Решение № 17412 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9750/2013 г.

Решение № 17412 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9750/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция " ОДОП" - гр. Варна срещу Решение № 1323/27.05.2013 г., постановено по адм. дело № 734/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 1202802/23.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 852/18.01.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с която на "Дженерал Трейдинг анд Пръдакшън" ООД, Русе. са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 06.2011 г., м. 07.2011 г. в размер на 34 719.89 лв. за декларирани ВОД на стоки към "ECOLOGICAL PARTNERSHIP NT" Ltd Англия. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на съда относно реалното осъществяване на спорните ВОД са формирани при неизяснена фактическа обстановка. Намира, че не са налице основания за анулиране на спорните фактури, а представените писмени потвърждения са съставени за целите на процеса. Сочи, че в представените товарителници липсва подпис на получател, поради което те не установяват предаването на стоките. В тези насоки излага подробни аргументи, които обосновават тезата му, че декларираните ВОД не са извършени, поради което моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу издадения РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Дженерал Трейдинг анд Пръдакшън" ООД, гр. Русе, в срока по чл. 163, ал. 2 вр. с чл. 228 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК с писмен отговор оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като на основание чл. 218 от АПК прецени валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството по адм. дело № 734/2013 г. по описа на Административен съд - Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 1202802/23.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 852/18.01.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с която на "Дженерал Трейдинг анд Пръдакшън" ООД, гр. Русе са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 06.2011 г. и м. 07.2011 г. в размер на 34 719.89 лв. за декларирани ВОД на стоки към "ECOLOGICAL PARTNERSHIP NT" Ltd Англия. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Този извод е формиран след като решаващият състав е установил, че през данъчни периоди юни и юли 2001 г. ревизираното лице е декларирало извършени ВОД на стоки - пилешки топки по 9 бр. фактури към британското дружество "FAO ROBERT IRWIN ECOLOGIAL PARTNERSHIP" Lmd. След като е констатирано, че същото е с невалиден VIN, ревизираното лице, FAO ROBERT IRWIN ECOLOGIAL PARTNERSHIP" Ltd и "ECOLOGICAL PARTNERSHIP NT" Ltd са сключили тристранно споразумение, с което са уточнили, че визираните фактури са погрешно издадени на FAO ROBERT IRWIN "ECOLOGIAL PARTNERSHIP" Ltd вместо към "ECOLOGICAL PARTNERSHIP NT" Ltd. С Протокол № 1/29.11.2011 г. тези фактури са анулирани и са издадени нови такива с получател "ECOLOGICAL PARTNERSHIP NT"Ltd., чийто законен представител писмено е потвърдил получаването на стоките, предмет на коментираните доставки. Те са отразени от ревизираното лице в дневника за продажбите за ноември 2011 г., ведно с анулирането на фактурите от м. 06. и м. 07.2011 г., а в хода на ревизията са събрани и доказателства, че в процесните периоди "Белтранс" ЕООД, "Металстрой" ООД, "Медиа транс" ООД, чрез посредничеството на "Ди Ейч Ел Експрес България" ООД и "Тунела - Гергов, Ботев", по заявка на австрийска спедиторска фирма - "ЛКВ Валтер" са извършили транспортни услуги на ревизираното лице, за които са издадени приложените международни товарителници. При тези констатации, органът по приходите е отказал да признае реалното извършване на ВОД, като е приел, че получателят по тях няма валиден VIN, не е установено получаването на стоките от "ECOLOGICAL PARTNERSHIP NT" Ltd, плащанията са извършени от трето лице - "AVIAN PRODUCTS LIMITED" и неправилно е извършено коригиране на издадените първоначални фактури, без да е спазен редът по чл. 116 от ЗДДС. При тази фактическа установеност, съдът е преценил, че събраните доказателства установяват първата предпоставка по чл. 45 от ППЗДДС - наличие на издадени фактури с получател, регистриран по ЗДДС. Счел е, че представените ЧМР и писмени потвърждения към всяка от новоиздадените фактури доказват транспортирането и получаването на стоката на територията на дружа държава - членка, с оглед на което е приел, че спорните ВОД са реално извършени и с РА незаконосъобразно е начислен ДДС със ставка 20 % за тях. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. По аргумент от чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС, в действащата редакция съобразно ДВ, бр. 10/2011 г., която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава - членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два алтернативно предвидени правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. При осъществен транспорт от трето лице за сметка на доставчика, приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС, която обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ. В тази хипотеза наличието на писмени потвърждения от получателя е ирелевантно, поради което и обсъждането им е безпредметно В случая, за осъществената доставка са издадени 9 бр. фактури, които впоследствие са анулирани заради погрешно посочено наименование и адрес на получателя. Разпоредбата на чл. 116 от ЗДДС не урежда изрично всички хипотези на погрешно съставени данъчни документи, поради което извън случаите по ал. 2 и 3 от разпоредбата, следва да се приеме, че "погрешно съставени" са всички данъчни документи, в които неточно е попълнен някой от задължителните им реквизити. Сред тях са и името и адреса на получателя на доставката, поради което неоснователен е доводът на касатора, че ангажираните доказателства не установяват наличието на основание за анулиране на погрешно съставените първоначални фактури. Процедурата по чл. 116 от ЗДДС има за цел отстраняване на допуснатите грешки при съставянето на данъчни документи, а съобразно чл. 126 от ЗДДС допуснатите грешки в подадените справки-декларации вследствие неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 се коригират по реда на ал. 2 и ал. 3. В случай, че грешките са установени до изтичане на срока за подаване на справката-декларация се поправят, като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл. 125 и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, а в останалите случаи, грешките при декларирането се поправят, като лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена. В Приложение № 12 към чл. 113, ал. 4 от ППЗДДС се указано, че в случаите, когато се анулира документ (фактура или известие към фактура) след периода, в който е издаден, той се включва във файл на издателя, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак. Документът се описва в дневника за покупки на получателя, касаещ данъчния период, през който е анулиран документът, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак. Всички тези изисквания са спазени от ревизираното лице при анулирането на фактурите, поради което правилен е изводът на съда за установеност на първата предпоставка по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС за установяването на реалното извършване на спорните ВОД. Недоказано от ангажираните доказателства обаче е останало транспортирането на стоката по спорните фактури в друга държава членка и физическото й напускане на пределите на страната. Тъй като в представените международни товарителници не е посочен номерът на съответната фактура, нито е положен подпис за получател, то не би могло да се приеме, че именно стоката - предмет на изследваните ВОД, е получена от превозвачите. Действително, по аргумент от чл. 9 от ратифицираната и влязла в сила за България Конвенция за договора за международни автомобилни превози, международните товарителници се ползват с материална доказателствена сила относно факта на получаването на стоката от превозвача, но ангажираните доказателства не установяват коя е получената стока и идентитетът й с тази, предмет на спорните ВОД. Ето защо, като е приел за установено тяхното реално осъществяване, първоинстанционният съд е постановил необосновано и противоречащо на материалния закон решение, което като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него, настоящата инстанция следва да постанови друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата срещу оспорения РА се отхвърли. Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 1 144.40 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 ат АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение