Решение № 7645 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4707/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката, чрез проц. му представител юрк. В. Атанасов, против решение 1289 от 27 февруари 2024 г., постановено по адм. д. 8795/2021 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. А. Г., против заповед РД 10-1189/24 юни 2021 г., на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е прекратено служебното й правоотношение като държавен експерт в Дирекция Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие, отдел "Квалификация и кариерно развитие" при МОН, с ранг I - ви младши, считано от 25 юни 2021 г., с причина за прекратяване - съкращаване на длъжността. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да обоснове извода си за незаконосъобразност на оспорения административен акт съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган по назначаване, в изискуемата писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но не е спазен материалния закон. Съдът подробно е коментирал съдържанието на понятието "длъжност в администрацията" и изискванията при приложение на фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, при изпълнението на които същата се счита премахната като нормативна позиция и съвкупност от функции, задължения и изисквания. В съответствие с доказателствения материал съдът обосновано е заключил, че в случая заеманата от Г. длъжност преди фиктивното й възстановяване не е съкратена, а е преместена в преобразувания от дирекция отдел Политики за стратегическо развитие към Дирекция Политики и стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие. Длъжността, заемана от Г., е продължила да съществува като нормативно определена позиция в посочената дирекция, част от която е и преобразуваната в отдел дирекция Квалификация и кариерно развитие, поради което в случая не е налице една от двете кумулативно предвидени от закона предпоставки, за да се приеме, че длъжността е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Изводите на съда в тази насока са правно издържани и се споделят изцяло от касационната инстанция. В мотивите на обжалваното решение е изложена подробно фактическата обстановка по спора и конкретно тази по повод изменението и допълването на Устройствения правилник на министерството, което е станало с Постановление на МС 18 от 06 февруари 2020 г. С Постановление на МС 70/02 март 2021 г. (обн. ДВ., бр. 20 от 09 март 2021 г.) е изменен и допълнен Устройственият правилник на МОН, като общата численост на персонала е намален още от 381 щ. бр. на 379 щ. бр. С първото посочено изменение в специализираната администрация е предвидено преструктуриране на две дирекции, като е обособена нова Дирекция Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие (чл. 39, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник), с обща численост от 16 щ. бр., която обединява функциите на Дирекция Политики за стратегическо развитие (11 щ. бр.) и Дирекция Квалификация и кариерно развитие (11 щ. бр.). В актуалния, след влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, Устройствения правилник, Дирекция Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие е с обща численост от 16 щ. бр., която обединява функциите на Дирекция Политики за стратегическо развитие (8 щ. бр.) и Дирекция Квалификация и кариерно развитие (7 щ. бр.). Със заповед РД-09-644/12 март 2021 г. на министъра на образованието и науката, издадена на основание Постановление на МС 70/02 март 2021 г. за изменение и допълнение на нормативни актове, е утвърдено длъжностното разписание на МОН в сила от 01 април 2021 г. Съгласно длъжностното разписание Дирекция Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие - с вакантна позиция за директор, с обща численост от 16 щатни бройки, е структурирана в два отдела: Политики за стратегическо развитие (8 щ. бр.) и Квалификация и кариерно развитие (7щ. бр.). Структурата на отдел Квалификация и кариерно развитие се състои от началник на отдел - 1 щ. бр., главен експерт - 5 щ. бр. и младши експерт - 1 щ. бр. Отдел Политики за стратегическо развитие се състои от началник на отдел - 1 щ. бр., държавен експерт 1 щ. бр., главен експерт -5 щ. бр. и младши експерт - 1 щ. бр. - вакантна позиция. Събрани са като доказателства по делото и са преценявани от съда длъжностните характеристики на длъжностите държавен експерт в дирекция Квалификация и кариерно развитие, тази която е била преструктурирана с Устройствения правилник, и длъжностните характеристики на длъжност държавен експерт в отдел Политики за стратегическо развитие при дирекция Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие. Реалното съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл изисква наличието две кумулативни предпоставки: а/премахване на длъжността като нормативно определена позиция и б/ прекратяване на системата от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика за длъжността и/или тяхното изменение да е толкова значително, че да дава основание да се приеме наличие на качествено нова длъжност. Предвид това, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Намаляване обема на дейността на съответната администрация се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. Намаляването на щатните бройки за определена длъжност е форма на реално съкращаване на длъжността като нормативно определена позиция. В настоящият