Решение № 6686 от 6.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане - Слатина против Решение 6484/08.11.2021 г., постановено по адм. дело 4855/2021 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова Заповед ЗДОС/Д-С-СЛ-009 от 02.03.2021 г. и административната преписка му е върната за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на оспореното решение указания. С жалбата касаторът изразява несъгласие с мотивите на решението в частта им, в която се обосновава нарушение на чл. 35 и 36, ал. 1 от АПК. Оспорва допустимостта на съдебния акт, като навежда и доводи за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила и неспазване на материалния закон. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът В. Йорданова, чрез адвокат А. Тинчев, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство e Заповед ЗДОС/Д-С-СЛ-009 от 02.03.2021 г., с която на В. Йорданова е отказано да бъде вписана в регистъра на осиновяване при условията на пълно осиновяване. С оспореното решение съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената за това писмена форма с изложени мотиви, но в нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 35 и 36, ал. 1 от АПК и противоречие с материалния закон. Поради това съдът е отменил административния акт и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на процесната заповед. От представените по делото доказателства е установено, че административното производство е започнало с подаването на заявление с вх. КО/Д-С-СЛ/25 от 02.11.2020 г. от В. Йорданова по образец, съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба РД-07-7 от 5.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване (Наредбата) да бъде вписана в регистъра на осиновяващи при пълно осиновяване. Към заявлението са приложени изискуемите документите, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Със своя Заповед 2207-РД01-0044 от 10.11.2020 г. директорът на дирекция Социално подпомагане Слатина е определил социални работници за извършването на социално проучване, изготвяне на доклад и даване на заключение, относно годността на лицето да осинови дете при условията на пълно осиновяване. Въз основа на проведеното социално проучване и на основание чл. 27, ал. 1 от Наредбата, социалните работници са изготвили социален доклад ОС/Д-С- СЛ/25-006 от 02.03.2021 г., със заключение, че В. Йорданова не е подходяща за осиновител. Мотивите за него са, че в хода на проучването е събрана информация, че жалбоподателката изпада в нервни кризи и тиради, заради които е подаден сигнал от родители на деца, които посещават ДГ Сребърно копитце , където заявителката е работила като охранител и тя била освободена работа. Позовават се и на приложен по делото документ от Център за спешна медицинска помощ, за извършен преглед на жалбоподателката заради неадекватното й поведение. Изложените от социалните работници мотиви изцяло са възприети от директора на Дирекция Социално подпомагане Слатина, който с оспорената заповед е отказал да разреши вписване на В. Йорданова в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване. Административният акт е обжалван по административен ред пред директора на Регионална дирекция Социално подпомагане - София, който с Решение 22-РД04-0145 от 11.03.2021 г. го е потвърдил. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че при издаването на своя акт, административният орган не е изяснил релевантните по делото факти, поради което са налице нарушения по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, както и че оспореният административен акт противоречи и на материално правните разпоредби и целта на закона. По делото липсват данни относно В. Йорданова, които да оборват представените от нея документи съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба РД-07-7 от 5.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване. Доводите, че тя е страдала от [заличен текст] не са подкрепени с доказателства. Заключенията на органа в тази насока се основават на твърденията на лица, които не са компетентни да поставят подобна диагноза. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Предвид изложеното, същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна. Основателно обаче е и становището на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение в случая е 500 лева, което е адекватно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ето защо разноските на ответника за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до този размер и да се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,