Решение № 8575 от 26.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10741/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Пловдив, чрез адв. Исов като процесуален представител, против решение 2438 от 14.03.2024 г., постановено по адм. дело 929/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за обезсилването му, а алтернативно за отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу административния акт да се отхвърли. Касаторът претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът - Община Пловдив, чрез пълномощника си гл. юрк. Турланова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответниците - З. А. Д., Ж. А. Х., М. А. Г., Ф. А. К., К. А. К., А. Е. К., Н. Е. К., З. С. М., А. А. С., З. А. Ш., Й. А. С., Р. Р. Й., Д. А. А., А. С. А., А. А. А., А. Х. А., Ж. Х. А., Г. Х. А., Р. Н. С. и Ю. А. С. не вземат становище по жалбата. Ответниците - А. Ю. Ю., Ш. Е. М., Р. С. А., А. М. А., З. М. К., С. А. М., З. А. С., А. П. П., И. А. С., Р. П. П. и М. С. А., чрез адв. К. Владимирова - особен представител, в представен писмен отговор и в съдебно заседание излагат съображения за основателност на касационната жалба и правят искане за отмяна на съдебния акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив отменя заповед 18-108-05.01.2021 г. на началника на СГКК - гр. Пловдив, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), по заявление 01-259132/22.06.2020 г. на А. Ю. Ю., е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Пловдив, като в границите на недвижим имот - общинска собственост е извършено нанасяне на нов обект, а именно: сграда с идентификатор 56784.505.133.185, с площ 127 кв. м., с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, собственост на Ю. М. Ю., без документ за собственост, като се заличават сграда с идентификатор 56784.505.133.88, с площ 60 кв. м. и сграда с идентификатор 56784.505,133.89, с площ 20 кв. м. За да постанови този резултат, съдът приема, че от мотивната част на заповедта не се установява и не се доказва наличието на непълнота и грешка в кадастралната карта, както и в какво точно се състои, за да се пристъпи към отстраняването й. От констатациите по приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза и от административната преписка е изведен извод, че не се касае за непълнота или грешка, а за нанасяне на нова сграда. Подробно е мотивирано, че сграда с идентификатор 56784.505.133.185, с площ 127 кв. м., с предназначение - жилищна еднофамилна съгласно оспорената заповед и приложената скица - проект попада върху част - приблизително 73 кв. м. от заличените сгради с идентификатори 56784.505.133.88 и 56784.505.133.89, както и в пространството между и северно от тях - около 54 кв. м. Съдът достига до извод, че не може да се говори за несъответствие в очертанията на недвижимите имоти, поради което като приема, че е налице непълнота/грешка, административният орган допуска съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на оспорената заповед. Посочено е още, че активно легитимирани да инициират изменение на кадастралната карта са лицата, доказали правото си на собственост или на ограничено вещно право върху имота, в който претендират тя да бъде попълнена, като в настоящия случай няма данни на заявителя, както и на наследодателя му да е отстъпвано право строеж за изграждане на сграда в общинския недвижим имот в обема, в който е изпълнена, като в образуваната преписка пред СГКК няма никакви индикации да са налице каквито и да е документи, от които да може да се направи обоснован извод за изпълнение на предпоставките на чл. 62 от Наредба РД-02- 20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (обн. - ДВ, бр. 4 от 13.01.2017 г., изм., бр. 8 от 25.01.2019 г., в сила от 25.01.2019 г.). Счита, че дори да се приеме, че наследодателят на заявителя А. Ю. разполага с отстъпено право на строеж върху общинския имот, то обемът на правото на строеж би бил в параметри, съответстващи на тези по представения по делото договор за замяна, а именно едноетажна постройка от две стаи и салон, които не могат да бъдат съотнесени към новонанесената триетажна сграда, предмет на оспореното изменение, за да го легитимират да иска същото. Отделно от това първоинстанционният съд приема, че в конкретния случай е налице и спор за материално право предвид възраженията на община Пловдив по отношение нанасянето на нова сграда в притежавания от нея имот. Обосновава извод, че наличието на спор за материално право съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР представлява отрицателна предпоставка за извършване на изменение на одобрената кадастрална карта по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР до разрешаването му по общия исков ред. