Решение № 16211 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7041/2009 г.

Решение № 16211 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7041/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Търговище, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно главен юрисконсулт Десислава Колева Кръстева, срещу Решение № 24 от 23.03.2009 г. по адм. дело № 14/2009 г. на Административен съд - гр. Търговище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение Административен съд - гр. Търговище е отменил писмена покана с изх. № 29-04-17 от 09.01.2009 г. на касационния жалбоподател, с която е направено искане лечебното заведение "Медицински център - ортопедия и травматология" ООД, гр. Търговище да възстанови сумата 737,00 лв., получена без правно основание, както и да заплати изтекли лихви върху нея в размер на 75,91 лв. За да постанови този резултат административният съд е приел от една страна, че сумата не е получена без правно основание, защото е била изплатена на лечебното заведение за извършени прегледи на задължително здравно осигурени лица (ЗЗОЛ), изпратени с направления от техните лични лекари, а от друга страна - че писмената покана е издадена на негодно правно основание (т. 215 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК, което било нищожен адм. акт). Решението е неправилно. Спорът между страните изисква отговор на няколко въпроса. Първият от тях е: допустимо ли е лекарите, които са на работа по трудови правоотношения едновременно в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ и в лечебно заведение за болнична помощ да извършват в лечебното заведение за извънболнична медицинска помощ контролни прегледи на пациенти (ЗЗОЛ), оперирани (и въобще лекувани) от тях в лечебното заведение за болнична помощ. При позитивен отговор на този въпрос следва да бъде даден отговор на втория въпрос: следва ли Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да заплаща отчетените от лечебното заведение за извънболнична помощ като амбулаторни прегледи, които по своята същност са контролни, ако е направила плащане на лечебното заведение за болнична помощ по съответните клинични пътеки за дължими от това лечебно заведение за болнична помощ до два контролни прегледа след дехоспитализирането на пациентите (ЗЗОЛ). От данните по делото е видно, че касационният жалбоподател на тези два въпроса е дал отрицателен отговор. Следователно имплицитното становище в писмената покана (експлицитно изразено в касационната жалба) е, че контролните прегледи на пациенти, получили болнична медицинска помощ в лечебно заведение за болнична помощ, следва да бъдат извършени в същото лечебно заведение, защото стойността на тези контролни прегледи е включена в цялостното плащане по съответните клинични пътеки. А провеждайки контролните прегледи в лечебното заведение за извънболнична медицинска помощ, но вече отчитайки ги като амбулаторни и то въз основа на направления бл. МЗ-НЗОК № 3, лекарите получават заплащане от двете лечебни заведения за една и съща медицинска дейност - контролни прегледи на лекувани от тях по клинични пътеки в болнично заведение ЗЗОЛ. Нито в мотивите на писмената покана, нито в хода на съдебното производство пред Административен съд - гр. Търговище, нито сега в касационната жалба директорът на РЗОК е изразил становище по въпроса защо в този случай счита, че неправомерното поведение е на лечебното заведение за извънболнична медицинска помощ и се е отклонил от правилото по т. 215 на Решение № РД-УС-04-127 от 27 декември 2007 година на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, като е приел, че няма правно основание за плащане на прегледите, отчетени от лечебното заведение за извънболнична помощ като амбулаторни, а по своето естество всъщност дължими контролни прегледи, но дължими не от това лечебно заведение, а от лечебното заведение за болнична помощ, на което те са били вече заплатени по съответните клинични пътеки. Доводът на лечебното заведение за извънболнична помощ (жалбоподател в производството пред ТщАС), че лекарите - специалисти са извършили прегледи на ЗЗОЛ въз основа на медицински направления бл. МЗ-НЗОК № 3, изисква задълбочено обсъждане, каквото не е направено от касационния жалбоподател. Генералният извод за неоснователност на плащането за амбулаторните прегледи не е обоснован с фактически и правни аргументи. Вероятно идеята на касационния жалбоподател е била, че подобна практика създава възможност за "източване" на средства от НЗОК, но не е посочил правилата - писани (нормативни или договорни) или неписани (морални), чието нарушаване прави недопустима тази практика. Съдът е длъжен въз основа на изразените становища по правния спор и представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК (арг. от чл. 168 АПК). Когато в изявленията на страните се съдържат фактически грешки и неясноти, съдът е длъжен да осъществи процесуално съдействие за тяхното отстраняване (чл. 171, ал. 3 АПК) и за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на делото (чл. 9, ал. 4 АПК). Тези правила, съставляващи ядрото на принципа за служебното начало в съдопроизводството по административни дела, е нарушил Административен съд - Търговище и в резултат на това нарушение посочените по-горе въпроси са останали неизяснени. Инвокираният с касационната жалба довод за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила е основателен - налице е това касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на административния съд следва да бъде отменено, а делото - върнато на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да бъде обсъден и въпросът допустим ли е косвен съдебен контрол за валидност на подзаконов нормативен административен акт, както и на отделни разпоредби от него (в случая т. 215 на Реш. № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК) по силата на чл. 17, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 АПК. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,