датата на дерегистрацията са опровергани от заключението на вещото лице по назначената ССЕ, което не е оспорено от ответника, а също така и от представените писмени доказателства. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, а ако се установи допуснато съществено процесуално нарушение - да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, както и да се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния му представител юрк. Бъчварова оспорва същата по съображения, изложени в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския окръжен съд е бил РА № 2400647/12.07.06 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 901/05.09.06 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Съдът е потвърдил РА в частта му, в която на дружеството е начислен ДДС на осн. чл. 119, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС (отм.) върху налични към датата на дерегистрацията (19.12.05 г.) активи - сграда на стойност 13 134. 97 лв. и разходи за придобиване на ДМА в размер на 54 382. 81 лв. Приел е, че жалбоподателят не е доказал твърденията си, че не притежава сграда, а машина, както и че разходите са за изграждането на 24 бр. гаражи, по отношение на които в хода на ревизията е констатирано, че са продадени преди датата на дерегистрацията. Не е кредитирано заключението на вещото лице по назначената ССЕ с мотива, че същото почива на предположения, а не е подкрепено от доказателства. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, касационната жалба е основателна. По делото е прието заключение на вещо лице по назначената ССЕ, според което: 1. След извършена проверка на инвентарна книга, амортизационен план и счетоводните документи на жалбоподателя, се установява, че същият през м. юли 1993 г. е закупил и завел машина "Хлебопекарна" на стойност 452 930 неденом. лв. с годишна амортизационна норма 20 %, съответстваща на сметка 204 "Машини, съоръжения и оборудване". До 1997 г. тази машина е с натрупана амортизация в размер на 400088 неденом. лв. или с остатъчна стойност към 31.12.97 г. - 52 842 неденом. лв. След ревалоризацията към 31.12.97 г. стойността на придобиване е корегирана с К 29 и е в размер на 13 134 970 неденом. лв. Натрупаната амортизация е 11 602 552 неденом. лв. и с остатъчна стойност (балансова стойност) - 1 079 488 неденом. лв. При годишна амортизационна норма от 20 % за шест месеца този ДМА е бил напълно амортизиран и в инвентарната книга е посочен към 31.12.98 г. с нулева балансова стойност. Според вещото лице, не се касае за придобиване на сграда "Хлебопекарна", а за придобиване на машина, като сумата от 13 134.97 лв. погрешно е записана по сметка 203. ; 2. По договор от 5.01.99 г. за строителство на обект "Подземни гаражи 24 бр. " в кв. 513-А, п. III-12301 - гр. Стара Загора с обща стойност 76711 хил. лв. с изпълнител "КИМ 2"-ЕООД - гр. Стара Загора и възложител "ЛУПУС"-ЕООД - гр. Стара Загора са извършени разходи за строителство на посочения обект за закупуване на строителни материали както следва: за 1999 г. - 3236.90лв. и за 2000 г. - 51145.91 лв. (общо 54 382.81лв.). Разходите са отчетени с първични счетоводни документи (фактури) в аналитичния регистър по видове строителни материали. Осчетоводени са по Дебит сметка 601 "Разходи за материали", след което за годината общата сума е приключена със сметка 207 "Разходи за придобиване на ДМА", остатъкът на която в посочените по-горе размери фигурира в оборотните ведомости към 31.12.1999 г. и към 31.12.2000 г. От Ревизионния доклад и приложенията към него се установява, че в хода на ревизията са изпратени искания до трети лица (общини, служби по вписвания) за предоставяне на данни относно притежаваните от ревизираното дружество недвижими имоти. Констатации за наличието на сгради към момента на дерегистрацията в представените от третите лица документи не се съдържат. Освен това, в хода на ревизията е установено, че с нот. акт № 46/05 г. дружеството е извършило продажба на 24 броя полуподземни гаражи и един склад № 25, построени в п. III-12301, кв. 513-А, п. III-12301 - гр. Стара Загора. Във връзка с така извършената продажба с РА е начислен ДДС. От констатациите в РА е видно също така, че след 2002 г. няма данни за осъществявана от дружеството дейност. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че са опровергани констатациите на органа по приходите относно наличието на сграда с пазарна стойност 13 134.97 лв. и на разходи за придобиване на ДМА в размер на 54 382.81лв. към датата на дерегистрацията. Не може да бъде възприет доводът на съда, че заключението на вещото лице не следва да се кредитира, тъй като почива на предположения. Същото е изготвено след проверка на счетоводните документи и придружаващите ги такива (договори) при жалбоподателя и потвърждава тезата му, която е поддържана в хода на ревизията, при административното и при съдебното обжалване. Без наличието на каквото и да било доказателство за придобиването на сгради от ревизирания субект, които да са налични към датата на дерегистрацията, само въз основа на записването на сумата от 13 134.97 по сметка 203, не може да се приеме, че сградата съществува, че е придобита от задълженото лице и е налична като негов актив към 19.12.05 г. По отношение на сумите, представляващи разходи за материали, заключението се основава на фактурите и съответните счетоводни записвания и по безспорен начин установява отчитането на разходите за материали във връзка със строителството на обект, който също не е наличен към 19.12.05 г. Не са констатирани нито в хода на ревизията, нито от вещото лице данни за наличието на друг строителен обект. За жалбоподателя не е налице друга процесуална възможност да докаже твърденията си, че не притежава налични активи и да опровергае констатациите в РА. С оглед на изложеното, решението на ОС-Пловдив в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени частично РА. При този изход на делото разноските за първоинстанционното производство следва да се определят по компенсация. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение