Решение № 5873 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4045/2017 г.

Решение № 5873 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4045/2017 г., V о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Р. Н. от гр. М., срещу решение № 40 от 13.02.2017 г., постановено по адм. д. № 535/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 300з-539 от 26.08.2016 г. относно наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че не е извършил твърдяното дисциплинарно нарушение и същото не е доказано. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отмяна на заповедта. Претендира разноски. Ответникът началник на Районно управление М. при ОДМВР В. не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд В. е била заповед № 300з-539 от 26.08.2016 г. на началника на РУ - М., с която на К. Р. Н. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) е намерил, че държавният служител в качеството на инспектор - разузнавач V ст. в Група "Криминална полиция" към РУ М. при ОДМВР В. не е изпълни устно разпореждане на началника на РУ - М. да се установят и призоват всички засечени лица, представляващи интерес за полицията (ЛПИ) с действията си по време на СПО на 9.06.2016 г. На същата дата, в 20:50 часа, Николов извършил полицейска проверка, за която съставил протокол по чл. 81 ЗМВР, на криминално проявено лице Д. Р. Х. от гр. М., но не го е довел в РУ - М. за снемане на писмено сведение и изясняване на алибито му във връзка с извършена същия ден кражба от частен дом в с. Ц., община М., за която било образувано ДП № 171/2016 г. Прието е, че на оперативка в края на работния ден, в кабинета на началника на РУ - М., е проведен инструктаж, на който присъствал и Николов и бил запознат изрично с дадените устни разпореждания. Съгласно изготвен план рег. № 300р-6666 от 09.06.2016 г. служителят бил определен за старши на екип. Тези действия на служителя ДНО квалифицирал като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР, основание по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР "порицание" за срок от шест месеца. Административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 204, т. 4 ЗМВР, в установената форма по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, при спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е за изпълнена процедурата по чл. 206, ал. 1 ЗМВР и подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателя за процесуални нарушения, които намерил за неоснователни. От материална страна съдът е възприел изводите на ДНО, че безспорно установеното неотвеждане на ЛПИ Халачки на 9.06.2016 г. в сградата на РУ - М. осъществява състава на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР - нарушение на дадените указания от началника на РУ М. по време на инструктажа от 9.06.2016 г. във връзка с провеждане на СПО въз основа на заповед № 8121з-592 от 9.06.2016 г. на главния секретар на МВР. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания съдържат основно доводи относно приложението на специалния закон (ЗМВР), на които е даден подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Неоснователни са касационните оплаквания за некомпетентност на издателя на акта. Наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР правилно е наложено от служител на висша ръководна длъжност в хипотезата на чл. 204, т. 4 ЗМВР. Доводите на касатора навеждат на допуснати съществени процесуални нарушения поради провеждане на дисциплинарното производство от един орган (директора на ОДМВР В.), а издаване на заповедта от друг. Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 205, ал. 1 ЗМВР въз основа на докладна записка (ДЗ) рег. № 300р-6754 от 13.06.2016 г. на началник група "КП" при РУ - М. до началника на РУ - М., съдържаща данни за неизпълнение на служебни задължения от К. Н. по време на провеждане на СПО на 9.06.2016 г. С ДЗ рег. № 300р-6755 от 13.06.2016 г. началникът на РУ - М. предложил на директора на ОДМВР - В. назначаването на служебна проверка за изясняване на нарушението. Такава е разпоредена с писмена резолюция от 13.06.2016 г. на директора на ОДМВР - В. и негова заповед № 369з-865 от 15.06.2016 г., като за председател на дисциплинарно-разследващия орган е определен началник група "КП" при РУ - М. К. С.. Противно на твърденията на касатора включването на К. С. в дисциплинарно-разследващата комисия не е нарушение, тъй като се касае за колективен помощен орган. Правилно решаващият съд е приел, че са спазени изискванията на чл. 205, ал. 2 ЗМВР (редакция Д. в. бр. 53/2014 г.), чл. 10 и чл. 16 от Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за на състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г.). Проверката е приключила с изготвянето на писмена справка рег. № 369р-10900 от 13.07.2016 г. съгласно чл. 18 от Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г. (ред. Д. в. бр. 34/2015 г.). Нарушението следва да се счита за открито на 13.07.2016 г. с полагане на резолюция върху справка рег. № 369р-10900 от 13.07.2016 г. на директора ва ОДМВР В. по смисъла на чл. 196, ал. 1, и ал. 2, вр. чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Наказанието е наложено на 26.08.2016 г., с което двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР е спазен. Длъжността на Николов е изпълнителска и компетентен да наложи наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР е всеки от посочените в чл. 204 ЗМВР органи. Не съставлява съществено процесуално нарушение образуването на производството и приемането на справката, с която приключва същото, от директора на ОДМВР В. - орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, който е висшестоящ спрямо началника на РУ М. - орган по чл. 204, т. 4 ЗМВР. Тълкуването на нормите на чл. 10 и чл. 20 от Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г. навежда на извод, че дисциплинарната преписка може да бъде изпратена за произнасяне на всеки от компетентните по чл. 204 ЗМВР дисциплинарнонаказващи органи (ДНО). След получаване на материалите от дисциплинарното разследване ДНО следва да предприеме действията по чл. 206, ал. 1-4 ЗМВР (чл. 23 от Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г.), което в случая е сторено и от началника на РУ - М. като орган по чл. 204, т. 4 ЗМВР. Същият е приел обяснението на служителя рег. № 300р-10056 от 26.08.2016 г., с което е изпълнена процедурата по чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Видно от текста на оспорената заповед, в която е направено позоваване на писмена справка рег. № 369р-10900 от 13.07.2016 г., началникът на РУ М. е разполагал с материалите от дисциплинарната преписка по смисъла на чл. 206, ал. 4 ЗМВР, въз основа на които е направил преценката по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Наказаният служител е запознат със заповедта от 15.06.2016 г. и справката от 13.07.2016 г., с което надлежно са охранени правата му в хода на дисциплинарното производство. Част от преписката е негово обяснение рег. № 369000-7561 от 22.06.2016 г., дадено пред дисциплинарно разследващия орган, поради което са неоснователни доводите за необсъждане на възраженията му. Обосновано административният съд е посочил, че искането на Николов в обяснение от 26.08.2016 г. да се извърши допълнителна задълбочена проверка за установяване на всички обстоятелства по случая е неконкретизирано, не привежда нови и неустановени при проверката факта, нито има исканията за събиране на конкретни доказателства. По изложените съображения твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения и неспазване на процедурата по Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г. са неоснователни. Н. Н. е вменено нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2-ро ЗМВР - неизпълнение на заповеди. Не е имало спор по делото, че със заповед № 8121з-592 от 9.06.2016 г. на главния секретар на МВР на директорите на ОДМВР е заповядано да създадат организация за планиране и провеждане на СПО за времето от 09.06. до 12.06.2016 г. по линия на противодействие на престъпността, проверка на питейни и увеселителни заведения, сборища на ЛПИП, проверка на водачи, МПС и лицата, пътуващи в тях. В заповедта е разпоредено установяването и задържането на лица, обявени за общодържавно и международно издирване. Във връзка със заповедта от 9.06.2016 г. зам. директорът на ОДМВР В. разпоредил на началниците на РУ в областта да се изготвят планове за провеждане на СПО. Такъв план е наличен в дисциплинарната преписка (л. 18-20 от делото). Съгласно него К. Н. е определен за старши на наряд на 9.06.2016 г. за времето от 20:00 до 22:00 часа, съвместно с И. М. М., с МПС "О. А." с ДК № С 2165 МР. На служителите е възложено да извършват обход и да изпълняват посочените в т. III от плана задачи, сред които липсва разпореждане да бъдат довеждани в сградата на РУ - М. проверяваните лица, а само тези, обявени за ОДИ. Неоснователно е възражението на касатора относно датата на съставяне на плана и довеждането му до неговото знание, тъй като планът е цитиран в негова докладна записка от 9.06.2016 г. относно резултатите от СПО (л. 27), което по категоричен начин установява, че му е известен и съществува към тази дата. Възраженията на касатора за отделни нарушения при издаване на заповед рег. № Iз-1213 от 3.10.2008 г. относно подготовка, провеждане и отчитане на СПО във връзка с планирането и издаването на конкретния план рег. № 300р-6666 от 9.06.2016 г. не може на самостоятелно основание да доведе до незаконосъобразност на наложеното му наказание за неизпълнение на устна заповед. Наказаният служител не оспорва, че на 9.06.2016 г. е проверил ЛПИ Д. Р. Х., за което е съставил протокол по чл. 81 ЗМВР. Според сведение на Халачки от 22.06.2016 г. същият живеел в гр. М., но имал ограничителна заповед поради конфликт с родителите си и от около месец бил настанен в Психиатрията в гр. В. за лечение от алкохолна зависимост. В началото на юни се прибрал в гр. М., когато бил спрян за проверка от двама полицаи. Същите го проверили за забранени вещи и предмети и след като не намерили такива му съставили протокол и го освободили. Не е спорно, че на 9.06.2016 г. Николов извършил проверка в ОДЧ, че Халачев не е обявен за ОДИ, но полицейските служители са били наясно, че Халачев е криминално проявено лице, което представлява интерес за полицията (ЛПИ). Обяснението на Николов за непривеждане на Халачев в сградата на РУ е заради психическите му отклонения и липсата на основания по чл. 72 ЗМВР. Описаната фактическа обстановка правилно е установена от АС В. и се възприема изцяло от касацонната инстанция съгласно чл. 220 АПК. Спорният въпрос относно наличието на устна заповед на началника на РУ М. за задължително довеждане в сградата на РУ на ЛПИ като основание за вмененото нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР е разрешен при обоснована съвкупна преценка на доказателствата и правилно приложение на материалния закон. От дадените по случая писмени сведения на служителите се потвърждава издадена заповед от началника на РУ М. при установяване на ЛПИ същите да бъдат довеждани в сградата на РУ за провеждане на беседи, даване на писмени обяснения и установяване на алибито им и съпричасността им към извършени на територията на РУ престъпления. Защитната теза на наказания служител за липса на проведен инструктаж се оборва от писмените сведения на останалите служители от Криминална полиция, присъствали на оперативката при началника на РУ И. Н., и от Охранителна полиция, присъствали на оперативка при началник група "ОП" И. Г.. Това са служителите И. К. Д., Ц. Л. М., И. Д. И., С. С. П.. В писмено сведение рег. № 369р-10407 от 6.07.2016 г. началникът на РУ М. И. Н. потвърждава издадената устна заповед да се работи по всички заявени и регистрирани престъпления с цел разкриването им, както и приоритетно - по извършена кражба от същия ден в с. Ц. по ДП № 171/2016 г., във връзка с което да се установят и призоват всички засечени ЛПИ за изясняване на алибито им по време на извършване на кражбата, а при необходимост - да се задържат до 24 часа лицата. В съответствие със заповедта на началника на РУ М. и независимо от психичното му състояние установеното ЛПИ Халачев е следвало да бъде приведено в сградата на управлението за проверка на алибито му, за даване на писмени сведения и проверка на съпричасността му към извършени престъпления. Едва след това и при наличие на основания по чл. 72 ЗМВР лицето е следвало да бъде задържано, поради което правилно не са приети за основателни възраженията на Николов, че липсата на основания по чл. 72 ЗМВР е достатъчна за непривеждането на лицето. Наличието на устна заповед за довеждане на всички ЛПИ се потвърждава от писмените сведения на К. С. С.. Правилно не е кредитирано сведението на И. Г. за липса на дадени допълнителни разпореждания извън тези по заповедта на главния секретар, тъй като Гешев е провеждал оперативка само на служителите от Охранителна полиция. От доказателства по делото се установява, че устната заповед на началника на РУ М. е дадена във връзка с телефонни обаждания по време на оперативката от 9.06.2016 г. от директора на ОДМВР В. да се работи приоритетно за разкриване на кражба от същия ден в с. Ц.. Николов е служител в група Криминална полиция, присъствал е на оперативката на 9.06.2016 г. при началника на РУ М. и е следвало да знае за допълнително дадената устна заповед. Правилно не са кредитирани показанията на св. И. К. Д. като вътрешно противоречиви и несъответстващи на писмените доказателства по делото, вкл. дадено от същия служител писмено сведение рег. № 369р-9699 от 22.06.2016 г. С. Г. не установява релевантни за случая факти, тъй като е началник Г. О. полиция и не е присъствал на оперативката на служителите от Криминална полиция. Показанията на св. К. С., че планът е изготвен след проведената оперативка от св. Гешев не разколебават повдигнатото дисциплинарно обвинение, тъй като планът е цитиран в докладната записка на Николов от 9.06.2016 г. и следователно му е бил известен. Още повече, че наложеното му наказание е за неизпълнение на устна заповед, което се потвърждава от съвкупната преценка на доказателства по делото. Неоснователно е възражението на касатора за неосъществяване на нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 4 от Инструкция № 8121з-470/2015 г. Съгласно чл. 5, ал. 1 от същата Инструкция заповедта може да бъде и устна, а от показанията на св. К. С. се установява, че никой от служителите на оперативката на 9.06.2016 г. не е изявил несъгласие с поставените задачи, допълнени съобразно териториалната криминогенна обстановка и наличието на домова кражба от същия ден в с. Ц.. Наличието на издадена от началник заповед във формата по чл. 5, ал. 1 от Инструкция № 8121з-470/2015 г и неизпълнението й правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, основание за налагане на наказание по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР. Липсата на кадрова справка на служителя не се е отразила на преценката на органа по чл. 206, ал. 2 ЗМВР, противно на твърденията на касатора, тъй като установеното неизпълнение на заповед на горестоящ началник е съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР. По изложените съображения и като е достигнал до идентични правни изводи административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът има право на разноски, но такива не се присъждат поради липса на заявено искане. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,