Решение № 3232 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2426/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Принт министер ЕООД, представено от адв. Р. Савов, срещу решение 27206/16.12.2024 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. 6790 по описа за 2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-22221423006449-091-001/12.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта неотменена при оспорването по административен ред. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Оспорва установяванията на съда за извършени в периода 01.01.2023 г. 31.03.2023 г. действия на разпореждане с имуществото на дружеството в полза на едноличния собственик на капитала, с което да се обвърже задължение за начисляване на окончателен данък в този период. Твърди пропуск на съда да възприеме неопределеността на фактическия състав на скритото разпределение на печалбата, който поражда данъчното задължение и избирателно отрича осъществяването на конкретни прояви на скрито разпределение. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София отрича основателността на касационна жалба. Иска присъждане деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Пред АССГ е обжалвана частта от ревизионен акт, с която са установени в тежест на Принт министер ЕООД задължения за окончателен данък по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ за доходи от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата за отчетен период 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. в размер 10 250 лева с лихви за забава в размер 1 168.32 лева. Според приходната администрация в този отчетен период едноличният собственик на капитала и управител на дружеството се е разпоредил в своя полза със сумата 205 000 лева, чиято липса е установил при инвентаризация на 11.01.2023 г., което представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО и следва да се третира като разпределен дивидент по § 1, т. 5, б. в от ДР на ЗДДФЛ. Начислен е окончателен данък по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ, като е приложена ставката по чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ към брутната сума на дохода. Данъчният период на задължението е определен като са съобразени наличните пари в брой на ДЗЛ към 31 декември на предходните години по данните от публикуваните ГФО на дружеството, липсата на осъществявана търговска дейност в предходните периоди, отсъствието на друг отчетник освен управителя и едноличен собственик на капитала и на документирани разходи за дейността. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването. Според първостепенния съд РА е издаден от компетентни органи по приходите, във формата за действителност и без в административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения. В решението е обсъдена нормативната уредба на дохода от дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата, който е обект на облагане с РА, начинът на определяне на данъчната основа и приложимата данъчна ставка. Съдът е приел за установени доказателствените факти на липсата към 11.01.2023 г. на част от касовата наличност на жалбоподателя в размер 205 000 лева, отсъствието на дейност в периода 2021 2023 г. и на доказателства за кражба или погиване на парите; информацията за разполагаеми суми по оборотните ведомости. По решаващите изводи на съда законът не ограничава формите на разпределяне в полза на съдружника на несвързаните с дейността на ДЗЛ суми, като най-късният възможен момент на скритото разпределяне на сумите е периода 01.01.2023 г. 11.01.2023 г. Това е периодът на възникване на дохода, за който дружеството е следвало да удържи и внесе данъка до края на април 2023 г. Съдът е потвърдил съществуването и размера на задължението за окончателния данък и на акцесорното задължение за лихва. Решението е правилно. Познавателната дейност на първостепенния съд по преценка на информационните източници е съобразена с процесуалния закон, както и с логическите и опитните правила. За постигане на пълнотата на доказването с индиции е необходимо да липсват преки доказателства и фактическият извод от косвените да е единствено възможен. В случая в изходящи от ДЗЛ частни свидетелстващи документи ГФО, оборотни ведомости и решение на едноличния собственик на капитала от 11.01.2023 г. се установява дебитно салдо по сметка 501 към 31.12.2022 г. в размер 208 979.43 лева и липса към 11.01.2023 г. на сума в размер 205 000 лева. Без дружеството да е осъществявало дейност в периода 2021 2023 г., без да има отчетник различен от управителя, който е и едноличен собственик на капитала и при отсъствието на информационни следи за кражба или погиване на парите в брой, единствено възможният извод е, че с парите се е разпоредил едноличният собственик на капитала в периода от 31.12.2022 г. до 11.01.2023 г. за цели несвързани с дейността на ДЗЛ. По препращането от § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ понятието за скрито разпределение на печалбата е това по ЗКПО. Органите по приходите са избрали хипотезата на § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО, отнасяща към скритото разпределение сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б";. При действието на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни източници - чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, като с арг. от чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изброяването на източниците не е изчерпателно. От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото лице. В случая правното твърдение на органите по приходите е за съществуването на публични задължения със субект РЛ в размерите по РА за данъчен период 01.01.2023 г. 31.03.2023 г. То е в корелация с фактическото твърдение за получени от РЛ доходи по чл. 10, ал. 1, т. 6, пр. 2 ЗДДФЛ. Касаторът не е установил основание за разпореждане със средства от касата му, което обуславя извод, че сумата е разпределена в полза едноличния собственик на капитала като единствен отчетник без да е свързана с осъществяваната от дружеството дейност. Това представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО във вр. с § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, а съответно и дивидент по смисъла на § 1, т. 5, б. в от ДР на ЗДДФЛ. Брутният размер на разпределената сума е данъчна основа за облагане с окончателен данък по чл. 38, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗДДФЛ. Към нея се отнася данъчната ставка от 5% по чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ. Задължен за внасяне на данъка е платеца на дохода чл. 65, ал. 3 ЗДДФЛ. Платецът на дохода не е удържал и внесъл данъка, поради което и доходът е останал необложен с окончателен данък. Формата на скрито разпределение на печалбата не е неопределена. Тя е посочен с нарочно удебелен шрифт в акта на решаващия орган, а неговото решение допълва мотивите на РА с арг. от чл. 97, ал. 1, изр. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Правомерно с РА е установено задължение за окончателен данък върху доходите от дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата и правилно с първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу утежняващия административен акт. Дължимо е оставянето в сила на оспореното решение. При този изход на спора на приходната администрация се следват деловодни разноски в размер 1 427 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение