Решение № 14018 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12966/2008 г.

Решение № 14018 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12966/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Златан Георгиев Гоцев от София, против решение № 381 от 13.05.2008 г. по адм. дело № 902 от 2008 г. по описа на Административния съд - София - град, II отделение, 26-и състав. В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност на решението и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - кметът на район "Младост" - Столична община, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба поради просрочие, респективно неоснователност на същата, по съображения, изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид данните по делото и обсъди оплакванията в касационната жалба, приема следното: По допустимостта: Видно от приложеното към началното дело известие, което е било връчено по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, уведомлението е извършено на 1.06.2008 година. Следователно срокът по чл. 211, ал. 1 АПК е изтекъл на 15.06.2008 година. С оглед обстоятелството, че този ден е бил почивен (неделя), то срокът за подаване на касационната жалба е бил следващият работен ден - 16.06.2008 година. Видно от щемпела на канцеларията на АССГ, именно на тази дата е била депозирана и касационната жалба, което я прави процесуално допустима. По основателността: Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С посоченото по-горе решение Административният съд - София-град, е отхвърлил подадената жалба от Златан Гоцев срещу заповед № РД-58-3 от 6.02.2008 г. на кмета на район "Младост" - Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е било наредено изземване на общинско жилище - апартамент № 78, ет. 12, вх. "2", бл. 208, ж. к. "Младост 2" - София. Съображенията за това са били, че сключеният между страните наемен договор, имащ за предмет това общинско жилище, е бил прекратен по реда на чл. 46, ал. 2 ЗОС. Направен е извод, че жалбоподателят държи същия без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Така приетото е законосъобразно. Изложените мотиви за наличието на условия за издаване на заповед за изземване се споделят напълно от Върховния административен съд - трето отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай тези изисквания са били налице. От данните по делото се установява, че със заповед № РД-58-12 от 16.03.2006 г., издадена на основание чл. 46, ал. 2 ЗОС и чл. 33, ал. 1 т. 1 НРУУРОЖТСО от кмета на район "Младост", е било прекратено наемното правоотношение. След като тази заповед е влязла в законна сила поради обстоятелството, че не е била обжалвана, то са били налице и предпоставките на чл. 65, ал. 1 ЗОС за издаването на процесната заповед. Това е така, защото към момента на издаването на обжалвания административен акт вече не е било налице правно основание, въз основа на което наемателят държи жилището, което прави издадената заповед законосъобразна. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Твърдението в касационната жалба за допуснато процесуално нарушение от административния съд, изразяващо се в това, че не били конституирани като заинтересовани лица по делото пълнолетните деца на семейството, е неоснователно. Това е така, защото такова искане може да бъде правено само от притежаващите това процесуално качество - чл. 147, ал. 1 АПК, но не и от касатора в настоящото производство. Голословно е твърдението за нищожност на заповедта, тъй като била издадена от кмета на район "Младост", а не от кмета на Столичната община. Именно кметовете на райони в Столичната община по силата на чл. 65, ал. 2 ЗОС са тези, които издават заповедите по чл. 65, ал. 1 от същия закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,