Решение № 7955 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3203/2010 г.

Решение № 7955 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3203/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Митница "Аерогара София" чрез процесуалния си представител юриск. Станимир Алексиев срещу решение № 7/27.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1792/2009 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменено решение № 575/07.10.2008 г. на началника на същата митница, мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - гр. София за определена нова митническа стойност по ЕАД № 08BG005102Н0035772/14.06.2008 г. за внос на стоки от Турция на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София и определено публично държавно вземане в размер на 1 663,07 лв., представляващо ДДС за доплащане, ведно със законната лихва. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са доводи, че чл. 102 ППЗМ може да се приложи, както преди разрешение за вдигане на стоките, така и след това за събиране на допълнителни данни за митническата облагаема стойност. Не се спори от касатора, че дружеството е внесло стоките от Турция и стойността е установена с фактури за извършените покупки, но не е представило всички документи, изискани от митницата, които да опровергаят възникналите съмнения за декларирана занижена митническа стойност. Представените международен договор и износна митническа декларация според касатора не са достатъчни, а представената по делото извадка от системата "ТРИМИС" касае вносове на сходни стоки от приблизително същия период по време на процесния и това обосновава определянето на митническата стойност по чл. 36 ЗМ и чл. 30 от Митническия кодекс на Общността чрез предвидените в тях заместващи методи. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството против индивидуалния административен акт на митническия орган. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Недялкова, която представя писмени бележки и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Айдарова я оспорва по съображения, подробно изложени в депозираното по делото писмено възражение, както и претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като митническите органи не са уведомили дружеството и след представянето от негова страна на допълнителна информация, че съмненията относно стойността са останали, като е следвало да му дадат нова възможност да представи всички относими доказателства. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалвания пред настоящата касационна съдебна инстанция резултат по делото, първоинстанционният съд е обсъдил представения като доказателство договор за международна покупко-продажба от 10.02.2008 г. между "Ada Teknik Is Ve Dis Toc. A. s" - Истанбул - продавач и "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - купувач, приемайки че се касае за рамков договор за срок от 3 години за неопределени стоки на обща стойност, която не следва да превишава 5 000 000 лв., като постигнатите договорености се считат за окончателно приети с издаването на търговска фактура. Последната, серия С № 433422/12.06.2008 г. е обсъдена от съда, като е установено, че стойността съвпада с посочената в митническата декларация. Тези стоки са включени в счетоводните документи на вносителя - дневник за покупките. Въз основа на тези факти съдът е направил извод, че не е налице основание за определяне на митническата стойност за внесените от Турция стоки по чл. 36 ЗМ, тъй като от доказателствата по делото е установено, че тя е определена по чл. 35 ЗМ. Само при невъзможност според съда митническата стойност да се определи по реда на чл. 35 ЗМ, се преминава към определяне по чл. 36 ЗМ (чл. 30, т. 2, б. "в" от Регламент № 2913/92 на Съвета) а процесния случай не е такъв. Съдът е преценил, че митническите органи са определили стойността на внесените стоки по чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, без да се съобразят, че е следвало последователно да изключат приложението по чл. 36, ал. 1 ЗМ. Относно представената по делото извадка от система "ТРИМИС", макар и спорно доколко същата е представителна и на която са се позовали митническите органи, съдът е обосновал извод, че от нея се установява какви стоки са внесени в България за периода от началото или средата на 2007 г., а процесния внос е от средата на 2008 г., поради което е приел, че не е спазено изискването за съпоставка със сходни стоки по същото или приблизително по същото време. Обжалваното решение е правилно. Няма спор, че международния договор за покупко-продажба от 10.02008 г. е рамков и в него е посочена горната граница на общата стойност на стоките, които могат да бъдат продадени на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД. Отделните цени на стоки, предмет на внос от посоченото дружество съгласно договореностите от 10.02.2008 г. - чл. 3 от договора, се определят от издадените от продавача на купувача търговски фактури. Разпоредбата на чл. 35 ЗМ регламентира, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната стойност, която реално е платена или подлежаща на плащане, коригирана по чл. 38 ЗМ. Само в случай, че тази стойност не може да се определи по чл. 35 ЗМ, се преминава към определянето й по реда на чл. 36 ЗМ в поредността на методите по ал. 2, т. 1 - 4, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане. Правилно първоинстанционният съд е установил, че митническият орган не е изложил никакви основания и мотиви, защо не е приел декларираната стойност на внесените стоки, така както е посочена в митническата декларация и търговската фактура, издадена от турския продавач. От тях се установява безспорно, че стойността по фактурите и митническата декларация съвпадат. Освен това по делото е представено уведомление от продавача-износител, че е получил сумата по процесната фактура и последната е "закрита". Следователно, по този начин се установява факта на реално получаване на стойността на стоките по фактурата, което води към приложение на чл. 35 ЗМ, а не на чл. 36 ЗМ. Освен това установено е по несъмнен начин, че в счетоводството на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД тази сума е осчетоводена и съответства на декларираните стойност, а от приложения по делото РА № 2000805013/12.02.2009 г. се установява и правомерно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит и за процесния внос. Единственото доказателство, което митническите органи са използвали за промяна на митническата стойност е извадката от системата "ТРИМИС", за която правилно първоинстанционният съд е изказал резерви относно това доколко е представителна, а от друга страна, че тя установява съпоставяне на внесени стоки в България за период - началото или средата на 2007 г., а процесния внос е от месец юни 2008 г. Правилно съдът е констатирал, че по делото няма доказателства какво е общото сборно количество от внасяните идентични или сходни стоки в Общността по същото или приблизително същото време на несвързани с продавачите лица, както се изисква от разпоредбите на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респ. чл. 30, т. 2, б. "в" от Регламент № 2913/92 на Съвета (Митническия кодекс). Това обстоятелство е следвало да се докаже от административния орган, издал обжалвания акт, който е определил митническата стойност на внесените стоки по чл. 36, ал. 2, т. 3, а не по чл. 35 ЗМ, но не е сторено. В този смисъл е законосъобразен извода на решаващия съд, че не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, което налага липсата на основание за прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ. Като е постановил в този смисъл решението си първоинстанционният съд не е допуснал соченото от касатора нарушение при прилагането на материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка е изградили правните си изводи, което сочи и на обоснованост на обжалваното решение. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба, на същия следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв., направени за касационната съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,