Решение № 5360 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 98/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Ш. А., гражданин на Сирия, подадена лично и касационна жалба на същия, подадена чрез неговия процесуален представител адвокат Г. Димитров ХАК, срещу Решение 4926 от 21.11.2024г., постановено по административно дело 1066/ 2024г. по описа на Административен съд Хасково (АС Хасково). В жалбите се поддържат твърдения, че съдебното решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява се искане за отмяна на решението на административния съд. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Кръстева счита, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Посочва, че при произнасянето му не са допуснати твърдените от касационния жалбоподател нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита обжалваният съдебен акт за правилен, като не намира касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са допустими. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Р. Ш. А., гражданин на Сирия срещу Решение 10818/ 14.10.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Решаващият съд, за да постанови този правен резултат приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Същевременно не били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е за правилен изводът на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материалноправно основание, за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. При анализа на бежанската история административният съд е сметнал, че изложеното в нея не попада в предметния обхват на ЗУБ, като не се сочи никакъв страх от преследване от официалните власти или по причина на религиозна принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Намерил за правилна и преценката на административния орган, относно молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут. Посочил, че от кандидата за международна закрила не се сочи като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Въз основа на представените справки касаещи ситуацията в Сирия, приел, че не е налице ситуация на безогледно насилие. В заключение решаващият съд приел за правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът не е констатирал и предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на субсидиарна закрила, при липса на изложени от касатора доводи за реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на Административен съд- Хасково е правилно, като подадените срещу него касационни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Неоснователни са релевираните доводи в касационните жалби, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички установени по делото факти. В съдебното производство Административен съд- Хасково е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. Съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председател на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Обосновал е извод, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, с актуалната обстановка в държавата му по произход. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/ или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Правилни са изводите на първостепенния съд, че обосноваването на напускането на страната на произход с войната и тежкото икономическо положение при отсъствието на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, както и че кандидата за международна закрила не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия, не представляват предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Законосъобразни се явяват изводите на съда, че в случая не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Видно от справките административният орган, а впоследствие и съдът са достигнали до заключение, че в Сирия все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за наличие на безогледно насилие. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Според представената пред касационната инстанция Справка от 08.04.2025г. новото правителство поставя акцент върху единството за възстановяване на страната. Основните приоритети включват борба с корупцията, съживяване на институциите, укрепване на икономиката и привличане на сирийски професионалисти. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, предвидено в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Водим от изложеното, настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. Първостепенният съд, като е счел процесното решение на Председателя на ДАБ при МС за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,