Решение № 4278 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13898/2019 г.

Решение № 4278 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13898/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Р. Георгиева, И. Арнаудова и Л. Серафимова срещу Решение № 1564/24.07.2019 г. постановено по адм. д. № 1755/2018 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата на касаторката Р. Георгиева срещу Заповед № 18-2180/16.03.2018 г. на Началника на служба по геодезия, картография и кадастър –гр. Варна. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила -касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът в противоречие със събраните по делото доказателства е приел че е налице спор за материално право, който е пречка за исканото изменение на КК и КР. Оспорва и качеството на заинтересовано лице на Община Варна. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение, след което да се постанови ново с което да се отмени и заповедта на Началника на СГКК-Варна. Претендират се съдебни разноски за касационната инстанция. В с. з. касаторите не се явяват и не се представляват. Ответните страни не се явяват, не се представляват и не вземат становище по касационната жалба Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на Второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, видно от щемпъла за изпращане положен върху пощенския плик, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Варна е Заповед № 18-2180/16.03.2018 г. на Началника на СГКК-Варна, с която на осн. чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал. 2 от Закон за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е отказано одобрение изменение на КК и КР, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в отразяване на поземлени имоти с проектни идентификатори 10135.2552.5210 и 10135.2552.5211 и сгради в тях съобразно проект изработен от лицензиран специалист, поради изричното възражение на собственика на проектния имот с идентификатор 10135.2552.5210, както и на Община Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповедта, като е приел че е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, което я прави законосъобразен акт. Отговорено е на всички оплаквания в жалбата, като подробно са изложени мотиви за тяхната неоснователност. По съществото на спора е прието, че доказателствата по делото, включително и от приетата като компетентна и обективна съдебно-техническа експертиза се установява че е налице спор за материално право, поради което правилно и законосъобразно административния орган е отказал да одобри исканото от жалбоподателите изменение на КК и КР на гр. Варна. Обоснован е решаващия извод на съда, че процесния отказ материализиран в оспорената заповед е постановен по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за материално право между заявителя и някое от заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. В този случай при изричното възражение на С. Серафимов, съсобственик в засегнатия от изменението имот, цитираната разпоредба изисква постановяване на отказ за допускане на изменение на КККР. Нормата сочи, че изменението е допустимо едва след решаване на спора за материално право по общия исков ред. Основание да се одобри промяната на КККР би възникнало или с влизане в сила на съдебно решение по спора за материално право- чл. 53 а т. 1 ЗКИР или при постигане на съгласие между заинтересованите страни. Настоящата инстанция обаче констатира, че административния съд неправилно е конституирал като страна в производството Община Варна и е приел че е налице спор за материално право между нея и жалбоподателката. При оспорва на актове издадени на осн. чл. 53 и сл. ЗКИР заинтересовани лица съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР са собствениците носителите на други вещни права върху недвижими имоти. Това качество притежават само вписаните в КР титуляри на права. Правното им положение позволява те да се ползват от доказателственото действие на кадастъра- чл. 2, ал. 5 ЗСКР до оборване на презумцията за достоверност на вписаните в кадастъра данни, съответно да противопоставят на трети лица удостоверените с него права при колизията им със заявената промяна на кадастралния план. Т. е. съдът е следвало при конституирането на Община Варна да установи дали същата фигурира в кадастъра като собственик на имота в границите на който се обособяват самостоятелни имоти, без значение че същата се позовава на собственост по силата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост. Безспорно е, че Община Варна не е вписана в КР като съсобственик на ПИ 10135.2552.2413. Още повече че видно от заключението на в. л. външните граници на двата проектни имота 5210 и 5211 съвпадат напълно с границите на ПИ 10135.2552.2413. При това положение възраженията на Община Варна, че при одобряване на КККР на град Варна през 2008 г., към процесния имот са приобщени части от път от южната страна и от североизточната страна, общинска собственост не касаят процесното искане за изменение на КККР. По смисъла на § 1 т. 13 от ДР на ЗКИР направеното възражение за собственост, без страната да е нанесена в кадастъра като такъв не я определя като заинтересовано лице, а правата установени след едно евентуално успешно исково производство, би могла да реализира по реда на чл. 53 ЗКИР. С оглед на изложеното обжалваното решение на Административен съд-Варна следва да се обезсили в частта в която е постановено по отношение на Община Варна, като производството в тази си част следва да се прекрати. В останалата допустима си част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение