Решение № 6247 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8298/2015 г.

Решение № 6247 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8298/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от С. А. И. срещу съдебно решение № 1264 от 5.06.2015 г. постановено по адм. дело № 720 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Варна. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че личното му МПС се е намирало в зоната на автобусна спирка, в резултат на което е достигнал до незаконосъобразен извод, че административният орган е приложил правилно материалния закон. От снимковия материал се вижда ясно, че МПС-то не се намира в зоната на автобусна спирка, обозначена с пътен знак Д24 и не пречи на останалите участници в движението. То се намира преди пътен знак Д24, който указва началото на автобусна спирка, съгласно чл. 55, ал. 11 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), поради което не е нарушил чл. 98, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). МПС-то е обозначено като аварирало такова с авариен триъгълник, поставен на 30 метра от мястото, където се намира автомобила и същевременно е с включени аварийни светлини. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - Инспектор в Общинско предприятие (ОП) "Общински паркинги и синя зона" ("ОПСЗ") при община Варна, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. А. И. против акт № 005224 от 10.02.2015 за принудителна административна мярка "преместване на ППС", издаден от инспектор в ОП "ОПСЗ" при община Варна. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна, че на 10.02.2015 г. Христова, инспектор "Репатриране на МПС", с констативен протокол № 05351 от 10.02.2015 г., установила, че в 16.15 часа л. а. "Порше", тъмно зелен, бил паркиран на бул. "Съборни" в зоната на автобусна спирка, с което пречи за спирането на автобусите от редовните линии на градския транспорт и създава опасност на останалите участници в движението - нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. На основание чл. 171, т. 5, б. "а" и "б" от ЗДвП, във връзка със заповед № 4711 от 17.12.2014 г., автомобилът бил репатриран. Нарушението и репатрирането на автомобила били удостоверени със снимки. На същата дата на жалбоподателя бил съставен и връчен акт № 005224 от 10.02.2015 г. за налагане на принудителната административна мярка, като съгласно подписана декларация от 10.02.2015 г. е получил автомобила. При така установеното и след анализ на разпоредбите на чл. 168, ал. 1 и на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, съдът е приел, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган (предвид заповед № 4711 от 17.12.2014 г., издадена от кмета на община Варна), в рамките на неговите правомощия, както и че същата е приложена при наличието на втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Изложил е, че от представения снимков материал е видно, че автомобилът е бил паркиран на видимо разстояние по-малко от 50 метра от поставения знак за автобусна спирка. Приел е, че така паркирано МПС пречи на спирането на автобусите от редовните линии на градския транспорт и създава опасност за останалите участници в движението. Поради това е достигнал до извод, че разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил е материално законосъобразно, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Решението е неправилно. Случаите при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично в чл. 171, т. 5 от ЗДвП. С нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП са предвидени три отделни хипотези в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Необосновано на приетите по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай се установява втората от хипотезите по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 11 от ППЗДвП, цитирана и от първоинстанционния съд в решението, пътни знаци Д22, Д23 и Д24 указват началото на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Когато тя не е оформена със специално уширение на пътното платно, краят й се определя от края на пътна маркировка М14, или ако няма такава - където е последният указател с номерата на линиите и разписанието им, или на 50 метра след знака. В настоящия случай, видно от приобщения към делото снимков материал, процесното МПС е паркирано преди пътен знак Д23 "Тролейбусна спирка", като пред него, в посока към процесния знак и преди знака са паркирани още три други МПС. Видно от разпоредбата на чл. 55, ал. 11 от ППЗДвП, пътното платно преди началото на спирката, не представлява част от самата нея. Тоест мястото, на което е бил паркиран автомобилът не е попадало в обхвата на забраната на пътния знак, обозначаващ наличието на спирка. В акта за прилагане на ПАМ № 005224 от 10.02.2015 г. е посочено, че автомобилът "пречи за спирането на автобусите от редовните линии на градския транспорт и създава опасност за останалите участници в движението". Евентуалната пречка за спирането на автобусите (предвид наличието на знак Д23 органът вероятно е имал предвид тролейбусите), не във всеки случай означава опасност за движението. По делото не е установено и доказано, по какъв начин паркирането на автомобила е създало опасност за останалите участници в движението. Частта от пътното платно, където е паркиран автомобилът, е двулентова, като от лявата страна на пътя има заграждение, пречещо за преминаването на пешеходци в пътния участък. Опасност за останалите МПС, участници в движението също не е установена. Данните по делото не сочат и на останалите две хипотези по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, доколкото не е установено, че автомобилът е бил паркиран в нарушение на правилата за движение на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и че води до невъзможност за преминаването на другите участници в движението. Паркирането в нарушение на правилата за движение, не води автоматично до извод за изпълнение на предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Ето защо настоящият състав намира, че първоинстанционният съд, въз основа на фактите установени в обжалваното решение, е приложил неправилно материалния закон. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на административния орган. По делото от органа не е проведено пълно доказване на фактическите основания послужили за прилагането на ПАМ. Посоченото води до извод, че спорната ПАМ е издадена при отсъствието на елементите на фактическия състав по чл. 171, т. 5, б. "б", предл. 1-3 от ЗДвП и е незаконосъобразна. Нормативно предвидените изисквания за взетото административно решение не са съществували към датата на волеизявлението на административния орган, което е задължително условие за точното прилагане на закона. Като е направил извод за противното, АС - Варна е постановил неправилно съдебно решение, мотивите на което не съответстват на анализа на събраните по делото доказателства, поради което решението следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което акт № 005224 от 10.02.2015 г. за принудителна административна мярка "Преместване на ППС" издаден от инспектор в ОП "ОПСЗ" при община Варна следва да бъде отменен като незаконосъобразен. При този изход на спора на С. А. И. следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 15,00 лв. за заплатените държавни такси в първоинстанционното и в касационното производство. Доказателства за други направени от Иванов разноски по делото не се представени, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение