Решение № 158 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 2369/2017 г.

Решение № 158 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 2369/2017 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 666 от 23.03.2017 г. по т. д. № 4921/2016 г. на Софийския апелативен съд с което въззивният съд е счел жалбата на [фирма] срещу Решение № 28 от 07.06.2016 г. по т. д. № 731/2010 г. на Пернишкия окръжен съд за неоснователна е потвърдил първоинстанционния акт. С решението си първоинстанционният съд, като съд по несъстоятелността на [фирма] на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ е прекратил производството, поради изчерпване масата на несъстоятелността и е прекратил правомощията на синдика. В жалбата на [фирма] се поддържа становището, че решението по чл. 735, ал. 1 ТЗ е неправилно, тъй като не е налице изчерпване масата на несъстоятелността. Позовава се на това, че има висящо изпълнително производство за реализация на валидно учредено в полза на банката обезпечение. Ответникът по касация [фирма] (н), е депозирал по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор в който се съдържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Изложено е и становище за неоснователност на жалбата. Ответникът по касация [фирма] (имащ качеството на молител по чл. 625 ТЗ) не депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по точното прилагане на новелата на чл. 735, ал. 2 ТЗ (ДВ бр. 105/2016 г.) и по-конкретно по въпроса: Висящността на изпълнително производство срещу кои обезпечения, учредени от трети лица за обезпечаване на задълженията на длъжника, съставлява пречка по смисъла на чл. 735, ал. 2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност при съпоставка с възможността за удовлетворяване в рамките на индивидуалното принудително изпълнение в хипотезата на чл. 739, ал. 2 ТЗ? Като взе предвид доводите по жалбата и по реда и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК извърши преценка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Производството е по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ. Касаторът по делото [фирма] има качеството на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелността на [фирма] по отношение на което е протекла фазата по осребряване на имуществото. Синдикът е представил доклад по чл. 733 ТЗ. На основание чл. 734 ТЗ, Пернишкият окръжен съд е свикал общо събрание на кредиторите, което е проведено на 13.04.2016 г. и на него е присъствал представител на кредитора [фирма]. Той е направил възражения по отчета по чл. 733 ТЗ и по доклада, съобразно представена на 08.04.2016 г. писмена молба, съдържаща твърдение за наличието на вземания по 2 бр. застрахователни полици за отнети МПС (камиони) собственост на длъжника. С решението си от 07.06.2016 г. Пернишкият окръжен съд е приел, че на длъжника не се дължи застрахователно обезщетение за нито една от вещите - за първата данните са, че е собственост на трето лице, а по втората, длъжникът е само лизингополучател. Счел е, че масата на несъстоятелността е изчерпана, поради което производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено. Пред въззивният съд [фирма] се е позовал освен на твърдението за дължимо към масата на несъстоятелността застрахователно обезщетение, още и на това, че за обезпечаване на вземане на банката към [фирма] (н), в негова полза е учредена от трети лица договорна ипотека върху 4 бр. апартаменти в [населено място], материализирана с нот. акт № ...., т. I рег. 775 д. № 171 от 2005 г. Тъй като е налице имущество срещу което може да бъде насочено изпълнение в негова полза като ипотекарен кредитор и това производство е висящо по реда на индивидуалното принудително изпълнение, масата на несъстоятелността не е изчерпана. За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на САС е приел, че не на длъжника принадлежи правото да иска заплащането на застрахователно обезщетение, а на трето ползващо се лице, поради което това вземане не може да бъде елемент от масата на несъстоятелността. По отношение на висящото изпълнително производство е посочил, че то е образувано въз основа на издаден по реда на чл. 417 ГПК изпълнителен лист за вземане на [фирма] по договор за банков кредит продукт "Бизнес кредитна линия- плюс" № 0107/08.03.2005 г., а приложеният по делото нот. акт за доброволна ипотека върху недвижим имот № ..., т. I, рег. № 1775, дело № 171/05 г. сочи, че договорната ипотека е сключена за обезпечаване задълженията на длъжника, произтичащи от договор за банков кредит от 29.04.2005 г., а не от договор за банков кредит от 08.03.2005 г. Становището на настоящия съдебен състав по правния въпрос, обусловил допускането на касационен контрол произтича от следното: Когато масата на несъстоятелността е изчерпана, производството по несъстоятелност подлежи на прекратяване от съда, който постановява решението си след като се увери, че е налице отрицателната предпоставка на чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ. С ал. 2 на чл. 735 ТЗ законодателят е изключил възможността за прекратяване на производство, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило. Хипотезите на висящо съдебно производство (чл. 735, ал. 2 предл. 2 ТЗ) и на изплатени длъжникови задължения (чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ) не са предмет на разглеждане в настоящето решение. Конкретният спор обхваща само хипотезата, при която основанието за прекратяване е поради изчерпване на масата на несъстоятелността и няма спор, че са останали неудовлетворени кредитори. В тази хипотеза, когато за обезпечаване изпълнението на парични задължения на несъстоятелното дружество има учредени от трети лица реални обезпечения и изпълнителното производство (индивидуално принудително изпълнение) срещу тях не е приключило, то в този случай е налице пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност - чл. 735, ал. 2 ТЗ. Това е така, поради обстоятелството, че предпоставка за откриване на производството по индивидуално принудително изпълнение срещу тези обезпечения е снабдяването с изпълнителен лист от страна на кредитора с прието вземане - чл. 429, ал. 3 ГПК и пристъпването към изпълнение върху дадените в залог или ипотека вещи от третите лица за обезпечение на дълга би било осуетено при прекратяване на производството по несъстоятелност с последицата по чл. 735, ал. 3 ТЗ - заличаването на търговеца-несъстоятелен длъжник. Заличаването на несъстоятелния длъжник от търговския регистър би довело до невъзможност за удовлетворяване на кредиторите му в рамките на индивидуалното принудително изпълнение. В това се състои и разликата с хипотезата на чл. 739, ал. 2 ТЗ. Наличието на лични обезпечения, учредени от трети лица (договорно или менителнично поръчителство, встъпване в дълг) не съставлява пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност, тъй като заличаването на търговеца-главен длъжник, не препятства възможността за кредиторите му да се удовлетворят, тъй като вземанията им към солидарните съдлъжници не се погасяват. От изложеното по-горе произтича и отговорът на поставения правен въпрос: Висящността на производство по индивидуално принудително изпълнение срещу учредени от трети лица в полза на несъстоятелния длъжник реални обезпечения, съставлява пречка по смисъла на чл. 735, ал. 2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност. Висящността на производство по индивидуално принудително изпълнение срещу учредени от трети лица в полза на несъстоятелния длъжник лични обезпечения не съставлява пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност по аргумент от чл. 739, ал. 2 ТЗ. От отговора на поставения правен въпрос следва и становището на настоящата съдебна инстанция по основателността на касационната жалба. В случая, предмет на спора е висящността на изпълнително производство по отношение на учредени от трети лица реални обезпечения. Както бе посочено по-горе, тезата на касатора е, че за прилагането на чл. 735, ал. 2, предл. 1 ТЗ е необходимо и достатъчно само да бъде установено наличието на изпълнително производство срещу имущество на ипотекарен длъжник, предоставено като обезпечение за задължение на несъстоятелното дружество, предявено и прието в производството по несъстоятелност. Тази теза следва да бъде споделена, като се допълни, че предмет на обсъждане е именно обстоятелството дали учредените от трети лица реални обезпечения са за вземания, предявени и приети в производството по несъстоятелност и дали производството по индивидуално принудително изпълнение срещу тях е висящо. Тези обстоятелства не са бъди обсъдени от въззивния съд и доказателства дали изпълнителното производство все още е висящо не са събрани. Ще следва да се отбележи, че за обезпечаване изпълнението на кой точно договор за кредит е учредено обезпечението би било без значение в случай, че вземанията по тези договори са били предявени и приети в производството по несъстоятелност. Това налага събирането на допълнителни доказателства, което съставлява основание по чл. 293, ал. 3 ГПК за касиране на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия по чл. 266, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане, съставът на САС ще следва на основание чл. 294, ал. 2 ГПК да се произнесе и относно направените пред ВКС разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, I т. о.