Решение № 7964 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6573/2015 г.

Решение № 7964 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6573/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от И. Б. П., чрез процесуалните му представители адв. Р. М. и адв. Б. И. срещу Решение № 2836 от 22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 8295/2012 г. от Административен съд С. - град с доводи за неправилност, незаконосъобразност и постановено при нарушение на съдопроизводствените превила. Иска се неговата отмяна и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски. Ответната страна - Столична община, чрез представения от пълномощниците адв. А. Вичев и Д. Павлова писмен отговор, поддържа становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил, като неоснователни, предявените искове от [фирма] срещу Столична община, с които на осн. чл. 203-207 от АПК във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е претендирал заплащане на обезщетение в размер на 247 929,41 лева имуществени вреди (173 753.16 лв. главница и 68 806.25 лв. мораторна лихва), за периода 01.11.2009 г. до 31.08.2012 г. и законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, които са настъпили вследствие отменен, като незаконосъобразен, но приведен в изпълнение административен акт - Заповед № РД-09-1474 от 22.10.2009 г. на кмета на Столична община. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице само първите две предпоставки от сложния фактически състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменена по съответния ред Заповед № РД-09-1474 от 22.10.2009 г. на кмета на Столична община (с Решение № 4777 от 01.11.2011 г., по АД № 8710/2009 г. на АССГ), която е издадена от административния орган при упражняване на административната му дейност, и настъпила вреда вследствие преустановяването на търговската дейност на дружеството. Не е доказана обаче пряката причинна връзка между понесените имуществени вреди и незаконосъобразната заповед. Отделно от това съдът е приел, че е налице виновното поведение на ищеца, което е довело до издаване на отменената Заповед № РД-09-1474 от 22.10.2009 г. на кмета на Столична община, респ. до вредите, които той е претърпял. Въз основа на това е направил извод, че са налице предпоставките на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ и ответникът - общината следва да се освобожди от задължението да заплати обезщетение, поради което е отхвърлил исковата претенция, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. По делото е безспорно установено, че е налице влязъл в сила регулационен план за обект "Втори метродиаметър: "Пътен възел "Надежда - Централна ж. п. гара - Площад "Св. Неделя - [улица], приет с Решение № 643 по Протокол № 113 от 12.07.2007 г. на Столичния общински съвет. Не се спори също, че обектът - собственост на ищеца е със сатут на "временен търговски обект" - павилион за бърза закуска (преносим обект за търговска дейност по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ), изграден е върху терен - публична общинска собственост, попада в сервитута на метрополитена и като така съществуването му е обвързано с реализиране на предвиденото по плана мероприятие. В тази връзка търговското дружество е уведомено от наемодателя на терена и от Столична община, чрез вр. изп. дл. кмет на район "С.", че договорът за наем се прекратява едностранно и във връзка със започването на строителните работи на II метродиаметър, метростанция 6-II следва да го освободи до 25.10.2009 г. Не се спори също, че е допуснато предварително изпълнение на Заповед № РД-09-1474 от 22.10.2009 г., с която кметът на Столична община е наредил на [фирма], представлявано от управителя И. П. доброволно да освободи заемания недвижим имот - публична общинска собственост, представляващ полумасивна стопанска сграда с площ от 51 кв. м, разположен в рамките на уличната регулация и в трасето на ремонтните работи, свързани с изграждането на втори метродиаметър, в срок до 25.10.2009 г. и тази заповед е отменена с Решение № 4777 от 01.11.2011 г., постановено по адм. дело № 8710/2009 г. на АССГ, като незаконосъобразна. Няма спор също, че търговското дружество е претърпяло вреди, установени с назначените по делото експретизи. За да се реализира отговорността на държавата/общината за вреди обаче не е достатъчно да е налице отменен по съответния ред, като незаконосъбразен, административен акт и вреда (имуществена или неимуществена). Необходимо е да се докаже, че вредата е в пряка причинно-следствена връзка с отменения акт, а това в случая не е така, както правилно е приел решаващият съд. Твърданото увреждане в случая е настъпило по изключителна вина на ищеца, което освобождава държавата/общината от отговорност по специалния закон. Ищецът е съзнавал (или допускал) настъпването на вредите, но е бездействал и това негово бездействие е в пряка причинна връзка с последвалото увреждане. Неоснователно е възражението на касатора, че след изтичане на срока на договора за наем, последният е станал безсрочен и наемните правоотношения се запазват като безсрочни. С изтичане на срока на договора наемните правоотношения се прекратяват и след този срок наемателят държи имота на отпаднало правно основание, което е предпоставка за негово изземване по принудителен ред. Неоснователни също така са и твърденията за самоуправни действия от страна на Столична община. В случая се касае до обект с местно значение, който е в изключителен обществен интерес и поради това с приоритет пред личния интерес на ищеца. По тази причина в Г. трета на ЗОбС е предвидена процедура за принудително отчуждаване на имоти, или части от имоти - собственост на физически или на юридически лица, за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон. Ако ищецът беше съобразил поведението си с разписаното от закона поведение и бе демонтирал сам временния обект - павилион в указания му от административния орган срок, той не би претърпял вреди. Правилно съдът е приел наличието на законовите предпоставки на чл. 5, ал. 1, предл. първо ЗОДОВ и е отхвърлил иска. Водим от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение