Решение № 11320 от 8.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4078/2011 г.

Решение № 11320 от 8.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4078/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Данаил Симеонов Бракьовски, против Решение от 09.07.2010 г., постановено по адм. д. № 5330/2006 г., по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Г" състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Тодор Стойчев Тодоров, Цветан Трайков Игнов и Елица Александрова Колакова, всичките от гр. София, против Заповед № РД-09-50-1275/02.12.2005 г., на Главен архитект на гр. София за одобряване на план за улична регулация на улица от о. к. 659а до о. к. 659б, създаване на УПИ ХII-2090, 2091, 2148, 2162, кв. 138, м. "Кръстова вада-Обслужващи обекти на Околовръстен път", съгласно приложен проект и изменение на план за застрояване на новосъздаден УПИ ХII-2090, 2091, 2148, 2162 за офис, изложбена зала и магазини, кв. 138, м. "Кръстова вада-Обслужващи обекти на Околовръстен път", съгласно приложен проект. Съдът е отменил Заповедта като незаконосъобразна. Решението е неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е направил изводите си като е приел, че оспореният административен акт е без мотиви и постановен при неизяснена фактическа обстановка, а от там и при нарушаване на материално-правните норми във връзка с конкретния казус. Съгласно трайната практика на ВАС мотивите на административните актове могат да се съдържат както в предходни такива, така и в самата преписка във връзка с изготвянето на акта. В атакуваната Заповед са посочени правните и фактически основания за издаването й, налице е и приложена графична част. Фактическите основания са посочени в Протокол на ОЕСУТ № ЕС-Г-125 от 25.10.2005 г., който протокол е посочен като основание за издаване на Заповедта. Съгласно изискването на чл. 142 АПК законосъобразността на административните актове се преценява към момента на издаването им. С обжалвания административен акт не се одобрява улична регулация на Софийски околовръстен път, която е одобрена с друг административен акт. Видно от разпоредителната част на оспорения административен акт - одобрява се проект за изменение на улична регулация по отношение на достъп до новообразуван УПИ, а не се одобрява нов план за регулация на Софийски околовръстен път. Логично се налага правният извод, че имотите на жалбоподателите не са засегнати от предвиждане на процесния план за обществени мероприятия. Императивно изискване на закона, чл. 14, ал. 4 ЗУТ, е че "урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк". Видно от графичната част на Заповедта - входът и изходът, предвидени в ИПРЗ за УПИ ХII представляват прекъсване на бордюра до ширината на тротоара, а не алеи или улици-тупик, както неправилно е приел в акта си първоинстанционният съд. ОЕСУТ е приел с ИПР имотите на жалбоподателите да влязат изцяло в уличната регулация на Околовръстен път, който път е I клас, съгл. легалното определение на чл. 77, ал. 1, т. 1 ЗУТ. За този клас се изисква локала с минимална ширина поне 4 метра. Тротоарът е в най-широката си част 5 метра и е законосъобразно и целесъобразно определен в ИПР. На практика с ИПРЗ се осигурява лице (изход) за УПИ ХII към околовръстен път. Относно възраженията за недопустимост на касационната жалба като просрочена - настоящата инстанция намира същите за неоснователни и недоказани. Нещо повече, касаторът представя убедителни доказателства за противното - налични са достатъчно данни за явното недобросъвестно отношение на връчителя на съобщението за изготвяне на съдебния акт. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че е постановено едно решение в резултат на неправилно тълкуване и прилагане на Закона. Издаденият административен акт е от компетентен орган, както и е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,