случай, съдът правилно е обосновал извод, че не е налице закриване на структурата, в която държавния служител е работил, а е налице преобразуване чрез обединяване на дирекцията, в която е работил с другата дирекция, при запазване на възложените функции. Настоящият съдебен състав намира, че тази преценка на съда е правилна и обоснована. Правилен е изводът на съда, че заеманата от държавния служител длъжност държавен експерт преди фиктивното й възстановяване не е съкратена, а е преместена в преобразувания от дирекция отдел Политики за стратегическо развитие към дирекция Политики и стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие. Тя е продължила да съществува като нормативно определена позиция в новосъздадената дирекция, независимо от различията в областите на действие на длъжността в този посочен отдел, който обаче е част от нея, а тя обединява областите на действие и на предишните две дирекции, и са налице сходни основни цели - изготвяне на анализи, становища и предложения във връзка с прилагането и разработването на законови и подзаконови нормативни актове в системата на министерството. Действително, налице са различия в областите на действие на длъжността според новата длъжностна характеристика, които са обусловени от дейността на структурата, в която е преместена длъжността, но тези функции и задължения е не са толкова значително изменени, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да налагат извод за качествено нова длъжност. Напротив, възложени са сходни задачи, дейности и цели в областта на училищното и предучилищното образование, което обуславя извод, че в случая не е налице и втората кумулативно предвидена предпоставка за законосъобразно съкращаване на длъжността. За да бъде то законосъобразно, същото е трябвало да бъде извършено след приемане на ново действащо длъжностно разписание на МОН, в сила след датата на възстановяване на В. Г. на длъжността. Съставът на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл не е реализиран, поради което оспорената заповед се явява материално незаконосъобразна. Преценката за необходимостта и вида на структурната промяна, броя и вида на предвидените и запазени длъжности, при съобразяване с приетата структура и нормативно определена численост на служителите, се извършва в рамките на оперативната самостоятелност на органа. Съкращението в щата предполага оптимизиране на работата като дейността се организира по начин, по който функциите и задачите да се изпълняват в пълен обем, но с по-малък брой служители. В случая при упражняване на правомощието си да извършва преструктуриране на управляваната от него администрация, с оглед оптимизиране на дейността й, административният орган не се е съобразил с принципа за съразмерност, визиран в чл. 6 АПК. Действията на министъра на образованието и науката, са в отклонение от принципа за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, предвиден в чл. 6, ал. 1 АПК, тъй като не са подчинени на оптимизиране на дейността на администрацията, а са насочени към постигане на цел, различна от законово предвидената. Поради това настоящият състав приема, че не са изпълнени материално-правните условия по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като липсва реално съкращаване на длъжността. Оспорената заповед е издадена и при явно несъответствие с целта на закона, което води до нейната незаконосъобразност. Съдът правилно е приел, че отправеното към жалбоподателката предложение за преназначаване на основание чл. 82а ЗДСл на длъжност, която не съществува в отдел Квалификация и кариерно развитие съгласно длъжностно разписание на МОН, в сила от 01 април 2021 г., сочи на действия на органа, насочени по същината си именно към прекратяване на служебното правоотношение с конкретния служител, поради което обосновано е направил извод, че правомощията на органа по назначаването са упражнени превратно и не са в съответствие с целта на закона. Отмяната на процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя има за последица възстановяването на служителя на заеманата предишна длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. Лицето, чието служебно правоотношение е било незаконосъобразно прекратено след отмяната на съответния административен акт следва да бъде възстановено на заеманата длъжност, като извършените структурни и персонални промени в администрацията в периода от време от датата на издаване на отменената заповед за прекратяване на служебно правоотношение до датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяната му, не следва да са пречка пред органа по назначаването да изпълни влязлото в сила съдебно решение. С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, то се възстановява по силата на закона. Законна последица от възстановяването е уредена и в чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл, който предвижда, че органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника по касация ще следва да се присъдят разноски в размер на 2000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства договор за правна защита и съдействие от 08 април 2024 г. Въпреки своевременното възражение за прекомерност от страна на касатора (формално и бланкетно по своя характер), съдът намира, че претендираният размер от 2000 лева не е прекомерен и следва да бъде присъдено в пълния му размер. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав