Решение № 10194 от 30.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3579/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. И. С. чрез адвокат Вълчев против решение 1062 от 01.02.2024 г. по адм. дело 1413/2023 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против заповед РД-02-09-113 от 06.04.2023 г. на кмета на община Кричим, с която на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ, на А. И. С. е наредено да премахне незаконен строеж: Търговски обект - магазин с вход откъм [улица], един етаж, изграден в югозападната част на имот с идентификатор 39921.502.124 по КККР на град Кричим, за част от който е отреден УПИ IV-69 и УПИ I-69 (в които попада строежът), кв.130 по действащия регулационен план на град Кричим, с административен адрес: град Кричим, [улица]. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Кричим да бъде отменена. Ответникът кмета на община Кричим чрез адвокат Стойчев оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по жалба на А. И. С. от град Кричим срещу заповед РД-02-09-113 от 06.04.2023 г. на кмета на община Кричим, с която на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ, на А. И. С. е наредено да премахне незаконен строеж: Търговски обект - магазин с вход откъм [улица], един етаж, изграден в югозападната част на имот с идентификатор 39921.502.124 по КККР на град Кричим, за част от който е отреден УПИ IV-69 и УПИ I-69 (в които попада строежът), кв.130 по действащия регулационен план на град Кричим, с административен адрес: град Кричим, [улица]. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че процесният магазин няма характеристиките на преместваем обект по § 5, т.80 ДР ЗУТ. Цитираната правна норма дава легалното определение на понятието преместваем обект и това е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя; преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Според съда, процесният магазин категорично не отговаря на посочените изисквания, доколкото вещото лице изрично заявява, че липсата на визуален достъп до основите на сградата и начина на фундиране на конструктивните елементи с терена не прави невъзможна преценката относно характеристиката на постройката, защото конструкцията е индивидуална, сглобена в имота от отделни елементи от различен вид и не може да се отдели от повърхността в своята цялост без да загуби индивидуализацията си, съответно не може да се пренесе и ползва на друго място. Т.е., процесната постройка не е преместваем обект, защото не може нито да бъде отделена от повърхността, нито да бъде премествана в пространството без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползвана на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползвана на мястото, от което е отделена, като премахването ще измени трайно субстанцията на обекта, т.е., по отношение на процесната постройка липсват съществени елементи от понятието за преместваем обект съгласно § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Съдът е установил, че процесната постройка отговаря на изискванията на § 5, т.38 ДР ЗУТ, даваща легалното определение на понятието строежи - това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал.1 ЗКН и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Съдът е приел, за безспорно установено, че в случая се касае за незаконен строеж, доколкото съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Процесният строеж е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без разрешение за строеж и представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ. Решението на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед РД-02-09-113 от 06.04.2023 г. на кмета на община Кричим, с която на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ, на А. И. С. е наредено да премахне незаконен строеж: Търговски обект - магазин с вход откъм [улица], един етаж, изграден в югозападната част на имот с идентификатор 39921.502.124 по КККР на град Кричим, за част от който е отреден УПИ IV-69 и УПИ I-69 (в които попада строежът), кв.130 по действащия регулационен план на град Кричим, с административен адрес: град Кричим, [улица], е издадена от компетентен орган. Останалите изводи на първоинстанционния съд за законосъобразност на издадената заповед и за отхвърляне на жалбата също са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, който представлява Търговски обект - магазин с вход откъм [улица], един етаж, изграден в югозападната част на имот с идентификатор 39921.502.124 по КККР на град Кричим, за част от който е отреден УПИ IV-69 и УПИ I-69 (в които попада строежът), кв.130 по действащия регулационен план на град Кричим, с административен адрес: град Кричим, [улица]. Строежът в този вид е изграден през 2012 г. без одобрен проект и разрешение за строеж. При тези факти административният съд правилно приема, че нареденият за премахване обект, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционен проекти и издаване на разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са представени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че макар административният орган да не е установил с точност годината на изграждане на процесния магазин, по безспорен начин се установява, че той не е отразен в предходните и в действащия устройствен план от 1996 г. на град Кричим, както и в кадастралната карта от 2009 г. От друга страна, по делото е налице саморъчна декларация на жалбоподателката, че процесният магазин е изграден от нея самата през 2012 г., т.е., декларацията не противоречи на другите писмени документи, представляващи част от административната преписка по издаване на оспорената заповед, и доказва, че административното производство е водено срещу собственика и възложителя на процесния строеж. Съответно въз основа на констатацията, че процесната сграда не е отразена в ПУП и в кадастралната карта административният орган е направил извод, че тя не е търпим строеж по смисъла на § 16 ПРЗ ЗУТ и § 127, ал.1 ПРЗ ЗИД ЗУТ и подлежи на премахване. Като изграден след 2012 г. строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Неоснователен е доводът на жалбоподателката за липса на точно описание на разпоредения за премахване строеж. Местоположението на строежа според окомерната скица от констативен акт 1 от 01.03.2023 г. и според заключението на вещото лице е едно и също, а посочените от вещото лице размери на строежа не се различават съществено от тези по констативния акт с изключение на височината на постройката, която в заключението на вещото лице е дадена до стрехата, докато в констативния акт е посочена височина на билото, т.е., не е налице невярно или неточно описание на характеристиките на процесния строеж, което да не дава възможност по безспорен начин да се определи кой точно строеж е разпореден за премахване с процесната заповед. Още повече, че на място липсват други строежи, които да правят невъзможна идентификацията на процесния магазин. В този смисъл не е налице твърдяното нарушение на чл.59, ал.2, т.4 и 5 АПК. Следва също да се посочи, че от допуснатата СТЕ, заключението на вещото лице по която не е оспорено от страните и е прието от съда, се установява, че процесният обект не отговаря на условията на т.80 от § 5 ДР ЗУТ, тъй като не е донесен и монтиран цял на мястото, на което се намира в момента, а конструкцията му е индивидуална, сглобена в имота от отделни елементи от различен вид и не може да се отдели от повърхността в своята цялост без да загуби индивидуализацията си и да се пренесе и ползва на друго място. Вещото лице също е изследвало устройствените планове на град Кричим и потвърждава верността на извода на административния орган, че процесният строеж не е отразен нито в предходните планове, нито в действащия ПУП, нито в кадастралния план от 2002 г., нито в кадастралната карта от 2009 г. Според вещото лице действащият ПУП не предвижда основно или допълващо застрояване на мястото, на което се намира процесния строеж. В същото време се установява, че процесната постройка отговаря на изискванията на § 5, т.38 ДР ЗУТ, даваща легалното определение на понятието строежи - това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 ЗКН и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Съответно процесната надземна постройка категорично представлява строеж. Обстоятелството, че строежът представлява магазин - търговски обект по своето предназначение, не го прави автоматично преместваем обект по смисъла на чл.56 ЗУТ, в какъвто смисъл е защитната теза на жалбоподателката, доколкото преместваем обект по чл.56 ЗУТ е този, който отговаря на изискванията на § 5, т.80 ДР ЗУТ без оглед на конкретното предназначение, за което се използва. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. Направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна е своевременно, но такива не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за това. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,