Решение № 9418 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1175/2017 г.

Решение № 9418 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1175/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Кеманова, срещу решение № 6964 от 10.11.2016 г. по адм. дело № 7917 по описа за 2016 г. на административен съд - София град /АССГ/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост– отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена молба. Претендира разноски. Ответната страна - Комисията за защита на личните данни не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна – Административен съд Варна/АС-Варна/, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Д. Кеманова срещу решение № Ж-53 от 8.07.2016 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) За да постанови съдебният акт първоинстанционния съд е приел, че оспореното решение на КЗЛД е постановено от компетентен орган, в изискваната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и при съобразяване с целта на закона. Съдът е счел, че в случая е налице обработване по см. на закона на личните данни на Кеманова от Административен съд Варна, но те са обработени законосъобразно при спазване принципите на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Съдът е приел, че имената и заеманата длъжност представляват лични данни по см. на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, но не са свързани с неприкосновеността и личния живот, тъй като заеманата длъжност не може да се реализира анонимно и обществеността има право да знае имената на лицето, което осъществява тази длъжност. Съдът е достигнал до извод, че когато личните данни на едно лице, заемащо публична длъжност са публикувани само в това му качество/ в случая като ответник по дело/ не може да се приеме, че е налице нарушаване на ЗЗЛД, тъй като публикуваната информация не е свързана с неприкосновеността на личността и личния живот на жалбоподателката, а касае публичната и дейност. Решението е неправилно. Административното производство пред КЗЛД е инициирано по жалба на Д. Кеманова за публикуване в сайта на АС - Варна на лични данни без нейно съгласие, а именно изпълняваната длъжност и трите имена на лицето, отразени в справка за влезлите в законна сила дела за периода 1.01.2016 г. до 26.06.2016 г., което позволява еднозначното идентифициране на физическото лице. С решение № Ж-53 от 8.07.2016 г. КЗЛД отхвърля жалбата с мотиви, че публикуването на сайта на АС-Варна на трите имена на жалбоподателката и съкращаване на публичната длъжност, която заема не е в нарушение на правата на жалбоподателката предоставени и със ЗЗЛД, тъй като не накърнява личния й живот предвид обстоятелството, че се касае само за данни, които идентифицират жалбоподателката като орган на власт и не навлизат в личната й сфера. В мотивите си административният съд - София град е изложил подробно фактическата обстановка по делото, по която не се спори. По делото не е бил спорен и фактът, че АС-Варна е администратор на лични данни, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД/ в приложимата редакция/. Спорният момент в производството е относно относно това дали АС-Варна, в качеството си на администратор, е осъществил нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, в приложимата редакция, според която Администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. Администраторът на лични данни определя срокове за провеждане на периодични прегледи относно необходимостта от обработване на данните, както и за заличаване на личните данни, в хипотезата, когато това лице заема и съответна публична длъжност. В конкретния казус Д. Кеманова е била конституирана като страна по административно дело, образувано пред АС-Варна, но не като физическо лице, а в качеството и на държавен съдебен изпълнител. В постановения по административно дело съдебен акт, публикуван на сайта на съда, личните данни по см. на ЗЗЛД/ в приложимата редакция/ на лицето /§ 1, т. 2 от ДР на Закона за достъп до обществена информация, вр. чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.)/, а именно трите имена, са били заличени, но същевременно изпълняваната длъжност и трите имена на лицето са били отразени в справка за влезлите в законна сила дела за периода 1.01.2016 г. до 26.06.2016 г., която също е публикувана на интернет страницата на съда, при което е съществувала интернет връзка между справката в частта, обозначаваща административното дело, предмета на същото, жалбоподателя, ответника, съдията-докладчик, резултата от делото като идентификация на постановения съдебен акт, и текста на публикувания съдебен акт/решение/ по начин, който позволява да се направи връзка между имената на лицето обозначени в колона "ответник" на справката и съдебния акт по делото. Неправилен е извода на АССГ, че в процесния случай обхватът на защита върху личните данни се разпростира само върху заеманата публична длъжност от Кеманова, а нейните лични данни като публикувани само в това й качество не се ползват от защита по ЗЗЛД. Длъжността на лицето в конкретния казус не може да се разглежда изолирано от качеството страна в образувано съдебно производство, която страна е бил органа на публична власт- държавен съдебен изпълнител. Както правилно е посочил АССГ заемана публична длъжност не може да се реализира анонимно, но в качеството на ответник в съдебно производство ДСИ не изпълнява възложените му публични задължения по чл. 264, ал. 2 от ЗСВ. В хипотезата на образувано съдебно производство законодателя в чл. 64 от ЗСВ е предвидил специални изисквания относно обработката на лични данни на страните в процеса, съдържащи се в актовете на съдилищата, а именно: актовете на съдилищата се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация, като публикуването на актовете се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тези актове/ чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ -в приложимата редакция/. След като в ЗСВ е предвидена специална защита на категорията данни, намиращи се съдебните актове и идентифициращи физическото лице, съдилищата в съответствие със ЗЗЛД следва да анонимизират тази категория данни по подходящ начин, не позволяващ те да бъдат свързани със съответното физическо лице, за което се отнасят/ § 1, т. 6 от ЗЗЛД-в приложимата редакция/, независимо дали това лице заема публична длъжност. По този начин е процедирал и АС-Варна в процесния случай, заличавайки личните данни идентифициращи физическото лице –трите имена в публикувания съдебен акт по делото, но същевременно е допуснал пропуск, публикувайки тези имена на място и по начин, който практически позволява идентификацията на физическото лице, упоменато в съдебния акт- нарушение на приложимите разпоредби на ЗСВ и ЗЗЛД в съответната редакция/ чл. 23, ал. 1/. Първоинстанционният съд е постановил съдебно решение в противоречие с материалния закон, което следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, като след отмяната му настоящият състав постанови решение по съществото на спора, с което отмени решение № Ж-53 от 8.07.2016 г. на Комисията за защита на личните данни, а преписката се върне на административния орган за произнасяне, при което административния орган съобразно извършеното нарушение от АС-Варна следва да упражни правомощията си по Глава седма от ЗЗЛД. Предвид изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции, възлизащи на 15 лева общо заплатена държавна такса-10 лв. за първоинстанционното производство и 5 лв. за касационното производство, и 300 лв. заплатена сума за адвокатски хонорар за първоинстанционното производство, съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.10.2016 г. с адвокат Ф. Рачев. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Пето отделение