Решение № 574 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5319/2015 г.

Решение № 574 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5319/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на вр. чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Рали" ЕООД чрез процесуалния си представител, срещу Решение № 1777/18.03.2015 г. по адм. д. № 7212/2014 г. по описа на Административен съд - София, I отделение, 10-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 2161308377 от 10.03.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Изразява становище, че "реалността на доставката в никакъв случай не може да бъде предпоставка за упражняване правото на данъчен кредит". Твърди, че редовното осчетоводяване на фактурите от страна на лицето и доставчиците му, както и включването на фактурите в дневниците за продажби в съответния период, е аргумент в подкрепа на правилно упражненото право на данъчен кредит. Позовава се отново на решения на СЕС, посочени и в жалбата до Административен съд - София-град и твърди, че липсват доказателства, че лицето е участвало в данъчна измама. В частта по ЗКПО е посочено, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал съдържанието на все още не влезлия в сила РА № 2161300044/26.04.2013 г., съставен на дружеството, тъй като констатациите от него все още не се ползват с формална доказателствена сила. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Ответната страна - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, се представлява от юрисконсулт Зарева и изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по всяка една от доставките, по които е отказано право на данъчен кредит, както и в частта по ЗКПО, обвързани с анализ на всички доказателства по делото и относими решения на СЕС. По доставката по ф-ра № 0...118/31.05.2013 г. с "Панорама БГ" ЕООД по договор от 27.05.2013 г. за консултантски услуги в областта на транспортната логистика, маркетинг и реклама в страната и чужбина, юридически услуги и представителство в Испания, маркетингова и рекламна дейност в Испания и Македония договореното възнаграждение от 190 000 лв. не е платено. Доставчикът не е включил фактурата в дневника за продажби. Не е представено нито едно доказателство за предаване предмета на услугите, а техният характер предполага наличие на съставени писмени документи или извършени конкретни действия /рекламата винаги се материализира в интернет, специализирани издания и медии, материали за раздаване/. Отделно от това самият доставчик е дал обяснение, че това е превъзложена геодезическа услуга от "Зенит гео" ЕООД по ф-ра № 3000686/3.07.2013 г., чиято стойност е само 400 лв. Т. е. налице е пълно разминаване между твърдяното от жалбоподателя и неговия доставчик за една и съща доставка, което обвързано с липсата на каквито и да е доказателства за реално изпълнение и наличие предмета на доставката в патримониума на лицето или използването му за последващи облагаеми доставки, е формирало правилният извод на първоинстанционния съд, че право на данъчен кредит по обсъжданата доставка не е налице. По фактурите с доставчик от "Текуърк България салюшънс" ЕООД по договор от 6.03.2013 г. с предмет изработване на 100 бр. рекламен каталог, 10 000 бр. продуктов каталог и ръководство към него, фирмени униформени тениски и шапки с фирмено лого по 50 бр., фирмени надписи за щамповане върху 20 брезента на камиони - по делото не е представен нито един документ, сочещ на реално изпълнение предмета на договора, по който са издадени фактурите - липсва проект, липсват и дори по един брой от материалите, които се твърди, че са произведени/отпечатани. Липсва дори и приемо-предавателен протокол. Не е установено как и къде точно са извършени действията по отпечатване и щамповане /липсват доказателства за материалната база, лицата, които са извършвали дейностите/, което би могло да бъде индиция в посока реалност на доставките. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че право на данъчен кредит по обсъжданите доставки не е налице. По доставките на услуги от "Дори груп" ЕООД - изкопни дейности, изравняване на терен, полагане на чакъл и монтаж на бетонни стълбове, извозване на земни маси - също не са представени доказателства за реалното извършване, а само договор от 1.06.2012 г. за изкопни работи и приемо-предавателен протокол, в който е налице разминаване между мястото на извършване на услугата в с. Чепинци и приемането на същата в гр. София. Липсват работни проекти, документи за закупуване на материалите, които се твърди, че са вложени, както и как са транспортирани и от какви/кои работници са извършени. Макар това да не са изрично изискуеми документи, те биха били индиция в подкрепа на соченото от жалбоподателя наличие на право на данъчен кредит. Освен това е установено, че издаденият касов бон за плащането е от нерегистрирано в НАП фискално устройство. Жалбоподателят би могъл да ангажира техническа експертиза, която да установи реалното извършване на тези СМР и дали те се използват и към настоящия момент за дейността на дружеството, доколкото липсва твърдение, че това е превъзложена доставка. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че право на данъчен кредит по обсъжданите доставки не е налице. Доставки на услуги от "Диан 9001" ЕООД за комисионна и логистика. Липсват каквито и да е доказателства какво точно е извършвано от този доставчик, както и евентуално - наличие предмета на услугата и използването му за дейността на жалбоподателя. Няма извършено и плащане на цената. По доставките от "Интерлогистикс ТТ" ЕООД са приложени само приемо-предавателни протоколи с предмет "полагане на ВиК тръби" и полагане на "ВиК инсталация отводнителна". Освен това е установено, че издаденият касов бон за плащането е от нерегистрирано в НАП фискално устройство. И тук аналогични са доводите, изложени по-горе за доставките от "Дори груп" ЕООД, доколко предмета на услугите също е СМР и липсва каквато и да е яснота къде са извършвани тези дейности, кой ги е извършвал и с какви материали. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че право на данъчен кредит по обсъжданите доставки не е налице. По доставките от "Воксем" ЕООД с предмет на фактурите блузи, панталони, якета, тениски, обувки и колани не са представени дори приемо-предавателни протоколи. Липсва и разплащане. Неустановено е дали с тези стоки е извършена последваща реализация, което би подкрепило твърдяното наличие на право на данъчен кредит. Настоящият състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд за това, че първата и най-важна предпоставка, за да се упражни правото на данъчен кредит, е именно установяване реалността на доставката. Твърдение в обратния смисъл, каквото е направено в касационната жалба, е лишено от каквато и да е икономическа и правна логика и подменя основните принципи на фунциониране на системата на ДДС изобщо. Издаването само на фактура, без да се докаже реалното извършване на доставката, има за правна последица единствено за нейния съставител - лицето е длъжно да внесе начисления данък в бюджета. Получателят обаче носи тежестта на доказване в процеса, че е упражнил правото на ползване на данъчен кредит законосъобразно, защото е осъществил реална икономическа операция, свързана с икономическата му активност. За нито една от доставките реалност не е установена в случая. Правилни са и изводите на съда в частта, с която е потвърдил РА в частта на определените задължения за корпоративен данък и са извършени преобразувания на финансовия резултат за 2012 г. с позоваване на доказателствата, събрани в хода на предходно ревизионно производство, в което е съставен РА № 2161300044/26.04.2013 г. на ТД на НАП - София. Неоснователно е твърдението в касационната жалба /единствено такова водещо към незаконосъобразност на решението в тази му част/, че е недопустимо да се приобщават доказателства по акт, който не е влязъл в сила. В случая е приложимо решение от 31.01.2013 г. на СЕС по д. № С- 642/11 г., т. 45, в което се приема, че дори и да е налице влязъл в сила РА, органите на данъчната администрация, респективно - решаващият съд, следва да съобразят и всички други доказателства, свързани със същите доставки, ако те са относими към премета на спора. По аргумент на по-силното основание в случая, след като дори не е налице влязъл в сила РА, съдът е длъжен да съобрази всички събрани в производството по съставянето му доказателства, чрез които да мотивира своя акт. Ако цитираният ревизионен акт бъде отменен, това ще бъде основание касаторът да иска отмяна на настоящото решение в частта по ЗКПО. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на АС-СГ за законосъобразност на РА, като твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховен административен съд, Второ отделение