Решение № 7534 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14495/2011 г.

Решение № 7534 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14495/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от кмета на община Пловдив и от Георги Димитров Петров и Лидия Димитрова Хадилева от гр. Пловдив, против решение № 1436/16.08.2011 г. по адм. дело № 1016/2010 г. на Административния съд - Пловдив, с което частично е уважен и частично е отхвърлен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу община Пловдив за заплащане на имуществени и неимуществени вреди от отменен административен акт на кмета на район "Южен" при община Пловдив, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът и ответник - кметът на община Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява, но в писмено становище от юрисконсулт Кърчева поддържа своята жалба и оспорва основателността на касационната жалба на Георги и Лидия Димитрови. Касаторите и ответници - Георги Димитров Петрови и Лидия Димитрова Хадилева, редовно призовани, не се явяват, но в писмено становище от адвокат Милушева поддържат своята жалба и оспорват основателността на касационната жалба на кмета на община Пловдив. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че и двете касационни жалби са неоснователни и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационните жалби са допустими като подадени от активно легитимирани страни, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване. I. По касационната жалба на кмета на община Пловдив. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на касатора в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките му доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че вследствие на отменената по съдебен ред с влязло в сила решение № 778/10.06.2009 г. по адм. дело № 1564/2008 г. на Административния съд - Пловдив, заповед № 416/17.07.2008 г. на кмета на район "Южен" при община Пловдив, с която е било наредено събарянето и е била съборена част от сградата на ул. "Тодор Александров" № 88, собственост на ищците Георги и Лидия Димитрови, последните са претърпели имуществени вреди в размер по 2855,59 лв. за всеки от тях и е осъдил община Пловдив като юридическо лице да заплати като обезщетение на ищците на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ тези суми. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. От събраните и анализирани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства и изслушана и неоспорена техническа експертиза е било установено по безспорен начин, че кметът на район "Южен" при община Пловдив - административен орган от системата на община Пловдив като юридическо лице е издал заповед № 416/17.07.2008 г., с която е наредил да бъде съборена част от собствената на ищците сграда, находяща се на ул. "Тодор Александров" № 88 в гр. Пловдив. На този административен акт е било допуснато предварително изпълнение и той е бил изпълнен на 02.10.2008 г. С влязло в сила решение № 778/10.06.2009 г. по адм. дело № 1564/2008 г. на Административния съд - Пловдив, тази заповед е била отменена като незаконосъобразна. В резултат на изпълнението на отменената заповед собствената на ищците постройка е станала негодна за ползване и за да се възстанови в предишния и вид, според заключението на вещото лице инж. Атанасова трябва да бъдат изразходвани общо от двамата собственици 5711,17 лв., или по 2855,59 лв. за всеки от тях. Отговорността на общината по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е обективна, безвиновна отговорност на юридическото лице, което се представлява от държавния орган или длъжностното лице, от чийто незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие са настъпили вреди, което са пряка и непосредствена последици от този акт или действие. В настоящия случай, след като съдът е установил, че в резултат на един отменен като незаконосъобразен административен акт, издаден от орган на ответника - кметът на район "Южен" при община Пловдив, за ищците са настъпили имуществени вреди в размер на 5711,17 лв., или по 2855,59 лв. за всеки един от тях, представляващи разходи по възстановяване на неправомерно съборена част от тяхна сграда, той правилно и законосъобразно е осъдил ответника по делото да заплати на ищците обезщетение за причинените им имуществени вреди в размер на тези суми. Следователно, като е уважил предявените от ищците искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против община Пловдив в този размер, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила в тази му част. II. По касационната жалба на Лидия Димитрова Хадилева и Георги Димитров Петров против обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени исковете им за присъждане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер по 2000 лв. за всеки един от тях. Касационната жалба е частично основателна. За да отхвърли изцяло предявените от ищците искове за присъждане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от отменения административен акт, съдът е приел, че те са останали недоказани, както по основание, така и по размер. Този извод на съда е неправилен и незаконосъобразен. Правилно е съждението на съда, че "тази категория вреди, макар и да не могат да бъдат предмет на конкретно измерване по количество и размер, също подлежат на установяване посредством допустимите в процеса доказателствени средства". Именно защото неимуществените вреди не могат да бъдат измерени с количествени показатели, законодателят в чл. 52 от ЗЗД е приел, че те се определят от съда "по справедливост". След като по делото е било установено по безспорен начин от показанията на свидетеля Гешев, че след изпълнението на отменения административен акт ищците са били "отчаяни и уплашени, тъй като Георги няма от къде да си вади хляба", то за съдът не е било необходимо да иска от ищците да доказват и дали са ходили на преглед при лекар и дали са употребявали лекарствени средства, а е следвало да приеме, че неимуществените вреди на ищците са били доказани по основание и да ги прецени в размер по справедливост. От изложеното следва извода, че обжалваното решение в тази му част следва да се отмени и делото да се реши по същество, като ответника община Пловдив бъде осъдена да заплати на ищците обезщетение за причинените им неимуществени вреди от отменения административен акт по справедливост в размер по 500 лв. за всеки един от тях, като исковете им до размер на 2000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. III. По касационната жалба на Георги Димитров Петров против обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен искът му за присъждане на имуществени вреди в размер на 4800 лв., произтичащи от заплатен наем за осъществяване на търговска дейност. Касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли изцяло този иск, съдът е приел, че ищецът не е доказал, че действително е упражнявал търговска дейност през 2009 г., както и че не е доказал, че действително е заплатил тези пари на наемодателя по представения договор за наем. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. По делото има доказателства, че ищеца е упражнявал търговска дейност през 2007 г., но те не са достатъчни да обосноват извода, че той е продължил да развива тази дейност и през следващите години. Освен това по делото няма доказателства за реално плащане на наемната цена по представения договор за наем, поради което изводът на съда за недоказаност на този иск е правилен и законосъобразен. Предвид изхода на делото община Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на Георги Петров направените от него разноски за платеното адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 250 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,