Решение № 4172 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10338/2009 г.

Решение № 4172 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10338/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЗППК "Митан", с. Ореш, област Велико Търново, подадена чрез управител Милко Митев, против решение № 459 от 5.06.2009 г., постановено от Административен съд - Велико Търново, VIII състав по адм. д. № 88/2008 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Калчев се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е немотивирано и неправилно, тъй като съдът е следвало да застави община Свищов да представи всички материали, свързани с процедурата по свикване на общото събрание на правоимащите и указанията на ВАС не са изпълнени, а се коментират с общи коментари. Заявява се, че сигналът до Районна прокуратура Велико Търново не може да послужи като мотив за образуване на наказателно производство. Касаторът моли Върховният административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да върне делото на същия съд за ново разглеждане на делото. Ответникът - Областният управител на област с административен център гр. Велико Търново не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на жалбата, защото в нея не се сочи какво имущество е останало неразпределено, за да може областния управител и съдът да анализират работата на общото събрание на правоимащите на ликвидираната АФ "Дунав I", гр. Свищов. ЗСПЗЗ предвижда няколко фази в разпределянето на имуществото, за да може да се избегнат всякакви спорове. В случая решението на съда е правилно и законосъобразно - направен е анализ на взетите решения, включително и по избора на трима пълномощници по § 1ж, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Съдът правилно се е позовал и на давността, визирана при останало неразпределено имущество - след 5 години то става общинска собственост. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 459 от 05.06.2009 г. е отхвърлена жалбата на ЗППК "Митан", с. Ореш, община Свищов, представлявана от председателя Милко Митев, против отказа на областния управител на област Велико Търново, обективиран в писмо изх. № 39-40/16.01.2008 г. Административният съд - Велико Търново е осъдил жалбоподателя за заплащане на разноски в размер на 80 лв. - юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и е приел, че са без правно основание и недоказани. В мотивите на съдебното решение се съдържат подробно изложени фактически констатации и правни изводи относно недопустимост на жалбата и нейната неоснователност, като последните изцяло се споделят от Върховния административен съд. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в съдебното решение точно е констатирано, че оспореният отказ е издаден по молба от 17.12.2007 г., с която е поискано от областния управител на Област Велико Търново: 1. да се произнесе с административен акт по § 29, ал. 9 от ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 124 от 1997 г./ по констатираните от проверката нарушения и 2. да извърши действия по чл. 80 от ЗДС, като издаде заповед за изземване на имуществото или да свика Общото събрание по § 36, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234, ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. и доп. ДВ, бр. 44 от 2001 г. В съответствие със задължителните указания, дадени в определение № 5364 от 12.05.2008 г. по адм. д. № 5736/2008 г. на Върховния административен съд е установено, че в молбата се съдържат две алтернативни искания. Неоснователно е твърдението на касатора, че указанията на ВАС не са изпълнени, защото в горепосоченото определение е прието, че с обжалваното писмо - отговор на молбата областният управител е взел отношение и по двете искания, които не само са различни, но и взаимно изключващи се, защото според § 29, ал. 9 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн. в ДВ, бр. 45/95 г. нова разпоредба в ДВ, бр. 98/1997 г.), "обявяват се за нищожни търговете и решенията за разпределение на имуществото на организациите по § 12 от ПЗР, извършени от определените или упълномощените лица по ал. 1 в нарушение на определените за провеждането им условия и ред по закона, правилника за прилагането му и решенията на общото събрание на правоимащите, както и сключените въз основа на тях сделки. Имуществото се изземва по реда на чл. 80 от ЗДС, като заповедта се издава от областния управител", а според § 36, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, "при наличие на неразпределено имущество, ако общото събрание на лицата по чл. 27 от ЗСПЗЗ не е свикано, то се свиква от лица с право на дял или от областния управител по предложение на кмета на общината или на лица с право на дял". Решаващият съдебен състав счита, че е неоснователно възражението на процесуалния представител на касатора срещу изводите на първоинстанционния съд относно неустановяване на съществени нарушения при провеждане на процесното общо събрание и при приемане на решението за разпределение на имуществото с оглед становището на Районна прокуратура и Окръжна прокуратура - Велико Търново по тези въпроси. В мотивите на обжалваното съдебно решение правилно е преценено, че доводите за допуснати съществени нарушения при провеждането на общото събрание на правоимащите на ликвидираната АФ "Дунав I", гр. Свищов на 23.12.1997 г. не са обосновани и доказани от жалбоподателя. Точно е констатирано, че процесното общо събрание е било предмет на контрол от органите на досъдебното производство и съобразно писмо изх. № 01248/21.11.2006 г. на Окръжна прокуратура - Велико Търново до жалбоподателя с постановление от 02.08.2006 г. е отказано образуването на досъдебно производство по твръденията за наличие на нарушения при провеждането на посоченото общо събрание от 23.12.1997 г. Верен и обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че областният управител като административен орган е задължен да се съобразява с правораздавателните актове, в това число и с постановленията на прокуратурата. От друга страна, Административният съд - Велико Търново се е аргументирал и с правнорелевантното обстоятелство, че законосъобразността и валидността на решенията на общото събрание на правоимащите са решения на колективен орган, в което жалбоподателят е взел лично участие чрез гласуването си. При несъгласие с визираното решение той следва да претендира неговата отмяна по специален ред, уреден в чл. 52, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, която разпоредба регламентира изрично, че решението на ОС на лицата по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ за окончателното разпределение на имуществото в натура или в пари подлежи на обжалване пред районния съд в 7-дневен срок, ако жалбоподателят е присъствал и в 14-дневен срок, ако не е присъствал на ОС. Жалбоподателят не е представил доказателства в първоинстанционното производство, както и в настоящото касационно производство за оспорване решението на ОС на лицата по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ по посочения по- горе ред, което означава, че правилно Административният съд - Велико Търново е приел, че след като не е атакувал своевременно посоченото решение, повече от 10 г. по-късно няма как да се установят твърдяните от жалбопоадтеля нарушения при провеждането на събранието. Относно релевираните с първоначалната жалба и с касационната жалба възражения против отказа на областния управител да свика ново общо събрание на правоимащите за разпределение на неразпределено имущество, настоящият съдебен състав счита, че също са неоснователни. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства за наличие на неразпределено имущество през 2008 г., когато е постановен отказа на областния управител. По отношение твръденията на касатора, че съдът е допуснал нарушение, като не е обсъдил събраните гласни доказателства, Върховният административен съд намира, че не е осъществено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото изслушаните трима свидетели в съдебно заседание на 06.11.2008 г. не са дали никаква информация и не са казали нищо конкретно във връзка твръденията за наличието на неразпределено имущество. Единствено свидетелката Никифорова е заявила, че неразпределено имущество няма, поради което необсъждането на гласните доказателства не се е отразило на законосъобразността на правните изводи на първоинстанционния съд. В касационната жалба и в пледоарията на процесуалния представител на касатора се твърди, че община Свищов е следвало да бъде задължена да представи всички доказателства по свикването на атакуваното общо събрание на правоимащите през 1997 г., но настоящият съдебен състав не възприема тази теза. Община Свищов не е страна в съдебното производство и ако жалбоподателят е считал, че там се съхраняват някакви документи или доказателства във връзка с нарушения по провеждането на посоченото общо събрание и за наличие на неразпределено имущество е следвало да поиска съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с тях и да ги представи по делото или с писмено молба да поиска съдът да ги изиска по реда на чл. 192 от ГПК от неучастващо в процеса лице, което обаче не е направено, въпреки, че жалбоподателят е надлежно представляван от упълномощен адвокат в първоинстанционното производство. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение