Решение № 4685 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15222/2009 г.

Решение № 4685 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15222/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Бисерка Стоянова Донкова от гр. София, чрез пълномощника й адв. Ваня Дончева, срещу решение № 124 от 19.06.2009 г., постановено по адм. д. № 164/2007 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, с искане за отмяната му, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Цветан Недялков Цолов, чрез пълномощника си адв. Калина Беркова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Останалите ответници - Недялко Емилов Донков, Христо Емилов Донков, началника на Столична РДНСК, както и кмета на Столична община, не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Бисерка Стоянова Донкова срещу заповед № ДК-04-104/13.11.2006 г., респ. заповед № ДК-04-118 от 18.12.2006 г. (като неразделна част от първата), на началника на Столична РДНСК, с която е оставено в сила разрешение за строеж (РС) № 107 от 19.12.2003 г. на главния архитект на район "Искър" при Столична община, относно строеж "Допълващо застрояване - шивашко ателие за машинна бродерия" в УПИ ХI-486, кв. 2 по плана на с. Бусманци, район "Искър" - Столична община, с възложител Цветан Недялков Цолов, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта и потвърденото с нея РС са издадени от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Въз основа на доказателствата е приел, че не са нарушени чл. 183, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, тъй като новият строеж е върху собствен на възложителя Цветан Цолов недвижим имот, а не върху съсобствен такъв и че строежът представлява самостоятелна сграда, а не надстройка и/или пристройка към сградата на основното застрояване в същия имот. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че при издаване на оспореното пред началника на Столична РДНСК РС № 107/19.12.2003 г., на името на ответника Цветан Недялков Цолов, са спазени законовите изисквания на чл. 148, във вр. с чл. 41 и чл. 42 от ЗУТ, регламентиращи постройките на допълващото застрояване. РС е предшествано от виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ, както и от изработени и одобрени инвестиционни проекти за строеж "Допълващо застрояване - шивашко ателие за машинна бродерия" в УПИ ХI-486, кв. 2 по плана на с. Бусманци, район "Искър" при СО, при спазване на законовите изисквания за отстояния, плътност и интензивност на застрояването в този урегулиран поземлен имот. В издадената виза и одобрени проекти, постройката представлява самостоятелна сграда, допряна до узаконената стопанска сграда от юг, без връзка с нея и с построената в същия имот жилищна сграда. От заключението на приетата без възражения съдебно-техническа експертиза са потвърдени относимите към спора правно релевантни факти, а именно, че строежът е изпълнен на място, съгласно издадените и одобрени строителни книжа, че представлява сграда на допълващо застрояване в УПИ ХI, която е самостоятелна постройка, с отделни входове, без връзка с допряната до нея стопанска сграда. Собственик на УПИ ХI, съгласно нот. акт № 00, т. II, д. № 166/2002 г. е само и единствено ответникът Цветан Цолов. Последният, съгласно представените по делото доказателства, е собственик още на първия (надприземен) и на таванския етаж от жилищната сграда, построена в същия имот, както и на стопанската сграда в него. Касаторката Донкова, съобразно нот. акт № 20, т. I, д. № 20/2003 г., е собственик на 4/6 ид. ч. от втория етаж на същата жилищна сграда, на 4/12 ид. ч. от един гараж, на 4/12 ид. ч. от едно мазе до същия гараж, находящи се на приземния етаж от жилищната сграда, ведно с съответните на това части от общите части на тази сграда и от правото на строеж върху мястото - УПИ ХI. При тези безспорни установявания, правните изводи на съда за неприложимост на разпоредбите на чл. 183, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ по отношение на оспореното РС, са правилни. Касаторката не е съсобственик в УПИ ХI, кв. 2 по плана на с. Бусманци, поради което преди издаване на процесното РС, не е било необходимо съгласието й, чрез подписване на договор в нотариална форма с останалите собственици, по чл. 183, ал. 1 от ЗУТ (в редакцията на нормата, обн., ДВ, бр. 65/2003 г.), вр. с чл. 148, ал. 5 от ЗУТ. Не са налице и условията на чл. 183, ал. 2 от ЗУТ, тъй като строежът не е вид надстройка или пристройка към сграда - етажна собственост, а е самостоятелна сграда на един етаж. Законосъобразно е прието, че оспорените актове не противоречат на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, тъй като титулярът на РС, няма отношение към приземния етаж от жилищната сграда, който е с различно от одобрените проекти предназначение. Този етаж, съгласно нот. акт № 122/2002 г., е собственост на трето лице - Георги Цветанов Цолов, от което следва, че разпоредбата е неотносима спрямо ответника Цветан Цолов и издаденото на негово име РС. Поради това и изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед и на потвърденото с нея РС, са правилни. От изложеното следва, че касационната жалба и наведените с нея доводи за неправилност на оспореното решение, са неоснователни. След като по повод подадената касационна жалба служебно провери допустимостта на оспореното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта му, с която е постановено спрямо кмета на Столична община. Последният не е заинтересована страна, както неправилно е приел градския съд, поради което постановеното решение спрямо него следва да бъде обезсилено. По отношение на останалите страни обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,