Решение № 7021 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на Т. И. Ф., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, срещу Решение 2650/20.03.2025г., постановено по адм. дело 448/2025г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин срещу Решение 1549/12.02.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е изложил бланкетни мотиви и не е обсъдил в пълнота всички правнорелевантни факти относно личното положение на търсещия закрила. Решаващата инстанция не е съобразила бежанската история на лицето, както и актуалната обстановка в страната му по произход. Аргументира наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставяне на бежански и хуманитарен статут на лицето. По посробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на решението на председателя на ДАБ и уважаване жалбата на сирийския гражданин. Ответникът по касационната жалба, председателят на ДАБ при МС, се представлява от юрк. Хичовски, който оспорва нейната основателност с позоваване на актуална справка за ситуацията в Сирия и иска оставяне в сила на решението. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред първостепенния съд Решение 1549/12.02.2025г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, Т. Ф. роден в Сирия, [населено място]. Установено е, че с молба с вх. 3250/05.09.2024г. на РПЦ Харманли, подадена от Т. И. Ф., гражданин на Сирия, роден в [населено място], обл. Халеб, Сирия, [етническа принадлежност] по народност, е поискана закрила в Република България. С чуждия гражданин е проведено интервю на 05.11.2024г., в присъствието на преводач от/на арабски език. Кандидатът заявява, че преди да напусне Сирия за последно е живял в [населено място], обл. Халеб, като напуснал Сирия за Ливан, тъй като майка му била болна и нямала средства за лекарства. По-късно се завърнал, оженил се и има три деца, като живеел със семейството си в гр. Ракка. Посочва, че подал молба за закрила в България, а не в Турция, защото тук животът е по-добър и българите приемат сирийци. Напуснал Сирия заради войната и лошия живот и не би се върнал там. Посочва, че не е имал проблеми в Сирия заради етническата и религиозната си принадлежност, не е имал проблеми с официалната власт в страната. Спрямо него не са отправяни заплахи, не му е оказвано насилие, не е задържан, арестуван и осъждан. Не желае да се върне в Сирия тъй като целият му живот бил минал в чужбина. При така изложената фактическа обстановка, административният орган, съобразявайки бежанската история на Т. Ф., е формирал извод, че не се установяват предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ, тъй като липсват доводи и опасения за преследване, включително бъдещо такова, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Прието е, че спрямо чуждия гражданин не се установява да е имало посегателства, които са релевантни на преследване съобразно чл. 8, ал. 2 5 ЗУБ, нито се установяват предпоставки за предоставяне на статут съобразно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. За да откаже хуманитарен статут на лицето, административният орган е приел, че установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че то е било принудено да напусне Сирия поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Разгледана е и възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като е прието, съобразно Справка с вх. МД-02-20/14.01.2025г., изготвена от дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС относно обстановката в Сирия, че актуалната политическа и икономическа ситуация в страната не сочи за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт, който да представлява самостоятелно основание за предоставяне хуманитарен статут на лицето. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка, е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил подробно представената от кандидата бежанска история, както и актуалната обстановка в страната по произход на кандидата към датата на постановяване на съдебния акт въз основа на общодостъпни международни източници, както и при съобразяване представени от органа справки. В резултат е приел, че по отношение на Т. Ф. не се установяват нормативно предвидените предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут съгласно чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което е отхвърлил жалбата на лицето. Решението е правилно. Административният съд е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретния случай не са налице предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Противно на твърденията в касационната жалба, спрямо кандидата не са налице основателни опасения от преследване въз основа на религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Пред интервюиращия орган Т. Ф. изрично е посочил, че по отношение на него не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона и не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Подобни данни няма и по отношение семейството му. Правилно административният съд е приел, че спрямо кандидата не се установява наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, като в случая от негова страна не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждат посочените разпоредби. Няма изложени твърдения и за наличие на предвидените в чл. 9, ал. 6 ЗУБ обстоятелства. Правилно и обосновано съдът е приел, че при издаване на акта органът е извършил преценка относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочената разпоредба предвижда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е възпроизведен в член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. Не се установяват данни съобразно представените от органа справки понастоящем конфликтът да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът, единствено поради присъствието си на територията на страната, непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самото лице не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Макар кандидатът, като причина за напускане на страната да сочи и войната, нееднократно изтъква тежката икономическа ситуация и влошеното качество на живот в Сирия, което налага извод за икономическа миграция. Съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в Сирия действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо Т. Ф.. Не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, § 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се установяват фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако Т. Ф. бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно от данните по делото, такива причини не се установяват по отношение на чужденеца, поради което в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на Т. Ф. срещу Решение 1549/12.02.2025г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение