Решение № 281 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7437/2010 г.

ВАСI отделение10.01.2011 г.докладчик Мирослав Мирчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 396/03.06.2009 г. Варненския окръжен съд, АО, постановено по адм. д. № 468/07 г. по описа на този съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 281 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7437/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Делото е във фазата на втора касация. Производството е образувано, след като с влязло в сила решение № 10750/05.11.2007 г., постановено по адм. д. № 9876/06 г., тричленен състав на ВАС - Първо отделение е отменил решение № 1079/08.08.2006 г., постановено по адм. д. № 1222 от 2005 г. на Варненския окръжен съд, връщайки делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменителното решение са дадени указания за изясняване изпълнението на предпоставките по чл. 68, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗДДС (отм., но приложим за периода). При новото разглеждане на делото са събрани писмени доказателства - годишна справка - декларация; удостоверение № 18/20.05.2005 г. за регистриране въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от община Варна; декларация по чл. 17 ЗМДТ; заявление за регистрация. С решение № 396/03.06.2009 г. Варненския окръжен съд, АО, по адм. д. № 468/07 г. е отхвърлил жалбата на "Ан и Ди" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Страхил", бл. 5, вх. "Б", ап. 102, с ЕИК 103839446 против ДРА № 613/26.04.2005 г. на данъчен орган при ТДД - Варна, потвърден с решение № 509/30.06.2005 г. на Директора на РДД - Варна, с който на дружеството е отказано правото на данъчен кредит в размер на 14 668,73 лв. по данъчна фактура № 889/17.05.2004 г., издадена от "Венцислав Дорелов" ЕООД. В полза на Д "ОУИ" - гр. Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 743,37 лева. Срещу решението е подадена касационна жалба от "Ан и Ди" ООД чрез адв. Т. Янчев, съдържаща лаконични твърдения за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Според касатора ВОС е подходил формално, без да обсъди новосъбраните доказателства, което има за последица неправилно приложение на материалния закон. Моли за отмяна на решението и за решаване на делото по същество при което да бъде отменен ДРА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна, редовно призован, не е подал писмен отговор срещу нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че "Ан и Ди" ООД е ползвало правото на данъчен кредит за начислен данък преди датата на регистрацията си по ЗДДС (отм.), на основание чл. 68, ал. 1 вр. с ал. 2 ЗДДС. Регистрационният опис на наличните активи е съставен към датата на регистрацията по ЗДДС и е подаден до третия ден след нея с вх. № ОД - 20/10837/13.09.2004 г.. Данъчните документи за придобиване на активите са отразени в дневника за покупките поотделно. Съдът е направил извода, че преди регистрацията по ЗДДС (отм.), за жалбоподателя е бил наличен актив по смисъла на чл. 68 ЗДДС (отм.) под формата на едно краткосрочно вземане съгласно НСС - 1, тъй като съществува плащане (въз основа встъпване в правата и задълженията на физическо лице по предварителен договор). Този извод е съобразен с мотивите, сдържащи се в отменително решение на друг състав на ВАС - Първо отделение. Във връзка с дадените указания по делото са приложени регистрационния опис по образец и удостоверение № 18/20.05.2005 г., издадено от община Варна. С прилагането на описа е установено спазване изискването на чл. 68, ал. 2, т. 4 ЗДДС (отм.), но според ВОС не е доказано изискването по т. 5 от същия текст. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Основният спорен въпрос по делото и съобразно указанията на ВАС е относно доказване изпълнение на предпоставките по чл. 68, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗДДС (отм.). С оглед горепосочените доказателства обосновано е прието, че изискването по т. 4 е спазено. Във връзка със спазване на другото изискване е представено единствено удостоверение, издадено от община Варна. Това удостоверение обаче е било депозирано още при първоначалното разглеждане на делото, респективно същото е било налично към този момент, включително и при разглеждане на първата касационна жалба. Настоящият касационен състав на ВАС, I А отделение споделя мотива на ВОС от процесното решение, за недоказване на обстоятелството, че активите са ползвани или ще се използват за извършване на облагаеми доставки. Други доказателства при новото разглеждане на делото не са посочени и не са събрани, поради което и правилно съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ДРА. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на I А отделение