Решение № 5953 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14183/2017 г.

Решение № 5953 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14183/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Медицински център [фирма], [населено място], представлявано от управителя Г. Т., чрез пълномощник адв. Д., срещу Решение № 1699/18.10.2017 г., по адм. дело № 726/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на Медицинския център против отказа на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) гр. Пловдив да се уважи изцяло молба вх. № 29-04-55-4/18.01.2017 г., с която са поискани от дружеството регулативни стандарти за СМД, ММД и ВСМД за първото тримесечие на 2017 г. В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата, касационният жалбоподател моли първоинстационното решение да бъде отменено, евентуално върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Страната претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пловдив, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото събрани пред първата инстанция и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо страна, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С Решение № 1699/18.10.2017 г., постановено по адм. дело № 726/2017 г. Административен съд Пловдив, е отхвърлил жалбата на Медицински център [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] против мълчалив отказ на директора на РЗОК - Пловдив да се уважи изцяло искането с вх. № 29-04-55-4/18.01.2017 г. за увеличаване на определените с Протокол № 1/03.01.17 г. регулативни стандарти за СМД, МДД и ВСМД за първо тримесечие на 2017 г., последван от изричен такъв, обективиран в писмо изх. № 29-04-55-4 от 28.02.2017 г. на директора на РЗОК - Пловдив. Установено е от първоинстанционният административен съд, че [фирма], [населено място], за 2015 г. се явява изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по смисъла на чл. 58 от Закона за здравното осигуряване. В това му качество дружеството е сключило договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ № 162318 от 17.02.2015 г. с оправомощеното по закон лице - директора на РЗОК - Пловдив. Съгласно него, възложителят е задължен да упражнява контрол върху изпълнението на този договор и оказваната медицинска помощ по Закона за здравното осигуряване. В изпълнение на договореното, страните са подписали двустранен Протокол - приложение № 1/03.01.2017 г. за определяне на броя на назначаваните СМД, стойността на МДД и броя на медицинско направление за ВСМД на изпълнителя на СИМП за първото тримесечие на 2017 г. Страните са подписали на дата 17.05.2016 г. допълнително споразумение към договор № 162318 от 17.02.2015 г., съответно Приложение № 1 във връзка с изпълнение на допълнителното споразумение, както и споразумение от дата 01.02.2017 г. относно оказване на специализирана извънболнична помощ за 2017 г. С молба вх. № 29-05-55-4/18.01.2017 г. до директора на РЗОК- Пловдив управителят на лечебното заведение, моли да бъдат отпуснати допълнителни направления като сочи, че за нормалното функциониране на дружеството за първото тримесечие на 2017 г. са необходими стандарти за назначаване на СМД, МДД и ВСД, както следва: бланка № 3 – 2 060 бр.; бланка № ЗА – 766 бр. и МДД – 15 600 лв. Установено е пред първоинстанционния съд, че по подаденото заявление с вх. № 29-05-55-4/18.01.2017 г. на Медицински център [фирма], са били отпуснати допълнителен брой регулативни стандарти, съответно допълнително 90 броя за СМД, 44 броя за ВСМД и 2 211 лева за МДД. За последното действие от страна на РЗОК – Пловдив, касационният жалбоподател е изрично уведомен с писмо изх. № 29-04-55-4/28.02.2018 г. издадено от директора на РЗОК – Пловдив. С оглед на приетите за доказани правнорелевантни факти, съдът е отхвърлил жалбата на Медицинския център срещу мълчаливия отказ на директора на РЗОК – Пловдив, последван от изричен такъв, да уважи изцяло искането за предоставяне на допълнителни регулативни стандарти, по договора за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Оспореното пред настоящата съдебна инстанция първоинстационно решение е правилно. По подадената от Медицински център [фирма] молба с вх. № 29-04-44-4 от 18.01.2017 г. по описа на РЗОК –Пловдив, първоначално е формиран мълчалив отказ, доколкото директорът на РЗОК - Пловдив не се е произнесъл в едномесечния за това срок по арг. от чл. 57, ал. 7 от АПК. На дата 28.02.2018 г. е последвал изричен отказ на административния орган да увеличи регулативните стандарти за разликата над 2211 до 15 600 бр. ММД- НЗОК № 4, за разликата над 90 до 2060 Бланка МЗ - НЗОК № 3 и за разликата над 44 до 766 Бланка МЗ - НЗОК № 3 а. Формираният по - рано мълчалив отказ за тази разлика по арг. от чл. 172, ал. 3 от АПК е приравнен по правни последици на изричния отказ, дори да не отговаря на изискванията за форма и съдържание на акта по смисъла на чл. 59 от АПК. Подадената жалба срещу формирания мълчалив отказ е допустима и с оглед разясненията в т. 8 от Постановление № 4 от 22.09.1976 по гр. д. № 3 от 1976 г. на Пленума на ВС. Административният отказ в писмото от дата 28.02.2018 г. до Медицинския център изрично посочва, че заявените допълнително стандарти многократно надвишават първоначално възложените с Протокол от 03.01.2017 г., не е доказана тенденция за нарастване на преминали остри случаи, нововзети диспансерни пациенти и др. конкретни искания, които да обосноват нуждата от тези допълнителни стандарти. Поради това доводите на касатора, че оспореният отказ е немотивиран, позовавайки се на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са неоснователни. Обосновано и въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционния съд приема, че не са налице основания за отмяна на формирания отказ на директора на РЗОК –Пловдив да увеличи определените за първото тримесечие на 2017 г. регулативни стандарти, за посочената по – горе разлика. В случая искането на касационният жалбоподател е частично удовлетворено и на база извършено преразпределение на резерва, са му отпуснати допълнително 90 броя за СМД, 44 броя за ВСМД и 2 211 лева за МДД. От подаденото от управителя на медицинския център заявление за отпускане на допълнителни регулативни стандарти се установява, че в него липсват конкретни съображения, защо страната счита, че следва да й се отпуснат тези допълнителни стандарти в твърдяния размер. Такива обстоятелства, които да обосноват нуждата от исканото увеличение и съответно ангажиране на доказателства, страната не сочи до приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция (чл. 142, ал. 2 от АПК), респ. такива не се съдържат и в административната преписка, по която е постановен изричния отказ за формираната разлика. С оглед на изложените от настоящата съдебна инстанция съображения, следва да се приеме, че жалбата на Медицински център [фирма], [населено място] срещу Решение № 1699/18.10.2017 г., по адм. дело № 726/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, е неоснователна. Не се установиха касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд и същото като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касационният жалбоподател не се присъждат поисканите по делото съдебни разноски. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,