Решение № 13238 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 907/2014 г.

Решение № 13238 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 907/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Драгоман против решение № 1216 от 09.12.2013 г. по адм. дело № 770/2013 г. на Административен съд София - област, с което е отменена заповед № 1621/21.06.2013 г. на същия административен орган, с която на Валери Евгениев Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатото от Георгиев дисциплинарно нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Георгиев против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - област е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Изводът на съдебния състав за наличие на основания за отмяна на оспорената заповед на директора на РДГП - Драгоман е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона и е необоснован. Заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) орган и както първоинстанционният съд правилно приема, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е постановена след проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР (заповед № 947/16.04.2013 г. на директора на РДГП - Драгоман), резултатите от която са обобщени в справки, в които е описано, допуснатото от служителя нарушение (справка рег. № 7553/26.04.2013 г., справка рег. № 8185/10.05.2013 г., справка рег. № 5011/13.06.2013 г.). Наказанието е наложено в съответствие с изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) след приемане на писмените обяснения и възражения на служителя. Спазени са и сроковете за налагане на наказание, предвидени в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.) - не по-късно от една година от извършване на нарушението и не по-късно от два месеца от узнаването съгласно чл. 223, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.), тъй като в случая материалите от дисциплинарното производство са представени на дисциплинарно наказващия орган на 21.06.2013 г. (дата на справка № 5011/13.06.2013 г.). Заповедта е издадена и след изпълнение на условията на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР - събиране и оценка на всички представени доказателства. С това нормативните изисквания са изпълнени, а възражението на наказания служител за нарушение на изискванията на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.) правилно са приети за неоснователни. Съображенията на съдебния състав за допуснати нарушения във формата на административния акт, обосноваващи неговата отмяна не се споделят от настоящата инстанция. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) реквизити, включващи време, място на извършване, описание на нарушението, нормите, на които поведението на служителя противоречи, вида и размера на наказанието и основанието за налагането му. По същество това са мотивите, които обосновават решението на административния орган за налагане на дисциплинарна санкция. Съображения, мотивиращи постановяването на административния акт, се съдържат и в справка рег. № 5011/13.06.2013 г. на дисциплинарно - разследващия орган. Този документ е цитиран в заповедта, поради което изложеното в него следва да се приеме за част от фактическите и правни съображения на административния акт. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е нарушен чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.), съгласно който при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая видът на наказанието се обосновава от посоченото в заповедта нарушение, тъй като нормата на чл. 227 от ППЗМВР (отм.) е императивна. Поради изложеното изводите на административния съд за допуснати съществени нарушения във формата на акта, обосноваващи отмяната му, са направени в противоречие с нормативната уредба. В нарушение на императивната норма на чл. 168, ал. 1 от АПК от страна на първоинстанционния съд не е извършена проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Този пропуск представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, но тъй като в касационната жалба не са наведени доводи в този смисъл, настоящата инстанция не може да обсъжда този порок на обжалваното решение (чл. 218 от АПК) и следва да изложи съображения за съответствието на обжалваната заповед с материалния закон. Заповедта е издадена след установяване на предпоставките, предвидени в чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.). Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на разпоредбите на закона и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В случая е установено, че на посочените в административния акт дати и часове, по време на дежурство, полицай Георгиев, държавен служител акт. Е, полицай в ГКПП III ст. Олтоманци на ГПУ II ст. - Олтоманци към РДГП - Драгоман е позволил на служителите Иванов и Тодорова да работят с паролата му за достъп в АИС - Граничен контрол, с което е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 2 от Инструкция № I-187/27.11.1998 г., съгласно, който паспортния контрольор не разкрива и не позволява на други длъжностни лица да използват индивидуалната му парола за работа с АИС "Граничен контрол", както и чл. 19, ал. 3 от "Организационно-технологичните правила за работа с АИС "Граничен контрол", утвърдени със заповед № Iз-2489/22.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи, съгласно който всеки потребител е длъжен да опазва в тайна и да не позволява на други лица да ползват индивидуалната му парола за достъп до АИС "Граничен контрол". При тези данни правилно е прието, че от страна на служителя е допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.), за което същият следва да бъде санкциониран по дисциплинарен ред. Издадената в този смисъл заповед е постановена в съответствие с материалния закон и не са налице основания за нейната отмяна. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и следва да бъде отменен. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Георгиев против административния акт да бъде отхвърлена. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,