Решение № 8205 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8123/2018 г.

Решение № 8205 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8123/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Койчев в качеството му на ВПД Началник участък – Айдемир при Районно управление /РУ/ на МВР Силистра, чрез процесуален представител юрисконсулт Атанасова, против решение № 69/23.05.2018 г. по адм. д. № 91/2018 г. по описа на Административен съд Силистра. Иска отмяна на решението с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност. Представя нови писмени доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Ответната страна Д. Лефтеров, чрез процесуален представител адвокат С. Николов, оспорва касационната жалба и иска присъждане на разноски съобразно представен списък на разноските от 21.06.2018 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 69/23.05.2018 г. по адм. д. № 91/2018 г. по описа на Административен съд Силистра по жалба на Д. Лефтеров е отменена заповед за задържане на лице № 1886-зз-108/01.05.2018 г., издадена от полицейски орган – началник участък - Айдемир РУ на МВР Силистра, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма по чл. 74, ал. 1 от ЗМВР. Посочил е, че въпреки наличието на посочено в нея фактическо основание /нанесена лека телесна повреда на длъжностно лице/ и посочено правно основание /чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, заповедта се явява немотивирана и издадена при липса на посоченото в нея фактическо основание. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Въз основа на установените факти съдът приема, че позоваването в заповедта за задържане на Д. Лефтеров на факта, че има нанесена лека телесна повреда на длъжностно лице, същата не отговаря на законовото изискване за изложение на фактическите основания за издаването й, което от своя страна се квалифицира като нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната й. От приложеното по делото не става ясно кой и на кого е причинил лека телесна повреда, при какви обстоятелства. Действително, по делото е приложено съдебномедицинско удостоверение № 2227/2018 г., но то описва получени наранявания на ответника по касация Д. Лефтеров, а не както се твърди в заповедта на длъжностно лице. Не са налице и правните основания за налагане на ПАМ, съответстващи на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Действително за прилагане за прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, за да може административният орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел започване на разследване срещу вероятен извършител на престъпление. При наличие на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление, полицейските органи могат в рамките на оперативната си самостоятелност да налагат принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с оглед осъществяване основните си дейности предвидени в разпоредбата на чл. 6 от ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му, да се укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателното преследване. В конкретния случай тези елементи на фактическия състав на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не са били налице. Касационната инстанция споделя и правните изводи на АС, че прилагането на процесната принудителна административна мярка не е съобразено и с целта на закона. Целта на ПАМ по чл. 72 ЗМВР е дадена законова възможност за ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което освен наличие на данни за извършено престъпление, може да се предположи и че ще се укрие или създаде други пречки за разследването, каквито доказателства по делото липсват. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, предвид представен списък с разноски и договор за правна защита и съдействие, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника 480 лева разноски. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение