Решение № 3241 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11506/2008 г.

Решение № 3241 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11506/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на началника на Столична РДНСК, срещу решение № 593/4.07.2008 г. по адм. д. № 5896/2007 г. по описа на Административен съд - София-град. С доводи за неправилност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът Влахов оспорва изцяло касационната жалба, като излага подробни възражения в писмен вид и моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 ЗУТ, административният съд е отменил като незаконосъобразна по жалба на настоящия ответник заповед № ДК-02-СО-90/30.10.2007 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж, съставляващ "пристройка към жилищна сграда от югозапад" в УПИ III-1990, 1991 в кв. 18 по плана на гр. Банкя. Прието е, че не е налице "пристройка" към жилищната сграда от югозапад, а се касае за налично антре, изградено в съответствие със строителните книжа от 1987 г, което е преустроено, без промяна на обема на сградата и заварената конфигурация в сервизно помещение, след премахване и преместване на входната врата, като това е осъществено в съответствие със заповед № 6/2.07.2001 г. и съставлява несъществено отклонение. Решение е правилно, обосновано и постановено при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Както правилно е приел административният съд, в съответствие с приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза, не е налице описания в процесната заповед незаконен строеж, тъй като не е установено пристрояване на сградата от югозапад. Установено е преустройство на съществуващо от 1987 г. антре, което не е обект на премахване със заповедта и освен това е осъществено без допуснати съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ. От заключението на съдебно-техническа експертиза, се установява по категоричен начин, че извършеното преграждане на входното антре, което след изграждане на нов вход е станало излишно, не представлява пристройка - отклонението не е съществено, не се променят параметрите на сградата, няма нарушение на строителни, противопожарни и санитарно-хигиенни изисквания. От приложената заповед № 6/2.07.01 г. на проектанта и техническия надзор, е видно, че на инвеститора е разрешено изграждане на санитарен възел, като по този начин, съгласно заповедта, не се извършват никакви конструктивни промени, а само незначително преустройство, което не е включено в основния проект. Оборена е и констатацията, залегнала в процесната заповед за извършено увеличение площта на терасата, като е установено съответствието й със строителното разрешение от 1987 г. и е съществувала в този вид при извършеното преустройство през 2001 г., съгласно допълнително разрешение за строеж от 19.02.2001 г. за пристройка и реконструкция на жилищната сграда. При тази безспорно установена фактическа обстановка, законосъобразно съдът е приел, че не са налице условията по чл. 222, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 224, ал. 1 ЗУТ, което води до незаконосъобразност на заповедта за премахване на незаконен строеж. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,