Решение № 11725 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7553/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Чомпалов против решение 382 от 15.06.2023 г., постановено по адм. д. 51/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът кметът на община Брацигово не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик отхвърля жалбата на А. Чомпалов против заповед РД-738/29.12.2022 г. на кмета на община Брацигово, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на жалбоподателя е наредено да премахне незаконен строеж навес, находящ се в ПИ с идентификатор 06207.503.238 по КК и КР на гр. Брацигово. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че строежът е изграден без строителни книжа, същият не е търпим, поради което прави извод за съответствие на заповедта с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - кметът на общината предвид категорията на строежа шеста. Независимо, че неправилно съдът приема, че строежът е от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. а ЗУТ, то това не се отразява върху правилността на крайния извод за компетентността на издателя на акта, а именно кметът на общината предвид разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Законосъобразни са и изводите на съда, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Правилно съдът приема, че при постановяване на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който е отразено извършеното незаконно строителство, строежът е индивидуализиран и е изготвена окомерна скица. Констативният акт е връчен на жалбоподателя, който депозира възражения, които са обсъдени от административния орган и са приети за неоснователни. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и обоснован. Законосъобразни са и изводите на съда за съответствие на заповедта с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че процесния навес е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че навесът е изпълнен от четири бр. стоманобетонови колони, като две от тях са изградени до стените на жилищната сграда. Върху колоните са положени дървени летви, покрити с ламарина, без трайно свързване с колоните и жилищната сграда, като липсва покривна конструкция. Конструкцията определя строежа като навес, а ако се вземе предвид, че арматурата в горната част на колоните е оставена за полагане на стоманобетонова плоча в по-късен етап на строителството, то може да се предположи, че е налице част от строеж, който в момента е с характеристиките на навес. За строежа не е издадено разрешение за строеж, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилни са и изводите, че процесния строеж не е търпим, като съдът изследва всички възможни законови хипотези за търпимост и достига до законосъобразен извод, че същите не са налице. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда в тази насока и не е нужно да ги преповтаря на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С определение 110 от 20.01.2023 г. съдът конституира страните по делото, разпределя и указва доказателствената им тежест, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,