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред първоинстанционния съд е повторно, след като с решение 3667 от 05.04.2023 г., постановено по адм. дело 3880/2022 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено предходно решение 2368 от 01.12.2021 г. по адм. дело 641/2021 г. на Административен съд - Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона. Фактите по делото са правилно установени и при съобразяване с указанията, дадени в отменителното решение на касационната инстанция. Не се споделят от настоящия състав доводите в касационната жалба за недопустимост на решението поради това, че за Община Пловдив липсва правен интерес да обжалва процесната заповед. Въпросът с допустимостта на оспорването е разрешен с окончателно определение 9717 от 16.10.2023 г. по адм. дело 9772/2023 г. на Върховния административен съд, поради което не може да бъде пререшаван в настоящото производство. В него е прието, че жалбоподателят пред административния съд попада в кръга на заинтересованите лица по § 1, т. 13 ДР ЗКИР. В случая актът е съобщен на община Пловдив, като е изпратено уведомление по чл. 61 АПК и същото е получено на 25.01.2021 г. Жалбата срещу заповедта е депозирана пред органа на 04.02.2021 г., т.е. в преклузивния 14-дневен срок. В постановеното определение изрично е посочено, че заличаването на двете сгради и нанасянето на новата сграда е в имот, който (или част, от който) е на Община Пловдив и това я прави заинтересована и активно легитимирана в това производство. Сграда с идентификатор 56784.505.133.185 е нанесена съгласно оспорената заповед 18-108-05.01.2021 г., издадена от началника на СГКК - гр. Пловдив и скица-проект 15-3736-05.01.2021 г., като попада изцяло в поземлен имот 56784.505.133, който съгласно КК е общинска частна, вид територия - урбанизирана, НТП - за друг вид застрояване и площ 16 577 кв. м. Община Пловдив е отразена в КР като собственик на този имот. По делото е установено, че новонанесената сграда с идентификатор 56784.505.133.185 попада върху голяма част от заличените сгради с идентификатори 56784.505.133.88 и 56784.505.133.89 и пространството между и северно от тях. Съгласно оспорената заповед тя е с площ 127 кв. м., с предназначение - жилищна еднофамилна. Приблизително 73 кв. м. попадат върху заличените сгради с идентификатори 56784.505.133.88 и 56784.505.133.89, а около 54 кв. м. в пространството между и северно от тях. Около 114 кв. м. попадат в северната част на парцел XI - общ., кв.23 по плана на кв. Харманите, гр. Пловдив съгласно обезсиления кадастрално-регулационния план на кв. 23 по плана на Пета гр. част, предградие Харманите, утвърден с указ 571 от 27.12.1929 г. и заповед 25 от 04.01.1930 г. Около 13 кв. м. от нея попадат извън горецитирания парцел в посока запад. Съгласно акт от 19.11.1951 г. за държавна собственост този парцел, имот с пл. 116 е с площ 290 кв. м и е застроен от М. Ю.. Законосъобразно съдът приема, че в оспорената заповед не е посочено дали се касае за грешка или непълнота и в какво точно се състои, за да се приеме за приложима хипотезата на чл. 54 ЗКИР. В нея липсват мотиви - фактически основания за издаването й, които всеки административен акт трябва да съдържа съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От съдържанието на заповедта не става ясно въз основа на кои факти административният орган приема, че е налице непълнота или грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР във вр. с § 1, т. 16 ДР ЗКИР, за да се извърши преценка за законосъобразност на одобреното изменение. Противно на възраженията в касационната жалба фактически основания не се съдържат в обяснителната записка към заявлението и скицата-проект. В обяснителната записка е посочено единствено, че се касае за изменение в КК във връзка с правилното отразяване на съществуваща жилищна сграда в имот с идентификатор 56784.505.133 съгласно договор за замяна на недвижим имот от 1952 г. и заличаване на двете нанесени в КК сгради. Липсват данни за времето на построяване на новонанесената сграда - преди или след одобряване на КККР през 2009 г., нито са представени строителни документи, за да се прецени изпълнени ли са условията на материалноправното основание, възприето от началника на СГКК - гр. Пловдив. Нормата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР само определя вида на акта и компетентния да го издаде орган в хипотезата на непълноти и грешки в КККР. Неизлагането на аргументи в оспорената заповед, както и липсата на данни в административната преписка в какво се изразява непълнотата или грешката в КК води до невъзможност съдът да извърши преценка за съответствието й с материалния закон. От вещото лице е