Решение № 3127 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2013 г.

Решение № 3127 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Аднан Ахмад, гражданин на Пакистан чрез адв. Ст. Димов против решение № 2970 от 7.05.2013 г., постановено по адм. дело № 11331/2012 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. По делото е постъпила втора касационна жалба, подписана от самия чужденец, с която се цели същият правен резултат, но се развиват допълнителни доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение, базирани на Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец - ВКБООН /Наръчника/. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Аднан Ахмад не се явява . Представлява се от адв. Димов, който поддържа касационните жалби, а по същество твърди неправилност на обжалваното решение по съображения, подробно развити в жалбите. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не представя писмени бележки по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Аднан Ахмад срещу решение № 731/1.11.2012 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при съблюдаване на административнопроизводствените правила. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производство пред административния орган и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на Аднан Ахмад не съществуват никакви заплахи от каквото и да било естество - нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Аднан Ахмад и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ и от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие, резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. За да стигне до този извод, съдът е приел, че, актуалната политическа ситуация в Пакистан, въпреки спорадичните актове на насилие, каквито са атентатите, не може да се квалифицира като състояние на "въоръжен конфликт" . Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС - София град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ . Изнесените от Ахмад факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на чужденеца за наличие на постоянна заплаха за живота му, тъй като бил обект на преследване от "недържавен агент на преследване". Посочените в бежанската история факти - противопоставянето на роднините срещу връзката на Ахмад с момиче - шиит и заканите от страна на бащата срещу сина в случай не изпълни волята му да сключи брак с посочена от него годеница - сунит, не могат да се квалифицират като преследване от "недържавен агент" по смисъла на Наръчника. Наведените от молителя причини да не се завърне в родината си са по-скоро от битов и семеен характер, отколкото от характера, посочен в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Ахмад за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства чужденецът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. По делото, включително и в касационната инстанция, не са представени нови справки за различна политическа ситуация в Пакистан спрямо ситуацията в държавата по произход, коментирана и съобразена от АССГ. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба, предявена от процесуалния представител на чужденеца, за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Съдът е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, събрал е всички относими към искането за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут доказателства, обсъдил е същите поотделно и в тяхната цялост, изложил е подробни мотиви и за противоречивите данни, съдържащи се в трите проведени интервюта с чужденеца. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,