Решение № 60186 от 29.08.2022 г. на ВКС по н. д. № 714/2021 г.

Решение № 60186 от 29.08.2022 г. на ВКС по н. д. № 714/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. А. К. чрез защитника му адв. М. М. чрез срещу решение № 24 от 08.06.2021 г. по внохд № 91/21 г. на Варненски апелативен съд.

В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Като аргументи за явната несправедливост на наказанието се посочват оказаното съдействие от подсъдимия на органите на разследването; липсата на родителски контрол в младата му възраст и необходимост да полага грижи за семейство и малко дете. Настоява се изменение на присъдата, като се намали размерът на наложеното наказание с няколко месеца.

Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. М. със същите аргументи и искане. В допълнение се изтъква, че от 01.09.2021 г. подсъдимият е назначен на трудов договор.

Представителят на ВКП излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че наложеното наказание е справедливо и е съответно на извършеното от страна на дееца. При определяне на наказанието са били взети предвид както миналите осъждания на К. след реабилитацията, така и обстоятелствата от семеен характер. Намира, че липсват основания за замяна на наложеното наказание лишаване от свобода с друг вид наказание.

В последната си дума подсъдимият К. моли да му се помогне и да се намали присъдата.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 6 от 27.01.2021 г. по нохд № 1425/20 г. на Варненски окръжен съд подсъдимият Р. А. К. е признат за виновен в това, че:

• На 31.07.2020 г. в [населено място], област В., дал подкуп в размер на 200 лева, на полицейски органи - младши експерт В. Д. М. и инспектор Т. И. Д. от група "Охранителна полиция" към РУ Д. при ОД на МВР-В., за да не извършат действие по служба - да довършат започналата полицейска проверка на водач на МПС, поради което и на основание чл. 304а, във вр. с чл. 304, ал. 1 във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от две години, което е намалено с 1/3 и е определено наказание от една година и четири месеца "лишаване от свобода", както и глоба в размер на 200 лева.

• На 31.07.2020 г. в [населено място], област В., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил "Опел Вектра" с регистрационен номер "F EN 171" с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда - 2, 62 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабричен номер ARNA-0169, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца, което е намалено с 1/3 и е определено наказание от една година "лишаване от свобода", както и глоба в размер на 200 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено общо наказание - "лишаване от свобода" за срок от една година и четири месеца при първоначален общ режим на изпълнение на наказанието към което на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено наказание "глоба" в размер на 200 лева.

На основание чл. 307а от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението – две банкноти с номинал 100 лв. – сериен № ГА 41213027 и сериен № ГВ 45745677.

В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на разноските по делото.

По жалба на подсъдимия К. е образувано внохд № 91/21 г. по описа на Варненски апелативен съд. С решение № 24 от 08.06.2021 г. апелативният съд е потвърдил изцяло присъдата.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Жалбата е неоснователна.

Производството пред окръжния съд е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал фактите по обвинението. Наложено му е наказание за двете извършени престъпления при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК.

Обстоятелството, че К. е признал фактите по обвинението е предпоставка за развитието на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК. Отказът на подсъдимия от разглеждане на делото по общия ред и признаването на описаните в обвинителния акт факти води до редуциране на наложеното от съда наказание по реда на чл. 58а от НК. Направеното признание може да бъде ценено и като смекчаващо отговорността обстоятелство само ако представлява цялостно, обективно проявено при досъдебното производство процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител – т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС. Конкретният случай не е такъв. Осъществяването на деянията от страна на подсъдимия е установено от самото начало на досъдебното производство и за тях са били налице доказателства – свидетелски показания, веществени доказателства, протокол за медицинско изследване. Направеното признание на фактите в този смисъл не е допринесло за разкриване на извършените престъпления и участието на К. в тях, поради което не би могло да представлява обстоятелство, което да се отчете като смекчаващо отговорността.

Обстоятелствата, свързани с липсата на родителски контрол и влиянието на средата върху неукрепналата младежка психика също не могат да бъдат отчетени като смекчаващи. Понастоящем подсъдимият е на 47 г. (роден на 28.09.1974 г.), която възраст сочи на придобит достатъчен житейски опит и му позволява да определя поведението си.

Доводите относно необходимостта подсъдимият да полага грижи за малко дете, инстанционните съдилища са приели че не са подкрепени с доказателства. Единствените сведения за децата на подсъдимия се съдържат в обясненията му от 19.11.2020 г. (26 от ДП), в които последният е заявил, че има три деца, за които по документи не е записано, че е техен баща и не живеят заедно с него.

При определянето на наказанието на подсъдимия К. са взети предвид всички обстоятелства от значение за реализиране на наказателната му отговорност. Като смекчаващи такива са отчетени съжалението и критичното отношение на подсъдимия към извършеното; трудовата му ангажираност и социален статус, а като отегчаващи са взети предвид управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта значително надвишаваща минимално допустимата; предходните му осъждания и лоши характеристични данни. Преценката на инстанционните съдилища, че в случая не са налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства съответства на събраните доказателства относно личността на К., а изводът, че липсват предпоставки по чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за определяне на по - леко по вид наказание, е законосъобразен.

На последно място искането в жалбата да се намали наложеното наказание лишаване от свобода с няколко месеца, поддържано и в пледоарията пред касационния съд, не може да бъде удовлетворено. Касационната инстанция има правомощие да намали наказанието не когато е несправедливо, а когато несправедливостта е явна – когато наказанието очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. В случая в мотивите на първоинстанционния съд е посочено, че индивидуализацията на наказанието на Р. К. е извършена при минимален превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но размерите и на двете наказания са определени доста под средния размер на предвидените в закона, а кумулативното наказание глоба е в минимален размер. С оглед изложеното липсват основания да бъде направен извод, че наложеното на подсъдимия К. е явно несправедливо, което сочи и на неоснователност на жалбата.

По посочените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,