установено, че процедираното изменение касае нанасяне на новоизграден обект, представляващ жилищна сграда на три етажа, който няма нищо общо със заличените две сгради с идентификатори 56784.505.133.88 и 56784.505.133.89 и излиза извън обема им. Липсват обаче данни за времето на построяването му и документи за собственост. Дори и да се приеме, че наследодателят на заявителя в административното производство разполага с отстъпено право на строеж върху част от общинския имот, то липсват категорични данни за неговия обем и параметри. Безспорно е установено, че се засяга и допълнителна площ от имот 56784.505.133 общинска собственост, без надлежно представени доказателства за отстъпено право на строеж върху него. В случая не е налице несъответствие в очертанията на недвижимите имоти, тъй като заличените обекти са две различни едноетажни сгради - жилищна и такава на допълващото застрояване, а новонанесената сграда е една триетажна сграда, с квадратура по - голяма от техния сбор, макар и частично да попада върху тях. Предвид изложеното оспорената заповед е издадена в нарушение на изискването за мотивираност по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа никакви фактически съображения в какво се състои непълнотата или грешката в одобрената КК, както и защо административният орган приема, че следва да се допусне исканото изменение на КК на посоченото правно основание. На следващо място съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти и грешки, каквито са несъответствията в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР предвижда непълнотата или грешката в кадастралната карта и кадастралния регистър да се попълват въз основа на писмени доказателства и скица - проект, а в случай, че са свързани със спор за материално право, непълнотата или грешката се отразяват в комбинирана скица и се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред. Наличието на спор за материално право трябва да бъде преценявано от СГКК във всеки отделен случай и констатирането на такъв представлява основание да се откаже одобряването на проекта за изменение на КК. В случая Община Пловдив с възражение изх. 20СЛ-170/29.09.2020 г. изразява изрично несъгласие с исканото изменение. Не се установява по несъмнен начин, че в полза на заявителя пред СГКК е налице учредено или признато вещно право върху общинския недвижим имот, в който е заснета новопостроената триетажна жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.505.133, нито пък последния доказва право на собственост върху частта от имота, в който е реализирана. Следователно, началникът на службата по геодезия, картография и кадастър е следвало да откаже изменението на кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 във вр. с § 1, т. 16 ДР на Наредба РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. При изрично направеното възражение от страна на Община Пловдив с доводи за засягане на правото й на собственост с одобреното изменение, органът е следвало да приеме наличието на индиция за материално правен спор. По реда на чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР началникът на службата по геодезия, картография и кадастър следва да откаже извършване на изменението до разрешаването му по исков ред. Първоинстанционният съд правилно приема, че между заявителя в административното производство и Община Пловдив е налице такъв спор, до чието разрешаване по съдебен ред е налице пречка за удовлетворяване на исканото изменение на кадастралната карта. Непълнотата и грешката при заявеното противопоставяне от вписаното в кадастралния регистър лице като собственик на имота следва да се отстрани след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните. Предвид изложеното, изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Не са налице сочените от касатора основания по чл. 209 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да се остави в сила. По направеното възражение в касационната жалба по отношение частта за присъдените в тежест на страната разноски е налице произнасяне на административния съд в производство по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК с определение 3880/26.04.2024 г. С него постановеното в тази част решение е изменено, като АГКК е осъдена да заплати на Община Пловдив сумата от 1474 лева, представляваща разноски по делото. Това определение не е обжалвано по предвидения процесуален ред, поради което е влязло в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника Община Пловдив за присъждане на разноски за тази инстанция, Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София следва да бъде осъдена да й заплати такива в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение