Решение № 2450 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6494/2011 г.

Решение № 2450 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6494/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби срещу решение № 599/15.03.2011 г., постановено от Административен съд - Варна, седемнадесети състав, по адм. д. № 1526/2010 г., подадени от: Василка Иванова Мутафова и Здравко Иванов Мутафов, двамата от гр. Варна и от Областния управител на област с административен център - гр. Варна. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният съд е отменил заповед № РД-08-7706/05.06.2008 г. на Областния управител - Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на СО местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, община Варна, област Варна, в частта на одобрения ПНИ за имоти № 4518 и № 483 и регистъра към него и е върнал преписката на адм. орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение, като е осъдил Областния управител да заплати на Киро Янев Киров от гр. Варна направените съдебни разноски в размер на 350 лв. В касационната жалба на Василка и Здравко Мутафови се правят доводи за неправилност на оспореното решение като противоречащо на материалния закон, изразяващи се в следното: С нот. акт № 107/2001 г. Василка Мутафова закупува реална част от имот № 483,като южната им граница минава по ограничителната ивица, обозначена на приложената скица и писмото на управителя на "Батимекс1" ООД. Решението е в противоречие с Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и заповед № 02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ, а именно, че "границите на имот, за който има издаден нот. акт за придобиване на собственост и с който имот е извършено разпореждане преди изработването на ПНИ, се нанасят в плана без изменение на местоположението". Предложените варианти са в нарушение на т. 2.5 и т. 2.6 от цитираните заповеди. Те са издадени на основание чл. 28, ал. 11 от ППЗСПЗЗ и затова имат силата на нормативен акт. Разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ разпорежда че разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик. В тройната СТЕ вещите лица са записали, че имот № 483 със своята площ от 843 кв. м попада върху четири стари имота, а именно: ПИ № 3645-359 кв. м, записан на Димитър Петров Моканов, ПИ 3657-74 кв. м - записан държавен, ПИ № 3922-392 кв. м, записан на Яни Киров Янев и ПИ № 3921-16 кв. м, записан на записан на Яни Георгиев Янев. В тази СТЕ е записано, че не може да се отговори каква част от разликата над 600 кв. м от имот № 483 попада в имота на реституирания собственик на стар имот № 3922,тъй като тази разлика по обжалвания ПНИ представлява идеална част /а не реална/ от имот № 483,при което е неоснователно искането на Киро Янев Киров да му бъде придадена към неговия имот цялата разлика от 243 кв. м, игнорирайки останалите собственици с право върху тази разлика. Съдът неправилно не е взел предвид протокола на комисията, която се произнася по направеното възражение на Киро Киров както следва: Не се уважава. Имот № 483 по ПНИ отговаря на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. В нарушение на чл. 15, ал. 1 от АПК и на чл. 26, ал. 4 от ГПК съдът отхвърли молбата на Людмил Йорданов Моканов, собственик на един от четирите имота, от които е образуван ПИ 483, а именно: ПИ 3645, да бъде конституиран като заинтересована страна по адм. д. № 1526/2010 г. по съображения, че след като Моканов не е обжалвал ПНИ, той няма място в производството. Моканов не е обжалвал ПНИ, защото се предвижда да получи обезщетение за 103 кв. м, като един от бившите съсобственици. С оспореното решение съдът кредитира само правата на Киро Янев Киров, като лишава собственика на стар имот ПИ 3645 да получи дължимото обезщетение за 103 кв. м. В касационната жалба на Областния управител на Варненска област се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, изразяващи се в следното: В ПНИ се нанасят имотите на три категории лица: 1. Ползватели, на които по предвидения в закона ред признатото право на ползване е трансформирано в право на собственост. 2. Бивши собственици на имоти или техните наследници, на които е признато или възстановено от ОСЗ правото на собственост върху зем. земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. Настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание - като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗК, ДЗС и др., т. е. тези, които никога не са изгубвали собственост. В настоящия случай заинтересованите лица са от третата категория лица. Съдът приема, че разликите над 600 кв. м от имот № 483 по ПНИ е възможно да бъде придадена към имот № 4518,отреден за жалбоподателя. Този извод е неправилен, тъй като имот № 483 е придобит от заинтересованите лица Василка и Здравко Мутафови чрез покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 107, т. IV, рег. 4635, д. № 502/2001 г. на нотариус Тодор Милков. В качеството си на приобретатели на основание правна сделка те попадат в третата категория лица - лица със съществуваща собственост. По отношение на тях разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ са неприложими. Съгласно т. 2.5 от Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ/за определяне на техническите изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, границите на имот, за който има издаден нот. акт за придобиване, съответно-за възстановяване на собствеността или влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за признаване правото да се придобие собственост от ползувател, както и когато с имота е извършено разпореждане /продажба, дарение, делба и др./ преди изработването на ПНИ, се нанасят в плана без изменение на местоположението им. Видно от нот. акт № 107/2001 г. и скица, лицата са придобили реално имот от 600 кв. м при граници: имоти № 482,3983,484 и път. Предвид изложеното, дори и да съществува техническа възможност за обособяване на имот за бившия собственик, то имайки предвид правата на лицата - собственици на имот № 483, не съществува правна възможност за отделяне на разликата. Ответната страна: Киро Янев Киров, редовно призован, не се е явил и не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационните жалби по същество считам за неоснователни. При постановяването на оспореното съдебно решение не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната му. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка в съответствие с доказателствата по делото, както и съобразно задължителните указания на ВАС, дадени с решение № 5999/10.05.2010 г., постановено по административно дело № 13344/2009 г. по описа на ВАС. Съгласно събраните по делото доказателства и обсъдената съдебно-техническа експертиза решаващия съд е направил обоснован извод, който следва да бъде споделен, че оспорената заповед в частта за одобряване на плана на новообразувани имоти № 4518 и № 483 на местност "Манастирски рид", Бялата чешма и Дъбравата", землище на кв. Виница, общ. Варна е незаконосъобразна. В случая правилно е прието, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 6 и ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ ограничава признаване правото на собственост на ползвателя върху земята до 600 кв. м площ на земята по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо от последвало разпореждане с имота. Съответно, разликата над 600 кв. м фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона - чл. 28, ал. 6 и ал. 7 от правилника, което в случая не е сторено с плана. Съгласно тези норми площта над 600 кв. м от имот № 483 следва да се придаде към имота № 4518, който е на наследниците на бившите собственици и не е по-малък от 250 кв. метра. При тези данни първоинстанционния съд правилно е върнал и преписката на административния орган за преработване на плана и регистъра към него. Предвид на изложеното намирам, че оспореното съдебно решение на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно доказателствата по делото, съобразил се е с указанията на ВАС, четвърто отделение, дадени в решение № 5999/10.05.2010 г., постановено по адм. д. № 13344/2009 г. и направените от него изводи са обосновани и не противоречат на материалния закон. Изложени са подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС възприема: Киро Янев Киров е наследник на бившия собственик Яни Киров Янев, който е притежавал нива от 6.556 дкр - стар имот № 6813 по КП от 1965 г., призната за възстановяване с решение на ПК-Варна и за който с ПНИ му е отреден имот ПИ № 4518 с площ от 656 кв. м. Оспорва се ПНИ по отношение на съседния новообразуван имот ПИ№ 483,който е бил с площ 843 кв. м и не е бил ограничен до законоводопустимите 600 кв. м и останалата част над тази квадратура не е била придадена към имота на собственика. Предмет на жалбата са имоти с № № 4518 и 483 и регистъра към тях. В останалата част заповедта и съответно - ПНИ са влезли в сила. Видно от графичната част на одобрения ПНИ и заключението на вещите лица, имот № 483,който е бил предоставен за ползване, не е новообразуван с нови граници и площ, а е запазил границите си по КП от 1988 и КП от 1987 г. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че имотът е ползвателски, тъй като е предоставен за ползване на наследодателя на праводателите на заинтересованите страни-Гарабед Капрелян Хусебикян, който е придобил 600 кв. м ид. части от него въз основа на трансформиране правото му на ползване в право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Площта на ползвания имот е 843 кв. м и съгласно заключението на СТЕ има възможност разликата над 600 кв. м да бъде придадена към съседния имот, отреден за бившия собственик, при съобразяване на местоположението на жил. сграда в оставащия имот. Съгласно нот. акт № 107, т. III, д. № 502/30.10.2001 г. и удостоверение за сключен гр. брак, Василка Иванова Мутафова и Здравко Иванов Мутафов са придобили в условията на СИО чрез покупко-продажба имот 483 по КП "Бялата чешма и Дъбравата" с площ от 600 кв. м, ведно с полумасивна вилна сграда със застроена площ от 20 кв. м, продаден им от наследниците на Гарабед Капрелян Хусебикян. При тези данни съдът правилно е приел, че оспорената заповед в посочената част е незаконосъобразна, тъй като съгласно изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, ползвателският имот запазва границите си само ако площта му не надвишава 600 кв. м. Одобрения ПНИ за имот № 483 е в нарушение на тази императивна разпоредба. Нарушено е и изискването на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ за реституирания собственик да се образува един имот от съседни разлики, сред които при правилното проектиране и ограничаване на ПИ 483 е и разликата, която остава и има възможност да се присъедини към имота, отреден за бившия собственик. Неоснователни са доводите в касационните жалби, че тъй като 600 кв. м от имота са прехвърлени с нот. акт чрез покупко-продажба на Василка Мутафова, не могат да се променят неговите граници. Изискването в ПНИ да се отразяват имотите без промяна на границите им касае тези имоти, които не са такива на бивши собственици и ползватели, а са на трети лица, чиито имоти не са били включвани в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации. Правилно съдът е приел, че за имотите, собствеността върху които се възстановява, съответно - придобива по реда на ЗСПЗЗ, определянето на границите им се извършва с ПНИ, като окончателното признаване, съответно - придобиване на собствеността се извършва със заповедта по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Приобретателите на такива имоти не могат да имат по-големи права от праводателя си, а и видно от представения нот. акт, на тях им са продадени 600 кв. м, а не 843 кв. м, какъвто е размерът на имота по оспорения ПНИ. Правото на придобиване на останалата част над признатите права от 600 кв. м имат само бившите ползватели на имота и то ако от частите над 600 кв. м от имота не може да се образува нов имот за бившите собственици. В конкретния случай разликата над 600 кв. м може да се придаде към частта, отредена на бившия собственик и решението е правилно. Касаторите Мутафови не могат да претендират за право на собственост над придобитите от тях 600 кв. м по нот. акт. Неоснователни са и останалите доводи в тяхната касационна жалба. Видно от данните по делото и решение № 503/13.15.1998 г. на ПК-Варна, собствеността на Яни Киров Янев от бившия имот е 0.392 дкр, т. е. повече от разликата над 600 кв. м, която е 243 кв. м. Праводателят на касаторите е признат за собственик на 600 кв. м ид. части от ползвателския имот, а не на реална част от него, съгласно нот. акт № 30,том ХIV, д. 6606/1994 г. Собствениците на останалите части от бившия имот не са оспорили заповедта на областния управител, респективно - ПНИ, а и касаторите не могат да предявяват чужди права пред съд. Цитираните от касаторите заповеди на МЗГ и МРРБ не са нормативни актове. При преценката на правата на страните са приложими разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,