Решение № 119 от 15.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 879/2016 г.

Решение № 119 от 15.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 879/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Л. П. П., приподписана от адвокат П. Х., против решение № 124 от 27.11.2015 г., постановено по гр. д. № 329 по описа за 2015 г. на Окръжен съд - Видин в частта, с която е потвърдено решение № 236 от 29.06.2015 г. по гр. д. № 1926/2014 г. на Районен съд - Видин за определяне правата в съсобствеността на допуснатите до делба имоти на Л. П. П., Р. В. С. и И. В. Ш. В касационната жалба са наведени доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, като съдът не е изследвал всички документи, представени във връзка с наследяването на наследодателя П. П. С.. Р. В. С., И. В. Ш., А. Ц. Т., В. Ц. М., А. Н. К., В. К. Н., Л. Н. П., К. Н. А. и Ц. В. С. не са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. С определение № 108 от 11.03.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 100 от 2.03.2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г. на I г. о. на ВКС по въпроса: как се установява в исковия процес правото на наследяване по закон. Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване e относим по настоящото дело, по което съдът е сезиран с иск за делба на земеделски имоти, възстановени на наследниците на И. Ф. М. и съпругата му С. С. М. и земеделски имот, възстановен на наследниците на тяхната дъщеря М. И. М. Спорът е бил за правата в съсобствеността в коляното на М. И. М., поч. 1976 г., една от тримата наследници на общите наследодатели И. Ф. М., поч. 1956 г. и С. С. М., поч. 1968 г. Първоинстанционният съд е приел, че М. М. е оставила за наследници съпруга си П. П. С., поч. 1993 г., сина си Л. П. П. и дъщеря си Ц. К. А., поч. 2014 г. и наследена от дъщерите си Р. В. С. и И. В. Ш., като правата в съсобствеността от наследството на И. и С. М. са 6/36 ид. ч. за Л. П. и по 3/36 ид. ч. за Р. С. и И. Ш., а правата от наследството на М. М. са 2/4 ид. ч. за Л. П. и по * ид. ч. за Р. С. и И. Ш. Във въззивната жалба на Л. П. са наведени доводи, че съпругът на М. М. П. С. се наследява само от сина си Л. П., което е видно от представените удостоверения за наследници, поради което неправилно са определени правата в съсобствеността в коляното на М. М. В. съд е счел оплакването за неоснователно, като е изложил съображения, че предмет на делбата е наследството на общата наследодателка М. М., което се разпределя с оглед разпоредбите на чл. 5 и чл. 9 ЗН, като не са наведени конкретни доводи от ищеца за наличие на права, различни от приетите от районния съд. Изводът на въззивния съд е направен в противоречие с практиката на ВКС по решение № 100 от 2.03.2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г. на I г. о., според която качеството наследник се придобива от дадено лице по силата на закона и е обусловено от наличието на установени от закона отношения, като произход, брак, осиновяване и др., като установяването на лицата, на които законът признава качеството на наследници, може да стане с различни доказателства, едно от които е удостоверението за наследници. В случая в отговора на исковата молба Р. В. С. и И. В. Ш., правоприемници на Ц. К. А., поч. 11.04.2014 г., дъщеря на М. И. М., поч. 24.12.1993 г. и внучка на наследодателите И. Ф. М., поч. 14.03.1956 г. и С. С. М., поч. 31.08.1968 г. са навели твърдения, че правата им общо са в размер на * от наследствения дял на М. И. М. без да оспорят представените с исковата молба доказателства и без да наведат конкретни фактически твърдения. При постановяване на решението си въззивният съд не е обсъдил представените с исковата молба удостоверение за наследници № 404/10.07.2014 г. на [община] и № 403/10.07.2014 г. на [община]. От същите е видно, че М. И. М. се наследява от съпруга си П. П. С., сина си Л. П. П. и дъщеря си Ц. К. А., а съпругът й П. П. С. - само от сина си Л. П. П. Тъй като се касае за права, придобити от М. М. по наследство, то при откриване на наследството й същите са преминали по 1/3 към преживелия съпруг и двете й деца. След смъртта на П. С. правата му са преминали само към сина му Л. П.. Следователно понастоящем правоприемниците от коляното на М. М. са придобили права, както следва Р. С. и И. Ш. - 1/3 от наследството на М. М., като правоприемници на дъщеря й Ц. А., а Л. П. - 2/3 от наследството на М. М., като неин правоприемник и правоприемник на съпруга й П. С. Допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, доколкото е довело до неправилно определяне на правата в съсобствеността на съделителите Л. П. П., Р. В. С. и И. В. Ш., поради което в атакуваната му част въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което правата в съсобствеността да се определят на 2/36 ид. ч. за Р. С. и И. Ш. и 8/36 ид. ч. за Л. П. от възстановените на името на общите наследодатели И. Ф. М. и С. С. М. имоти. По отношение имотът, възстановен на наследниците на М. И. М. правата в съсобствеността са по 1/6 ид. ч. за Р. С. и И. Ш. и 4/6 ид. ч. за Л. П. С оглед изхода на настоящото производство Р. В. С. и И. В. Ш. следва да възстановят направените от Л. П. П. разноски по касационното обжалване в размер на 55.00 лв., представляващи заплатена държавна такса. К. не е представил доказателства да е заплатил уговореното в договора за правна помощ от 14.12.2015 г. адвокатско възнаграждение, поради което сумата от 500.00 лв. не следва да му се присъжда. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение