Решение № 7438 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4714/2015 г.

Решение № 7438 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4714/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Божидар Иванов Стоянов против решение по адм. д. № 8726/2014 г. на Административен съд София- град. Иска отмяна на решението като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост. Възстановени са му на 22.02.2012 г. 34 контролни точки, впоследствие отново са отнети 9 к. точки на 28.09.2012 г. но има 25 контролни точки към приключване на делото и след като заповедта е от 4.07.2011 г., посочените факти е следвало да се вземат предвид. Ответната страна не изразява становище. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и развива подробни съображения: Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира касационната жалба за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 1001/24.02.2015 г. по адм. д. № 8726/2014 г. по описа на Административен съд София- град е отхвърлена жалбата на Божидар Иванов Стоянов против заповед № 58378/4.07.2011 г. на началник група АНД отдел "Пътна полиция" с правно основание чл. 171, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Доводите са, че към момента на издаване на заповедта за изземване на СУМПС водачът е изгубил правоспособност, заради отнети 39 контролни точки и неизпълнение на задължение по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за доброволно връщане на СУМПС. Заповедта е връчена на 13.08.2014 г. към който момент са възстановени контролни точки, в резултат на което жалбоподателят има 25 контролни точки. Решението е материално незаконосъобразно поради неправилно приложение на чл. 142, ал. 2 от АПК. Със заповед по чл. 171, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се прилага принудителна административна мярка, която има за цел да бъде преустановено нарушение от страна на водача, а именно невръщане на свидетелство за управление на моторно превозно средство при загубена правоспособност поради отнети контролни точки. Като индивидуален административен акт подлежи на принудително изпълнение, в случай, че адресатът не я изпълни доброволно. От гледна точка на класифицирането на принудителните административни мерки според тяхното предназначение и цел те биват превантивни, преустановителни и възстановителни. При отпадане на основанието за тяхното налагане административният орган е длъжен да ги отмени. В случая заповедта е издадена на 4.07.2011 г., към който момент са отнети 39 к. т. и водачът не е върнал свидетелството за правоуправление. В продължение на три години заповедта не е връчена, като видно от данните по делото, това е станало на 13.08.2014 г. Но към 13.08.2014 г. на водача вече са възстановени контролни точки и той не е неправоспособен. От приложената справка картон на водача е видно, че са му възстановени 34 к. т. още на 22.02.2012 г. поради което за него повече не съществува задължение да върне СУМПС. В дългия период от време, който е изтекъл между 4.07.2011 г. и 13.04.2014 г. са настъпили обстоятелства, въз основа на които е отпаднала целта, която е преследвана с прилагане на принудителната административна мярка, отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Това е обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, което е относимо към законосъобразността на заповедта и съдът е следвало да го съобрази при решаване на делото. Отхвърлителното решение е материално незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение