Решение № 9851 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6968/2012 г.

Решение № 9851 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6968/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от адв. Васил Лазов - АК Хасково, пълномощник на Атанас Георгиев Илиев от с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково, против решение № 4374/27.03.2012 г. по административно дело № 8084/2011 г. на IV отделение на Върховния административен съд. Касационният жалбоподател не е доволен от постановеното решение, с което е оставено в сила писмо № АО - 1524/01.04.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, счита, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че фактическите обстоятелства които установява съдът не са анализирани задълбочено и внимателно, поради което са направени неправилни и необосновани изводи. По конкретно изложени съображения моли за неговата отмяна. В открито съдебно заседание пред петчленния състав на ВАС пълномощникът поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът - Министъра на земеделието и храните, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, защото не са налице сочените в нея процесуални и материалноправни нарушения. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Решението на ВАС е правилно. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 4374 от 27.03.2012 г. по адм. дело № 8084/2011 г., тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Четвърто отделение, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Атанас Георгиев Илиев от с. Капитан Андреево, област Хасково срещу писмо № АО - 1524 от 01.04.2011 г. на министъра на земеделието и храните. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че с обжалвания изричен отказ, обективиран в писмото, министърът на земеделието и храните е отказал на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ признаване на правото на обезщетение като се е мотивирал, че заявителят в дадения му срок не е представил изискуемите по чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ документи - свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване, молба за ликвидиране и други архивни документи, установяващи правата на собственика Георги Атанасов Овчаров съгласно изискванията на § 66 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. Отказът е мотивиран и с обстоятелството, че представените архивни документи на името на Хрисо Георгиева Даскалова от досие № 6351/39823, АЕ 131, опис 12 на фонд 719к в Централен държавен архив, не установяват право на обезщетяване по посочения ред. Констатирал е, че със заявление вх. № АО-1524 от 26.10.2007 г. жалбоподателят Атанас Георгиев Илиев е депозирал искане за обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) за Георги Атанасов Овчаров, като към заявлението си Илиев е приложил архивни документи на Хрисо Георгиева Даскалова от досие № 6351/39823, АЕ 131, опис 12 на фонд 719к в Централен държавен архив, а архивни документи на името на Георги Атанасов Овчаров, за когото е искано обезщетение, не са приложени. Констатирал е още, че с писмо изх. № АО-1524 от 12.11.2009 г. на Министерство на земеделието и храните, е изискано да се представят архивни документи на Георги Атанасов Овчаров. Определен е 20-дневен срок от получаването на писмото за представяне на документите, като наред с това заявителят е уведомен, че ако недостатъците не бъдат отстранени в определения срок, административното производство ще бъде прекратено на основание чл. 56, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. С протокол № 117 от проведено заседание на 02.03.2011 г. комисията по чл. 19а, ал. З от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) е решила, че са налице условията на чл. 56, ал. 2 във връзка с чл. 30, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и е взела решение за прекратяване на образуваното административно производство. Протоколът е одобрен от министъра на земеделието и храните, който с обжалваното писмо е прекратил образуваната преписка. Актовете за прекратяване са издадени от заместник-министър при условията на заместване за конкретния ден на издаването им на основание заповед № РД 09-207 от 01.04.2011 г. При така посочените обстоятелства съдът е направил извод, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. За неоснователен е приет довода в жалбата, че административният орган е определил незаконосъобразно кръга от лицата, имащи право на обезщетение, като се е позовал на § 66 ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като кръгът от лицата е определен от законодателя, а не от административния орган. Последният само прилага закона, съпоставяйки представените писмени доказателства с изискванията на чл. 19а, ал. 2 ППЗСПЗЗ. За да бъде признато правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 ЗСПЗЗ е необходимо освен представянето на изброените доказателства по чл. 19а ППЗСПЗЗ, но и изпълнението на нормата на § 66 ПЗР на ППЗСПЗЗ, а по делото е установено, че заявителят Атанас Илиев е наследник на Атанас Овчаров, който заедно с Хрисо Атанасова (Даскалова) и други, са наследници на Георги Атанасов Овчаров, тоест жалбоподателят Атанас Илиев не е наследник на Хрисо Атанасова (Даскалова), чиито наследници вече са получили обезщетение по този ред. При тези данни съдът е приел, че той няма активна процесуална легитимация в хипотезата на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ да претендира обезщетение по реда чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като не попада в кръга лица, доказали правото си на обезщетение. Затова са приети като неотносими към претенцията на заявителя представените към заявлението писмени доказателства касаещи Хрисо Атанасова (Даскалова), тъй като от тях не може да се направи извод, че наследодателят на жалбоподателя - Атанас Георгиев Овчаров е притежавал неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция. При тези съображения съдът е посочил, че при наличието на предпоставките по чл. 56, ал. 2 във връзка с чл. 30, ал. 2 от АПК за прекратяване на образуваната обезщетителна преписка, административният орган е постановил законосъобразен акт, поради което и жалбата срещу него като неоснователна е отхвърлена. Съдебното решение се явява постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. С обжалваното пред тричленния състав на ВАС от Атанас Георгиев Илиев писмо с № АО - 1524 от 01.04.2011 г. на Министъра на земеделието и храните не се отказва правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, както е приел съдът на няколко места в своето решение. Видно от съдържанието на писмото, образуваното по преписка с вх. № АО - 1524/26.10.2007 г. административно производство е прекратено на основание чл. 56, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 30, ал. 2 от АПК. Според тези разпоредби административният орган прекратява производството в случай, че заявителят не отстрани недостатъците в заявлението в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването ще предизвика прекратяване на производството. Както се вижда, няма произнасяне по същество, респективно няма изричен отказ за обезщетение, а прекратяване на преписката. Съгласно чл. 56, ал. 4 от АПК, "актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV". Раздел IV, който е наименован "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт" урежда правилата за процедиране, като изрично в разпоредбата на чл. 199 АПК е посочено, че "жалбата се разглежда в закрито заседание", а според чл. 200 АПК, съдът се произнася с определение, което от своя страна подлежи на обжалване с частна жалба от страните, участващи в административното производство. В конкретния случай съдът се е произнесъл вместо с определение постановено в закрито заседание, с решение по дело, внесено в открито заседание, което е нарушение на предвидения от законодателя специален ред за разглеждане на този вид актове на административния орган. С акта на прекратяване на производството административният орган не се произнася по съществото на спора, а на процедурно основание прекратява преписката. Затова и при съдебния контрол съдът не навлиза по съществото на спора, а проверява само дали на заявителя е изпратено уведомление, което да е надлежно връчено и което следва да съдържа предупреждение за настъпване на неблагоприятните последици от неизпълнението на даденото указание и дали това указание е изпълнено, в конкретния случай за изпълнение на указание за представяне на архивни документи на името на Георги Атанасов Овчаров. Това е предмета на делото и по него съдът дължи произнасяне, без да навлиза по съществото на спора за наличие на хипотезите на § 66 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и да преценява дали са налице условията за обезщетяване на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Изложеното налага постановеното съдебно решение да бъде отменено и делото да се върне на друг състав за разглеждане по предвидения ред и произнасяне по предмета на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - Първа колегия,