Решение № 11857 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11254/2011 г.

Решение № 11857 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11254/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Филипов Шпатов против решение № 2802 от 9.06.2011 г. по адм. дело № 797/2011 г. на Административен съд София - град, с което жалбата на Шпатов против заповед № Чр-01-6/1.12.2010 г. на председателя на комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриване на Министерство на извънредните ситуации за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което заповедта да бъде отменена. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазване на формалните изисквания на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и на административнопроизводствените правила. С Решение на Народното събрание от 27.07.2009 г. Министерство на извънредните ситуации е закрито и с ПМС 190/30.07.2009 г. е назначена комисия за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на ведомството. Съгласно чл. 3, ал. 3 от постановлението председателят на комисията урежда служебните и трудовите правоотношения със служителите на закритото министерство, т. е. председателят на комисията упражнява правата на орган по назначаването. Поради това аргументирано е преценено, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Шпатов е издадена в границите на предоставените на органа правомощия. Възражението, че тези функции следва да се изпълняват от министъра на вътрешните работи, е неоснователно. Действително съгласно § 63 от ДР на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗИДЗМВР ДВ бр. 93/2009 г.) активите, пасивите, правата и задълженията на закритото Министерство на извънредните ситуации преминават към Министерство на вътрешните работи. Разпоредбата обаче не засяга уреждането на правоотношенията със служителите, които изрично са предоставени на назначената за това с ПМС 190/2009 комисия. В подкрепа на това заключение е нормата на § 64 от ДР на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи (ДВ бр. 93/2009 г.), според която само изрично определени в текста служители и работещи по трудово правоотношение с министъра на извънредните ситуации се назначават в Министерство на вътрешните работи. Законосъобразно е и заключението, че заповедта е издадена след осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Цитираният текст изисква закриване на администрацията към административния орган или на отделна административна структура, в която служителят е назначен. В случая посочените изисквания са изпълнени. Министерство на извънредните ситуации, където жалбоподателят заема длъжността "главен инспектор" в отдел "АСД" в Териториална дирекция "Гражданска защита" - Пловдив, е закрито с решение на Народното събрание от 27.07.2009 г. за приемане структурата на Министерския съвет на Република България, обн. ДВ бр. 60/30.07.2009 г. (т. 3 от решението), като на Министерския съвет е възложено да уреди всички правоотношения във връзка със закриването (т. 6 от решението). С това е премахната цялата административна структура, ведомството е закрито и преустановява дейността си. По този начин предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл са изпълнени, което предпоставя и правото на административния орган да прекрати правоотношението със служителя на това основание. Тъй като длъжността, заемана от служителя, не се включва в хипотезата на § 64 от ДР на ЗИДЗМВР, ДВ бр. 93/2009 г., правилно е преценено, че служителят не може да се ползва от правата, предвидени в цитирания текст. Ето защо като достига до извод, че са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение е упражнено съгласно закона, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с нормативната уредба. Обстоятелството, че с решение от 28.10.2010 г. по адм. дело № 8609/2010 на Върховния административен съд, петчленен състав, предходна заповед, с която на Шпатов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", е отменена не променя горните изводи, тъй като към датата на постановяване на съдебния акт, отмяната на заповедта за уволнение и свързаните с това последици Министерство на извънредните ситуации вече е закрито, а правоотношенията със служителите се уреждат по описания по-горе начин. Решението на първоинстанционния съдебен състав се основава на събраните доказателства. В съответствие доказателства съдът приема, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл са изпълнени и администрацията, в която е назначен жалбоподателя, е закрита с решение на Народното събрание от 27.07.2009 г., обн. ДВ бр. 60 от 30.07.2009 г. Това както и обстоятелството, че длъжността, заемана от жалбоподателя в закритото ведомство не попада в изключенията на § 64 от ДР на ЗИДЗМВР налага извода, че служебното правоотношение на служителя подлежи на прекратяване на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до извода, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,