Решение № 1091 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3812/2007 г.

Решение № 1091 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3812/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационни жалби на Х. П. С., М. Е. С. и Ф. Н. К. и на К. Х. Н. и С. Х. Н. срещу решението от 24.04.2007 г. по гр. д. № 493/2006 г. на Великотърновския окръжен съд. Касаторите- ищци Х. П. С., М. Е. С. и Ф. Н. К. обжалва въззивното решение, с което е отменено решението от 17.03.2006 г. по гр. д. № 1851/2005 г. на Великотърновския районен съд в частта, с която е разпоредено отсичане на едно орехово дърво, и ответниците Е. К. Ш., А. И. У., К. Х. Н. и С. Х. Н. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да отсекат клоните на намиращото се в северозападната част на имота им - парцел **** в кв. 30 по плана на гр. В., орехово дърво, които навлизат в съседния парцел ****. Касаторите-ответници по иска К. Х. Н. и С. Х. Н. обжалва въззивното решение в частта, с която те двамата са осъдени да отсекат клони на ореховото дърво. В касационните жалби са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответниците Е. К. Ш. и А. И. У. са изразили писмено становище. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими. За да постанови обжалваното решението, Великотърновският окръжен съд е приел, че ищците, от една страна, и ответниците, от друга, притежават съседни имоти. В имота на ответниците се намира орехово дърво на 2,20 м. отстояние от парцелната граница. Клони на дървото са надвесени над жилищната сграда на ищците, препятстват нормалното й обслужване, хвърляйки дебела сянка над част от сградата, въздействат върху покривната конструкция при дъжд и вятър като рушат цигли, а листа запушват отточната тръбна инсталация. Въззивният съд е направил извод, че неудобствата, създадени за ищците, могат да се преодолеят успешно с изрязване на клоните, надвисващи над имота им, а не чрез отсичане на самото дърво. Жалбата на ищците е неоснователна. С оглед събраните доказателства въззивният съд правилно е преценил, че за нормалното ползване на сградата на ищците е достатъчно отрязването на клоните, надвесени над имота им, без да се отсича ореховото дърво. Следва да се има предвид още и, че се касае за дървесен вид, който е под режим на особена закрила - чл. 34 ЗОСИ. За премахването на дървото е необходимо разрешение от кмета на Община В. Търново. А данни за такова разрешение по делото няма. Жалбата на ответниците К. Х. Н. и С. Х. Н. е основателна. По силата на договора за разпределение на ползването на парцел **** в кв. 30 от 05.04.1966 г., сключен между К, от една страна, и И. Ш. наследодател на другите двама ответници Е. Ш. и А. У., приет като доказателство в първата инстанция, ползването на незастроената част от парцела е разпределено като източната половина е разпределена на К. и С. Н., а западната половина на И. Ш. Съгласно констативната част от заключението на вещото лице, прието в първата инстанция, разпределението реално съществува на място, нанесено е върху приложената към заключението скица, видно от която ореховото дърво се намира в ползваната от ответниците Е западна половина от парцела. При това положение отговорността за орязване на клони от дървото следва да се възложи само на тези двама ответници. Ето защо въззивното решение следва да се отмени в частта, в която К. Н. и С. Н. са осъдени да отрежат клони на дървото, и да се постанови друго в отменената част от ВКС, с което иска срещу тези двама ответници следва да се отхвърли. В останалата му част решението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение