Решение № 1621 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11366/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Р. и Т. Й. Р. против решение 1104/1.10.2024г., постановено по адм.д. 153/24г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отхвърлено оспорването им срещу заповед ЗК-772/25.4.2024г. на кмет на община Силистра, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: Басейн с приблизителен обем 45-48 м3, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68299.501.199 по КККР на [населено място], община Силистра. Касаторите твърдят, че решението е неправилно. Административен съд Силистра не бил възприел основното възражение на жалбоподателите в първата инстанция, че наредения за премахване обект не представлявал строеж, същият бил преместваем обект поради което неговата законност не следвало да се преценява на тази плоскост. Искат отмяна на решението, отмяна на заповедта и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кмет на община Силистра не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че правилно нареденият за премахване обект е възприет от административния орган като строеж, за който макар да не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, липсва издадено разрешение за строеж, което го характеризира като незаконен. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил оспорването й. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обектът на заповедта е строеж, а не преместваем обект, а доводите в обратен смисъл изложени в касационната жалба са неоснователни. Предвид установите характеристики на обекта, правилно същият е квалифициран от административния орган и от съда като строеж по смисъла на закона. Басейнът по своето предназначение и вид е определен изрично в закона като "строеж" от шеста категория, в който смисъл са разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ЗУТ. За басейни с обем до 100 куб. м. не се изисква одобряване на инвестиционен проект, но е задължително издаването на разрешение за строеж, както и становище на инженер конструктор, каквито документи в случая липсват. Процесният обект не отговаря на изискванията за преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, във връзка с § 5, т. 80 ДР ЗУТ, както правилно е приел съдът. Правно неприемливо и житейски абсурдно е твърдението, че процесният басейн е подвижен /подлежащ на преместване обект. Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ за да бъде възприет за преместваем обектът, същият следва да е закрепен временно върху терена и да съществува възможността да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен. От изслушаната съдебно-техническа експертиза става ясно, че дъното на басейна е стоманобетонова плоча, а стените му са изградени от бетонови блокчета, върху които е монтирана ламарина, покрита с PVC фолио. Следователно не е възможно да бъде преместван в пространството, без да загуби своята индивидуализация. Налице е строеж, извършен без да е разрешен, което го характеризира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед годината на изграждането му /след декември 2019г./ не е налице нито една от хипотезите на търпим строеж по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което правилно е разпоредено неговото премахване. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд Силистра е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,