Решение № 7408 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4099/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Враца против Решение 239 от 04.02.2025 год. постановено по адм. дело 711 по описа за 2024 год. на Административен съд Враца, с което е отменено по жалба на Н. Д. Б. Решение 1012-06-89/2 от 18.11.2024 год. на директора на ТП на НОИ Враца и потвърденото с него разпореждане 2113-06-1088-2/04.10.2024 год. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Враца. Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд и да се постанови друго, с което да се върне делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Н. Д. Б. чрез адв.Т. Таушанова в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага подробни съображения. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на това са следните: Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд Враца е Решение 1012-06-89/2 от 18.11.2024 год. на директора на ТП на НОИ Враца и потвърденото с него Разпореждане 2113-06-1088-2 от 04.10.2024 год. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Враца, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като не отговаря на изискването за 15 години действителен осигурителен стаж. Административният орган е установил, че към датата на подаване на заявлението Б. е на [възраст] и има осигурителен стаж от втора категория труд 08 мес. 20 дни и от трета категория 14 год. 01 мес. и 10 дни. Общ осигурителен стаж 14 год. 10 мес. 00 дни, от които 00 год. 02 мес. и 12 дни майчинство, 02 год. 00 мес. и 09 дни безработица. На Б. е зачетен трудов стаж в размер на 02 мес. и 12 дни за дете родено на 03.08.1978 год. За децата родени на 28.10.1980 год. и на 14.03.1991 год. не се зачита стаж по акт за раждане, тъй като лицето е било в трудово правоотношение. Действителен осигурителен стаж 12 год. 07 мес. 09 дни. Разпореждането е обжалвано пред горестоящия орган, който с Решение 1012-06-89/2 от 18.11.2024 год. на директора на ТП на НОИ Враца е оставил жалбата на Б. без уважение и е потвърдил разпореждането, с което е отказано отпускането на пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като лицето няма изискуемия 15 години действителен осигурителен стаж, а има 12 год. 07 мес. и 09 дни. С процесното решение административният съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ Враца. За да постанови акт с това съдържание съдът се е позовал на събраните по делото доказателства, както и на решение 411/30.11.2022 год. постановено по адм.д. 599/2022 год., което е оставено в сила с решение 6637/21.06.2023 год. постановено по адм.д. 770/2023 год. по описа на ВАС. С решението на административният съд е отхвърлена жалбата на Б. срещу решение 1012-06-183-2/01.09.2022 год. на директора на ТП на НОИ Враца. Видно от мотивите към това решение съдът приема, че стажът в размер на 02 год. 02 мес. и 00 дни следва да се признае като действителен осигурителен стаж. Решението по адм.д. 599/2022 год. е влязло в сила. С оглед на това решение в проверяваното съдебно решение съдът приема, че пенсионният орган не се е съобразил със същото както по отношение на характера на стажа, така и по отношение на неговата продължителност. Съдът е изчислил въз основа данните по преписката, че действителният осигурителен стаж на Б. е 13 год. 11 мес. 02 дни и ако към него се добави стажът от майчинство в размер на 02 год. 02 мес. и 00 дни, то действителният осигурителен стаж ще бъде 16 год. 01 мес. и 02 дни. Приел е, че са налице предпоставките за отпускане на пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. Като допълнителни мотиви съдът е изложил също, че органът не е посочил мотиви за това кои периоди счита за действителен осигурителен стаж и кои не, което препятства извършването на проверка от съда. Решението на директора на ТП на НОИ Враца е отменено и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението на Б. съгласно указанията дадени от съда в решението. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Решението на Административен съд Враца е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Действително по делото се установява, че нито в разпореждане 2113-06-1088-2/04.10.2024 год. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Враца, нито в Решение 1012-06-89/2 от 18.11.2024 год. на директора на ТП на НОИ Враца са конкретизирани периодите, които са приети от органите за действителен осигурителен стаж и тези, които не са приети за такива. Единствено е посочено, че според органа действителният осигурителен стаж е в размер на 12 год. 07 мес. и 12 дни. Липсата на конкретизация и съответни мотиви поставя в невъзможност съдът да провери констатациите на органа. Подробното описание на стажа на Б. извършено от административния орган едва с касационната жалба не може да санира порока в обжалваните административни актове. Това подробно описание е следвало да бъде отразено в разпореждането, с което е отказано отпускане на пенсия. Разпореждане 2113-06-1088-2/04.10.2024 год. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Враца се явява издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като липсват фактическите основания за издаването му и е немотивирано. От друга страна подкрепя се изводът на първоинстанционния съд, че органът при постановяване на обжалваното разпореждане не се е съобразил с влязлото в сила решение постановено по адм.д. 599/2022 год. по описа на Административен съд Враца. С оглед гореизложеното оспореното решение на Административен съд Враца е правилно и законосъобразно, не страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото в размер на 500 лева представляващи адвокатски хонорар. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,